Решение № 5532 от 8.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 год. (РУО на ПМДР), чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт М. Малушева срещу Решение 5384/14.09.2021 год., постановено по адм. дело 4161/2020 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на първоинстанционния съд относно допустимостта на жалбата, като се твърди, че съда се е произнесъл по недопустима поради просрочие жалба. Оспорен е и извода на съда, относно допуснатото от административния орган процесуално нарушение, изразяващо се в посочване на неправилна правна квалификация на установеното нарушение. По повод това, в касационната жалба се твърди, че при квалифициране на нередността от страна на административния орган е допуснато несъществено процесуално нарушение, което според оспорващия не е основание за незаконосъобразност на решението в тази му част. По отношение на второто нарушение, касаторът е развил доводи, противни на извода на административния съд, като се твърди, че в текста на решението за налагане на финансова корекция подробно е описано нарушението, от което, волята на УО е ясно посочена. В този смисъл е развита тезата, че непосочване на конкретната хипотеза на чл. 3, ал. 7 от Постановление 160 на МС от 01.07.2016 год. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016 год.) не съставлява процесуално нарушение, което да обоснове незаконосъобразност на решението в тази му част. Относно посоченото в административния акт трето нарушение, касаторът е оспорил извода на първоинстанционния съд за липса на осъществено нарушение. В този смисъл са заявени твърдения, че неправомерно е бил отстранен участник от процедурата, а по отношение на определената правна квалификация на нарушението чл. 5, ал. 6 от ПМС 160/2016 год. се твърди допусната техническа грешка, като вместо правилната ал. 4 е вписана ал. 6. Относно четвъртото вписано в акта нарушение, касаторът на първо място е заявил доводи, че съдебният акт в тази му част е неправилен, доколкото, независимо, че жалбоподателят е оспорил административния акт в неговата цялост, по отношение на това нарушение не е развил конкретни възражения, поради което, съдът не е следвало да се произнася по законосъобразността на решението в тази му част. Твърди се също, че в случая безспорно е налице твърдяното нарушение, доколкото, оценителната комисия първоначално е приела за коректна сумата словом (61 924,00 лв.), а в последствие е сключен договор за сумата изписана цифром (61 924,80 лв.), т.е. различна от тази, която комисията е приела за предложение от страна на изпълнителя.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи, в касационната жалба е формулирано искане за отмяна на оспореното първоинстанционно съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата, а в условията на алтернативност, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът МОРСКИ ДАР 09 ЕООД с [ЕИК], чрез представител по пълномощие адв. Л. Митева от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като заявява, че твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни, а оспореният съдебен акт е правилен, мотивиран и законосъобразен. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи и е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, поради липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, състав на Административен съд София област е отменил Решение МДР-ПП-09-57/15.04.2020 год. на заместник министър на земеделието, храните и горите и Ръководител на Управляващия орган на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 год. и е осъдил административния орган да заплати в полза на МОРСКИ ДАР 09 ЕООД сумата от 477,42 лева разноски по делото.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, доколкото по делото липсват данни за датата, на която оспореното решение е връчено на дружеството-жалбоподател. От друга страна, решението е издадено на 15.04.2020 год. в периода на обявеното извънредно положение и съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, процесуалните срокове се удължават с един месец. В тази връзка е прието, че подадената на 07.05.2020 год. жалба не е просрочена, същата изхожда от лице с правен интерес и е процесуално допустима. Развити са и мотиви, съгласно които, оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният административен съд е приел следното:

1. По отношение на първото посочено в административния акт нарушение, съдът е възприел извода на административния орган, че възложителят е допуснал нарушение, доколкото в Методика за оценка и класиране на офертите, в показател Техническа оценка, в т. 3 Срок за доставка в календарни дни, информацията е подвеждаща и не дава точни и ясни указания на икономическите оператори относно срока на доставката. В подкрепа на това са развити мотиви, че в случая не може да се направи извод за начина на оценяване на оферта, в която е предвиден срок за изпълнение 30 календарни дни и дали тази оферта следва да получи оценка от 20 точки или от 10 точки, доколкото за срок до 30 календарни дни е предвидено присъждане на 20 точки, а за срок от 30 до 90 календарни дни е предвидено присъждане на 10 точки. В този смисъл, съдът е обосновал извод за наличие на нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 2 от ПМС 160/2016 год., както е приел и административния орган. По отношение квалификацията на това нарушение като нередност, съдът е установил, че РУО на ПМДР неправилно е квалифицирал нарушението като нередност по т. 9.1, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Посочено е, че определената от органа квалификация касае липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка на условията за изпълнение на поръчката или на техническите спецификации, докато в случая, констатираното нарушение касае наличието на незаконосъобразна методика за оценка. В този смисъл е обоснован извод за неправилна правна квалификация, което е основание за незаконосъобразност на решението в тази му част.

