Решение № 3655 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2012 г.

Решение № 3655 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Смиленова Готева от гр. Пазарджик, чрез пълномощника Смилен Иванов Готев, като неин баща, против решение № 543/23.10.2012 г., постановено по адм. дело № 669/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 26/16.08.2012 г. на и. д. директор на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Йорданка Смиленова Готева против решение № 26/16.08.2012 г. на и. д. директор на РУСО - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5902213579 № 234/прот. № 01041/21.05.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане законосъобразно е разпоредено отпуснатата социална пенсия за инвалидност на Йорданка Готева да се изплаща в размер на 25 на сто, съгласно чл. 101, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Съдът е посочил, че според действащата редакция на тази разпоредба към момента на постановяване на разпореждането, при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите, а когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че касационната жалбоподателка Йорданка Смиленова Готева получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, отпусната от 18.02.2010 г., както и добавка за чужд за помощ. Същата е подала заявление с вх. № МП-5491/2.03.2012 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, към което е приложила експертно решение № 0511/14.02.2015 г., издадено от ТЕЛК - гр. Пазарджик, с което е определена трайно намалена работоспособност 100 % с чужда помощ и срок на инвалидността до 1.02.2015 г. По това заявление е постановено разпореждане № 234/прот. № 01041/25.05.2012 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО гр. Пазарджик, с което й е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 121,03 лв., считано от 14.02.2012 г., на основание чл. 90 КСО и е разпоредено тази пенсия да се изплаща в размер на 25 на сто, или в размер на 30,26 лв. Разпореждането е обжалвано по административен ред само в частта, с която е разпоредено социалната пенсия за инвалидност да се изплаща в размер на 25 на сто, потвърдено е с решение № 26/16.08.2012 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, което съответно е обжалвано пред съда. При тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на съда са правилни. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност - 2.03.2012 г., правото на такава пенсия е регламентирано в чл. 90, ал. 1 КСО, който предвижда, че право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто. Разпоредбата е отменена с § 33 от Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., като съгласно § 65 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на същия закон, § 33 влиза в сила от 1.01.2013 г. С § 20, т. 2 ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 60/2011 г., в сила от 5.08.2011 г., е изменен § 65 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., като според това изменение § 33 влиза в сила от 1.01.2013 г. В редакцията на чл. 101, ал. 3 КСО, която е действала към момента на подаване на заявлението /съгласно ДВ, бр. 64/2000 г./, е предвидено, че при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите /изречение първо/; когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се заплаща в размер на 25 на сто /изречение второ/. Разпоредбата е изменена с § 36, т. 2 ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., като според това изменение изречение второ се заличава, а съгласно § 65 ПЗР на същия закон, това изменение влиза в сила от 1.01.2012 г. С § 20, т. 2 ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 60/2011 г., в сила от 5.08.2011 г., е изменен § 65 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., като според това изменение, § 36 влиза в сила от 1.01.2013 г. Предвид посочените разпоредби, отмяната на изречение второ от чл. 101, ал. 3 КСО, в което е предвидено, че когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност тя се заплаща в размер на 25 на сто, влиза в сила от 1.01.2013 г. Това е така, тъй като посоченото изменение на разпоредбата, което е направено с ДВ, бр. 100/2010 г., не е влязло в сила в срока по чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България /3 дни след обнародването в Държавен вестник/, нито в общия срок за влизането в сила на ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., който съгласно § 65 от ПЗР на същия закон е 1.01.2011 г., а е отложено за 1.01.2012 г., което е изрично предвидено в посочения § 65, като законодателят е приложил техниката на т. нар. vocatio legis, т. е. отлагане на влизането на закона в сила, което представлява законодателно регламентиране на определен период от време между публикуването на нормативния акт и влизането му в сила. Срокът на това отлагане в случая е продължен с § 20, т. 2 ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 60/2011 г., като е изменен § 65 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г. и е регламентирано, че § 36 ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г. влиза в сила от 1.01.2013 г. Това означава, че отмяната на изречение второ на чл. 101, ал. 3 КСО влиза в сила на 1.01.2013 г. С последващо изменение и допълнение на КСО с ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. е отменена цялата ал. 3 на чл. 101 КСО и е приета нова алинея в чл. 101, ал. 3а, която има същия текст, като този на чл. 101, ал. 3 КСО преди изменението му с ДВ, бр. 100/2010 г. Предвид изложените съображения, към момента на подаване на заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност, както и към момента на постановяване на разпореждане № 5902213579 № 234/прот. № 01041/21.05.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Пазарджик, е действала разпоредбата на чл. 101, ал. 3 КСО, в редакцията й съгласно ДВ, бр. 64/2000 г., според която, когато лицето има право на повече от една пенсия и една от тези пенсии е социална пенсия за инвалидност, последната се получава в размер на 25 на сто. В този смисъл, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приложили правилно материалния закон. Оплакванията, които са развити в касационната жалба са свързани с приложимия закон, като се поддържа, че към датата на подаване на заявлението и на произнасянето на административния орган, е било отменено изречение второ на чл. 101, ал. 3 КСО, което ограничава получаването на социална пенсия за инвалидност до 25 на сто, когато лицето има право на повече от една пенсия. Изложените в жалбата съображения са обосновани с неправилно разбиране на правилата за действието на правните норми по време и по-конкретно до действието на изменението на чл. 101, ал. 3 КСО, което е направено с ДВ, бр. 100/2010 г., чието влизане в сила е отложено от законодателя. Тълкуването на касационния жалбоподател не съответства на цитираните по-горе правни норми, регламентиращи датата на влизане в сила на посоченото изменение, поради което не може да бъде споделено. Отлагането на влизането на изменението на разпоредбата в сила съответства на същото отлагане по отношение на разпоредбите на чл. 90 КСО, които регламентират самото право на социална пенсия за инвалидност и определянето на размера на тази пенсия. Доводите, които са изложени в касационната жалба за неприлагане на разпоредбата на чл. 101, ал. 3, изречение второ КСО, поради това, че в приложимата за случая редакция, същата била дискриминационна, не могат да бъдат споделени. Както се посочи, разпоредбата е била действаща към момента на осъществяване на фактическия състав, представляващ основание за отпускане на социалната пенсия за инвалидност и определяне на размера, в който следва да бъде заплащана. Същата не е била отменена като противоречаща на Конституцията или на общия принцип за недискриминация, респективно на конкретни разпоредби от Закона за защита от дискриминация, нито по надлежния ред е констатирано такова противоречие, поради което разпоредбата представлява част от приложимото право за случая и е задължителна за съда като правоприлагащ орган. Въпросът относно справедливостта на нормата е въпрос на законодателството, а не на правоприлагането, каквото осъществява настоящият съдебен състав по конкретен правен спор. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице твърдяните касационни за отмяна или такива по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение