Решение № 1011 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13962/2015 г.
ВАСПетчленен състав01.02.2016 г.докладчик Мадлен Петрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на на Х. А. Ж. от гр. Свиленград в качеството му и на ЕТ "ХАЖ-Х. Ж." за отмяна на влязло в сила решение № 5836/21.05.2015 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, постановено по адм дело № 8114/2014 г., с което е оставено в сила решение № 1179/10.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, по адм. дело № 62/2014 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1011 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13962/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Х. А. Ж. от гр. Свиленград в качеството му и на ЕТ "ХАЖ-Х. Ж." за отмяна на влязло в сила решение № 5836/21.05.2015 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, постановено по адм дело № 8114/2014 г., с което е оставено в сила решение № 1179/10.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, по адм. дело № 62/2014 г. Искането за отмяна е обосновано с обстоятелства по чл. 239, т. 1 от АПК - нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които преди решаването му не са могли да бъдат известни на молителя. Като нови писмени доказателства са приложени съобщения до Кари трейд 6704 ЕООД, представлявано от управителя Ц. Л. Ш., Меджик Вест 2009 ЕООД, с управител М. А. М. и Инкредибъл Рич Къмпани БГ ЕООД с управител Д. И. П., изпратени чрез телепоща на Български пощи ЕАД и известия за доставяне. Молителят твърди, че след постановяване на решението от Върховния административен съд самостоятелно е потърсил доставчиците си на посочените от тях адреси, както и на личните адреси на управителите им с искане да представят доказателства за платеното от тях ДДС по конкретно посочени фактури, по които му е отказан данъчен кредит. В тази връзка посочва, че органите по приходите не са изпълнили задължението си чрез системата ГРАО, до която имат достъп да издирят личните адреси на лицата, представляващи дружествата - доставчици и да ги задължат да представят счетоводни и данъчни документи от значение за правилния изход на ревизията. Твърди, че приложените нови писмени доказателства установяват нови обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при решаването на делото. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив, в представено по делото писмено възражение оспорва молбата за отмяна и моли да се отхвърли като основателна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за отмяна на съдебно решение, което е влязло в сила на 21.05.2015 г. и в срока по чл. 240 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 5836/21.05.2015 г. постановено по адм дело № 8114/2014 г., Върховният административен съд, осмо отделение е оставил в сила решение № 1179/10.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, по адм. дело № 62/2014 г. С последното е отхвърлена жалбата на Х. А. Ж. от гр. Свиленград в качеството му на ЕТ "ХАЖ - Х. Ж." против ревизионен акт (РА) № 261200001 от 17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 957 от 2.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта на отказан данъчен кредит по ЗДДС в размер на 33 066.92 лева и съответните лихви и е изменен ревизионният акт в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2009 г., като е намален размера на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ на 19 399.85 лева и съответните лихви. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно цитираната норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В конкретния случай молителят се позовава на новосъздадени писмени доказателства, като изрично посочва, че се касае за съобщения до доставчиците Кари трейд ЕООД, представлявано от управителя Ц. Л. Ш., Меджик Вест -2009 ЕООД, с управител М. А. М. и Инкредибъл рич къмпани БГ ЕООД с управител Д. И. П., изпратени чрез услугата телепоща на Български пощи ЕАД след постановяване на решението на Върховния административен съд. Така представените доказателства не попадат в категорията нови писмени доказателства по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като са създадени, след приключване на съдебното производство по процесния данъчен спор. Наред с това представените документи не съдържат информация за доказателствени факти от значение за решаването на спора. От приложените известия за доставяне на Български пощи ЕАД е видно, че съобщенията са върнали недоставени, тъй като не са потърсени от получателите. Фактът на изпращане на съобщение до съответния доставчик след влизане в сила на съдебното решение, не е ново обстоятелство от значение за решаването на спора относно законосъобразността на установените с ревизионния акт задължения, което да служи като основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт са само новооткритите юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания и е могло, ако са били известни на страната да бъдат включени в доказателствения материал по делото и да бъдат взети предвид при решаването на спора по същество. В процесния случай такова основание не е налице, поради което молбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,