Решение № 6948 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 472/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравно осигурителна каса /РЗОК/ Пловдив против Решение 1526 от 20.09.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3249/2022г. С него се отменя Заповед за налагане на санкции РД-26-01-1373/8.12.2022г. на директора на РЗОК Пловдив. Със заповедта са наложени санкции за установени шест нарушения по отношение на две здравно осигурени лица, за които нарушения са наложени санкции по 200 лева за всяко от тях, което е прието, че не представлява маловажен случай и е извършено за първи път. Поддържа се в касационната жалба, че решението е необосновано-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата изцяло ведно с последиците. В жалбата се съдържат и доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса на мотиви към решението в достатъчна степен. Ответникът, Специализирана болница да рехабилитация-Витус ООД представлявана от управител, чрез процесуален представител адвокат С. Вълчев взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от управителя и представляващ дружество Специализирана болница за рехабилитация Витус ООД, за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК против цитираната заповед за налагате на санкции. С нея са установени извършени нарушения по отношение на две ЗОЛ, че от тях са изискани заплащане на такса болница в размер на 70 лева в нарушение на Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/, а именно чл. 24, че планирането и обслужването на пациенти срещу заплащане, извън заплащането от НЗОК, не може да нарушава планирането и обслужването на задължително зoравноосигурените лица по реда на тази наредба, като по време на престоя в лечебното заведение здравно осигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, посочените в чл. 24а от Наредбата. Това са подобрени битови условия, допълнително обслужване и избор на лекар или екип от медицински специалисти. Установени са две нарушения по отношение на същите две здравно осигурени лица, че в периода от 11.09.2022г. до 18.09.2022г. в Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина на СБР Витус ООД гр. Хисаря по КП 263 в графа наблюдение на болния на двамата пациенти са регистрирани по 2 декурзус морби за всеки ден от болничния престой от 11.09.2022г. зо 18.09.2022г. като всеки ден липсват положени името и подпис на лекаря, осъществил наблюдението върху състоянието на болния. На следващо място, са установени две нарушения по отношение на две ЗОЛ, изразяващо се в това, че пациентите са хоспитализирани от 11.09.2022г. до 18.08.2022г., които са пролежали реално в СБР Витус ООД Хисаря от 31.8.2022г. до 7.09.2022г. и история на заболяване, която не е отчетена към РЗОК Пловдив, поради технически проблем, а е отчетена към НЗОК с период 11.09.2022г. до 18.09.2022г.,с което е нарушено изискването за ежедневно отчитане с подаване на файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга, като оказаната болнична медицинска дейност се подава най късно до 17 часа на първия работен ден, следващ деня на извършване на услугата. Възраженията в жалбата до административния съд се обосновават с доводи, че не са подробно изложени фактическите основания за издаване на заповедта и квалификация не съответстваща на фактите. Оскъдното описание на нарушението с липса на изпълнително деяние счита за съществено нарушение, налагащо отмяна на заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта като незаконосъобразна. Съдът в мотивите се от една страна приема, че нарушенията са извършени, но следва да бъде извършена преценка за тях в хипотезата на маловажен случай, каквито са и не следва да се наложи наказание. От друга страна е приел, че няма обосновано фактическо и юридическо обосноваване на нарушенията, като не следва да се извлича по пътя на формалната логика описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби. При така цитираните мотиви към решението, не е ясно от тях какви изводи е извел съдът от фактическа и правна страна. Установяват се нарушения, които се преценяват като маловажен случай, или не се установяват нарушения, поради нарушение на административно производствените правила за обосноваване на нарушения от фактическа и правна страна. От една страна, съдът е преценил нарушенията като маловажни, което е преценка по същество, а от друга приема, че органът е следвало да извърши обоснована преценка дали нарушенията не са маловажен случай. Така цитирани мотивите към решението, налагат извод за необоснованост на решението и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което не може да се прецени действителната воля на съда, което е в граничната хипотеза на липса на мотиви. При това положение решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховен административен съд, шесто отделение