Решение № 8977 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2014 г.

Решение № 8977 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Петком 2002" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение № 4613 от 4.07.2014 г. по адм. дело N 3096/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост. Иска отмяната на същото с пререшаване на спора по същество, като се уважи жалбата на дружеството срещу решението на Главен директор на ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност" и ръководител на ОП "Конкурентноспособност", с което е отказано сключване на договор по процедурата. Ответникът - Главният директор на ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност" при Министерство на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния си представител Спасова оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Петком 2002" ООД срещу решение N РД-16-270 от 21.02.2013 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност" при Министерство на икономиката и енергетиката и ръководител на ОП "Конкурентноспособност" по процедура BG161PO003-2.1.13 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия", с което на предприятието е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по горната процедура. Посочено е в процесното решение, че кандидатът "Петком 2002" ООД се декларира като "малко" и "свързано" предприятие за 2010 и 2011 г. Същевременно при извършена служебна проверка в Търговския регистър се е установило, че при изготвените Справки за обобщени параметри за 2010 и 2011 г. не са включени данните на всички пряко и косвено свързани предприятия на кандидата, което ще доведе до промяна на категорията на кандидата от "малко" към "средно предприятие". По този начин, в изпълнение на нормативните изисквания и след добавяне на данните на всички пряко и косвено свързани лица към данните на предприятието-кандидат, ответникът е приел, че средносписъчният състав на персонала на "Петком 2002" ООД е съответно: за 2010 г. - 56 лица и за 2011 г. - 53 лица, което отговаря съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗМСП на категорията "средно", а не "малко предприятие". Промяната в категорията на кандидата в резултат на некоректно попълнена декларация е основание на същия да бъде отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на основание чл. 31, ал. 1, т. 5 от ПМС № 121/2007 г. За да отхвърли жалбата срещу процесния акт на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност", административният съд е приел фактическата обстановка, установена от административния орган, като е приел, че спорът е правен и се свежда до начина на определяне на средносписъчния състав на свързани лица и по-конкретно следва ли едно и също лице, заето по договор за управление в различни свързани лица, да се включва в броя на персонала за всяко от тях. Като се е позовал на относимите в случая национални и общностни разпоредби, съдът е приел, че управляващите съдружници и лицата, наети като управители по договори за управление по ТЗ, се разграничават от работниците и се включват на самостоятелно основание в числеността на персонала. Предвид изложеното, решаващият състав е счел, че ответникът правилно е квалифицирал предприятието като средно, както и че декларацията по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП съдържа неверни данни. Първостепенният съд е приел също, че при издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същото е мотивирано, с оглед на което е постановил акта си. Решението е правилно. Както правилно е посочил и първостепенният съд, спорът в случая е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗМСП. Едно от условията за несключване на договор за финансиране с кандидата съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС 121/2007 г. във вр. с чл. 94, б. "б" от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) N 1605/2002 г. на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (консолидирана версия), е подаването на декларация с невярно съдържание, като в конкретния случай това е изискуемата декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, тъй като за 2011 финансова година "Петком 2002" ООД, видно от кредитираната от съда експертиза, отговаря на критериите за средно предприятие. Първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателствата по делото и е направил верни правни изводи въз основа на правилно констатираните факти относно начина на определяне на средносписъчния състав на свързаните лица, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за немотивираност на съдебното решение. Съдът подробно е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като е аргументирал становището си да цени заключението на вещото лице Елена Павлова, като обективно, компетентно и обосновано, както и да не кредитира заключението на вещото лице Милита Христова, като необосновано и противоречащо на събраните доказателства. По изложените съображения, като е приел, че административният орган правилно е квалифицирал предприятието като средно, поради което декларацията на същото по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП съдържа неверни данни, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил обосновано решение. Предвид горното, не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,