1. По отношение на второто констатирано нарушение публикуваните от възложителя Минимални технически и функционални характеристики са подвеждащи, тъй като е заложено изискване около, за което бенефициентът не е посочил процентен марж. Така констатираното е било определено от административния орган като нарушение на чл. 3, ал. 7 от МПС 160/2016 год. Съдът е приел, че така посочената като нарушена разпоредба не конкретизира кое от самостоятелно обособените изисквания, подробно изброени в чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 год. не е изпълнено, което поставя в невъзможност съда да прецени волята на органа. В този смисъл е формиран извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В допълнение, съдът не е споделил и доводите на административния орган за необходимостта от посочване на процентен марж в задание с предмет МПС, за което е посочен обем на двигателя около 1 996 см3. С оглед констатираната от съда липса на конкретизация на нарушеното изискване на чл. 3, ал. 7 от МПС 160/2016 год. е прието, че няма как да се извърши проверка на определената квалификация на нередността по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

1. По отношение на третото посочено в решението нарушение на чл. 5, ал. 6 от ПМС 160/2016 год., свързано с незаконосъобразно прилагане на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ПМС 160/2016 год., първоинстанционният съд е развил мотиви, съгласно които, не е налице нарушаване на посочената разпоредба, доколкото участникът ЕСПАС АУТО ООД правилно е бил отстранен от участие в процедурата. С оглед на това и доколкото не е налице нарушение, съдът е приел за безпредметно обсъждане на законосъобразността на определената санкция.

1. По отношение на четвъртото нарушение, първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателят не е изложил конкретни доводи за това нарушение разминаване в словесното и цифровото изписване на предложената цена от участника МОТО ПФОЕ ЕООД. Независимо от това, съдът е приел, че дължи произнасяне и в тази част, доколкото в петитума на жалбата е оспорено Решение МДР-ПП-09-57/15.04.2020 год. в неговата цялост. Относно това нарушение, съдът е приел, че финансовата корекция по тази точка в размер на 0,80 лева не е включена в диспозитива на решението и при определяне на крайния размер на корекцията. Прието е също, че в случая се касае за техническа грешка при словесното изписване на предложената от участника сума, доколкото волята на оферента ясно е посочена на три пъти при цифровото изписване на сумата от 61 924,80 лева. Посочено е също, че така формираната воля е възприета от жалбоподателя при подписване на крайния договор.

В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е основателна и е отменил оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Настоящата касационна инстанция приема, че решението е валидно, допустимо и правилно.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Между РУО на ПМДР 2014-2020 год. и МОРСКИ ДАР 09 ЕООД е сключен Административен договор МДР-ИП-01-25/14.03.2019 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 год. по Процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-5-005 Преработка на продуктите от риболов и аквакултури за реализиране на проект BG14MFOP001-5-005-0007 Създаване на предприятие за преработка на риба и рибни продукти с максимален размер на безвъзмездната финансова помощ 341 072,68 лева, от които 75% или 255 804,51 лв. се осигуряват от Европейския фонд за морско дело и рибарство и 25% или 85 268,17 лева от държавния бюджет на Република България.

В изпълнение на част от дейностите по сключения АДПБФП, бенефициентът МОРСКИ ДАР 09 ЕООД е провел процедура по реда на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и ПМС 160/2016 год., чрез публикуване на публична покана с предмет Доставка на специализирано транспортно средство за нуждите на МОРСКИ ДАР 09 ЕООД. В резултат на проведената процедура, на 21.10.2019 год., възложителят МОРСКИ ДАР 09 ЕООД е сключил договор с МОТО ПФОЕ ЕООД, в качеството му на изпълнител за доставка на специализирано транспортно средство, съгласно техническата и ценова оферта, представени от изпълнителя, съставляващи неразделна част от договора. По силата на сключения договор, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя сумата от 61 924,80лв. без ДДС.

В резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура, с писмо 70-1346/ 18.03.2020 год., РУО на ПМДР 2014-2020 год. е уведомил МОРСКИ ДАР 09 ЕООД за констатирани нарушения при провеждане на процедурата, обстоятелствата и причините за налагането на финансовата корекция, и размерът на евентуалната финансова корекция. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, на бенефициента е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражения. Във връзка с предоставената възможност, бенефициентът е представил възражение, в което е оспорил основателността на констатациите на административния орган, като е формулирал искане за преразглеждане на становището за налагане на финансова корекция.

След анализ на установените факти и обстоятелства и като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО на ПМДР 2014-2020 год. е постановил Решение МДР-ПП-09-57/15.04.2020 год. за налагане на финансова корекция. В решението са обективирани констатации, приети за нарушения, както следва:

• нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 2 от ПМС 160/2016 год., с мотиви, че бенефициентът следва да даде възможност на икономическите оператори техните оферти да бъдат сравнени и обективно оценени, спрямо офертите на останалите участници в процедурата. Това нарушение е квалифицирано като нередност по т. 9.1. б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, поради което РУО е определил финансова корекция в размер на 10% на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение. Като фактически основания за така определената финансова корекция, административният орган е приел, че в т. 3. Срок на доставка в календарни дни от Методика за оценка и класиране на офертите, глава ІІ Методика за оценка на предложенията на участниците, показател 2 Техническа оценка е включена информация, която е подвеждаща и не дава точни и ясни указания на икономическите оператори относно срока на доставка, предвид изписването на посочените периоди. Заявено е твърдение, че не е ясно как ще бъде оценяван участник, който при подаване на офертата е посочил срок на доставка 30 календарни дни - с 20 т. или с 10 т., доколкото за срок до 30 календарни дни се присъждат 20 т., а за срок от 30 до 90 календарни дни се присъждат 10 т.;

• нарушение на чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 год., с мотиви, че възложителят трябва да зададе точни и ясни критерии, по които следва кандидат-изпълнителите да бъдат оценявани обективно. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11. б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определена финансова корекция в размер на 10% от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение. Изложени са мотиви, че в заложените Минимални технически и функционални характеристики, бенефициентът е следвало да заложи конкретни изисквания, които не биха подвели икономическите оператори по отношение начина на оценяване. В случай че е заложено изискването около, следва възложителят да посочи процентен марж, който би удовлетворил неговите изисквания.

• нарушение на чл. 5, ал. 6 от ПМС 160/2016 год., свързано с незаконосъобразно приложение на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ПМС 160/2016 год. В мотивите си, РУО е приел, че са постъпили два броя оферти от един и същи кандидат (ЕСПАС АУТО ООД), като на основание условията в Публична покана, т. 3 от раздел III.1.3) Други особени условия, кандидатът е отстранен и не е разгледана предложената от него оферта. В хода на извършената проверка е установено, че от този участник са постъпили две оферти - на 16.09.2019 год. в 17:46 часа и на 17.09.2019 год. в 14:37 часа. От информацията в ИСУН 2020 се вижда, че офертата на ЕСПАС АУТО ООД от 17.09.2019 год., 14:37 ч., съдържа приложен електронен подпис, нещо което не е налично в офертата на същия икономически оператор, постъпила на 16.09.2019 год. Установено е, че съдържанието на двете оферти е идентично с изключение на електронния подпис. В този смисъл, РУО на ПМДР е приел, че втората оферта с електронен подпис единствено надгражда подадената вече оферта, поради което неоснователно възложителя се е позовал на т. 3 раздел III.1.3) Други особени условия и е отстранил този кандидат. РУО е развил мотиви, съгласно които така допуснатото нарушение дава възможност да бъдат установени финансовите последици на нередността върху изразходваните средства допустими разходи. Позовал се е на чл. 4 от Наредбата за посочване на нередностите и при използване на диференциалния метод за определяне на финансовото отражение на нарушението, органът е определил, че сумата на финансовата корекция е в размер на 3 471,40 лв. от поисканите за възстановяване разходи.

• нарушение на чл. 10, ал. 1 от ПМС 160/2016 год., доколкото оценителната комисия е открила несъответствие в посочената от МОТО ПФОЕ ЕООД цена в подадената оферта. Несъответствието се състои в разминаване между посочената сума в цифри (61 924,80 лева) и посочената сума с думи (61 924,00 лева). Комисията е приела изписаната с думи сума (61 924,00 лева), но независимо от това, в договора е вписана сумата от 61 924,80 лева, т.е. различна от тази, която комисията е приела за предложение от страна на изпълнителя. Така установеното е прието за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ПМС 160/2016 год. и на основание чл. 4 от Наредбата за посочване на нередности е приложен диференциалния метод за установяване на финансова корекция, като е определена такава в размер на 0,80 лв. от поисканите за възстановяване разходи по АДПБФП.

В мотивите на оспореното решение, РУО на ПМДР е приел, че доколкото са налице повече от един случай на нередност по отношение на процедурата за избор на изпълнител, на основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности следва да се определи една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение. С оглед на това на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и ал. 2, чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности на МОРСКИ ДАР 09 ЕООД е определена финансова корекция в размер на 6 942,00 лв., от които 3 471,00 лв. безвъзмездна финансова помощ, от стойността на договор с изпълнител МОТО ПФОЕ ЕООД от 21.10.2019 год. на стойност 61 924,00 лв. без ДДС.

След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият касационен състав приема изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани.

На първо място, настоящият състав не споделя заявеното в касационната жалба твърдение относно недопустимостта на съдебния акт, доколкото се твърди, че първоинстанционния съд се е произнесъл по недопустима поради просрочие жалба. Видно от приложените по административната преписка доказателства, а и самия касатор заявява, че административният орган не е представил с административната преписка данни за получаването от жалбоподателя на процесното решение. В този смисъл и след като административният орган не е ангажирал доказателства за редовното съобщаване на решението, които да удостоверят датата на получаването му, то подадената на 07.05.2020 год. жалба против това решение следва да се приеме като такава, подадена в срок. В този смисъл, както развитите от първоинстанционния съд, така и заявените от касатора възражения относно приложението на нормите от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците се явяват ирелевантни.

Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, постановил оспореното решение, относно съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, препраща към тези мотиви.

Касационният състав споделя и мотивите на първоинстанционния съд, относно материалната незаконосъобразност на оспореното решение, по следните съображения:

• по отношение на първото констатирано нарушение, настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционния административен съд за наличие на допуснато нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 2 от МПС 160/2016 год., което обаче неправилно е квалифицирано като нередност по т. 9.1, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Видно от описанието на приетата от органа нередност, същата касае липсата на публикуване в обявлението за обществена поръчка на условията за изпълнение на поръчката или на техническите спецификации. Така посоченото описание на нередността не съответства на фактическите установявания на органа, а именно наличието в Методиката за оценка на информация, която е подвеждаща и не дава точни и ясни указания на икономическите оператори относно срока на доставка, предвид изписването на посочените периоди, т.е. наличие на незаконосъобразна методика. С оглед на това и поради неправилно определената квалификация на нередността, обоснован и законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението в тази му част;

• по отношение на второто нарушение това по чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 год., настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, доколкото при определяне на конкретно нарушената правна норма, РУО на ПМДР не е конкретизирал кое от изчерпателно изброените в нея изисквания е нарушено. В този смисъл следва да се има предвид, че в чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 год. са посочени три критерия т. 1, т. 2 и т. 3, както и два подкритерия към т. 3 б. а и б. б, на които следва да отговаря начина за определяне на оценката по всеки показател, които възложителя следва да опише изрично в публичната покана. С оглед на това, посочвайки за нарушена само нормата на чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 год., административният орган препятства от една страна бенефициента да разбере какво точно нарушение му се вменява, а от друга страна препятства и възможността за съда да прецени съответствието на фактическите установявания с действително нарушената правна разпоредба. В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението в тази му част се явява законосъобразен.

Извън горното, по отношение на тази констатация, настоящият състав намира и друго нарушение, което обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Видно от писмо изх. 70-1346/18.03.2020 год. на РУО на ПМДР 2014-2020 год., с което бенефициента МОРСКИ ДАР 09 ЕООД е уведомен за констатираните нередности и размера на финансовата корекция, като му е дадена възможност да заяви възражения и да ангажира доказателства, по отношение на горната констатация е описано друго нарушение, а именно: сключен е договор с изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя, което съставлява нарушение на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ПМС 160/2016 год., който указва, че кандидат, чиято оферта не отговарят на изискванията на възложителя следва да бъде предложен за отстраняване. Този извод е формиран на основание констатацията, че в Минималните технически и функционални характеристики, възложителят е посочил, че обемът на двигателя на специализираното транспортно средство трябва да отговаря на минимално изискване 1 996 м3, докато в офертата на избрания изпълнител МОТО ПФОЕ ЕООД е предложено транспортно средство с обем на двигателя 1 995 м3. По повод тази констатация и предвид предоставената му възможност, бенефициента е възразил, като е посочил, че в минималните изисквания е посочено, че специализираното транспортно средство следва да бъде с обем на двигателя около, а не точно 1 996 м3. Така заявеното възражение е прието от РУО на ПМДР, като въз основа на него е приел, че не е налице нарушение на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ПМС 160/2016 год., но наличието на изискването около обосновава извод за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 год., което нарушение е включено в решението. С оглед на това, в случая е налице нарушаване на изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, доколкото по отношение на това второ възприето от органа нарушение не е предоставена възможност на бенефициента да се запознае с тази констатация, да заяви възражения по нея и да ангажира доказателства в подкрепа на възраженията. Доколкото в случая се нарушават правата на бенефициента, констатираното съставлява съществено нарушение и обосновава незаконосъобразност на решението в тази му част на собствено основание;

• по отношение на третото нарушение това по чл. 5, ал. 6 от ПМС 160/2016 год., относно незаконосъобразното приложение на чл. 8, ал. 3, т. 1 при отстраняване на участника ЕСПАС АУТО ООД, настоящия състав намира изводите на първоинстанционния съд за законосъобразни. На първо място следва да се отбележи, че видно от протокола за разглеждане, оценка и класиране на получените оферти, участникът ЕСПАС АУТО ООД е отстранен на основание чл. 5, ал. 4 от ПМС 160/2016 год. поради представяне на повече от една оферта, а не както неправилно е приел административния орган на основание чл. 5, ал. 6 от ПМС 160/2016 год. относно възможността за допълване на подадена оферта. Така констатираното съставлява нарушение, което обосновава незаконосъобразност на решението, като този извод не се променя от заявеното в касационната жалба, че се касае за техническа грешка при изписване на ал. 6, вместо на ал. 4, доколкото административният орган е развил мотиви именно по отношение на ал. 6, а не на действително приложената ал. 4. Както правилно е приел съда, въпросният участник е подал първата си оферта на 16.09.2019 год. в 17:46 часа (в рамките на обявения срок), но с пропуск липсва представен електронен подпис. На 17.09.2019 год. този участник е подал нова оферта с надлежно положен електронен подпис, но същата е депозирана след изтичане на указания от възложителя срок до 12:00 часа, а именно в 14:37 часа. Въз основа на тази констатация, РУО на ПМДР е приел, че по същество, втората оферта надгражда първата, поради което неправилно този участник е отстранен. Така формирания извод е незаконосъобразен, доколкото разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от ПМС 160/2016 год. изрично указва, че кандидатите могат да допълват своите оферти в рамките на определения срок за подаване на оферти. В случая, дори и да се приеме, че втората оферта допълва първата, то тази втора оферта е подадена след изтичане на крайния срок, поради което, възможността по чл. 5, ал. 6 е неприложима. С оглед на това и поради липсата на допуснато нарушение на чл. 5, ал. 6 от ПМС 160/2016 год., решението в тази му част се явява незаконосъобразно;

• по отношение на четвъртото нарушение по чл. 10, ал. 1 от ПМС 160/2016 год., на първо място следва да се посочи, че настоящият състав не споделя възражението на касатора, че първоинстанционния съд не е следвало да се произнася по това нарушение, доколкото в жалбата липсват конкретни възражения против решението в тази му част. Както правилно е приел съда, в иницииралата първоинстанционното съдебно производство жалба се оспорва Решение МДР-ПП-09-57/15.04.2020 год. в неговата цялост, поради което съда дължи произнасяне и в тази му част, независимо от липсата на конкретни възражения по тази констатация.

По съществото на тази констатация, настоящия състав намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд за липса на нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ПМС 160/2016 год. Видно от посочената за нарушена правна норма, бенефициентът сключва писмен договор за изпълнение с определения за изпълнител кандидат, който включва всички предложения от неговата оферта. В случая, видно от приложената по делото оферта на участника МОТО ПФОЕ ЕООД, в раздел Ценово предложение в табличен вид е посочена стойност без ДДС 61 924,80 лева, която стойност е вписана и като цена 61 924,80 лева, която възложителя се задължава да заплати на изпълнителя, съгласно сключения на 21.10.2019 год. договор. В този смисъл, цената включена в писмения договор изцяло съответства на ценовото предложение от офертата на МОТО ПФОЕ ЕООД, което обосновава липса на нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ПМС 160/2016 год. Този извод не се променя от факта, че в разяснението, което е направено към раздел 2 Ценово предложение от офертата на този участник е вписано Цифром: 61 924,80 лв. без ДДС, Словом: Шестдесет и една хиляди деветстотин двадесет и четири лева без ДДС (осемдесетте стотинки не са изписани). С оглед на това, обоснован се явява извода на административния съд за незаконосъобразност на решението и в тази му част.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че решението на РУО на ПМДР 2014-2020 год. е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Като е достигнал до идентичен извод, първоинстанционният административен съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, както и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 600,00 лева разноски по делото, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно приложените Договор за правна защита и съдействие и доказателства за реалното им заплащане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,