Решение № 1077 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 27/2016 г.

Решение № 1077 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 27/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район "С.", Столична община, чрез процесуалните му представители, срещу Решение № 6002/13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 6749/2014 г. по описа на Административен съд С. град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора. Ответната страна - Народно читалище "О. П. - 1936", гр. С., взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение Административен съд С. град е отменил по жалбата на Народно читалище "О. П. - 1936", гр. С., Заповед № РД-09-192/24.06.2014 г. на кмета на Район "С.", Столична община, с която е разпоредено изземване от фактическата му власт на имот, представляващ публична общинска собственост, масивна сграда със застроена площ 330 кв. м., находяща се в гр. С., Район "С.", като държан без правно основание. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. Установено е по делото, че имота, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е недвижим имот, сграда в гр. С., като собствеността на Столична община върху него се установява по делото с акт за публична държавна собственост и не се оспорва. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че не е налице законовата предпоставка, на която се основава обжалваната пред съда заповед, а именно този имот се държи без правно основание от Народно читалище "О. П. - 1936" гр. С.. В касационната жалба неправилното приложение на закона и необосноваността на решението на административния съд се основават на това, че Народно читалище "О. П. 1936" гр. С., не е правоприемник на народно читалище със същото име, създадено през 1936 г., на което читалище е предоставено безвъзмездно право на ползване на имота, предмет на изземване. Твърдяното в касационната жалба, че се касае до новосъздадено юридическо лице се опровергава от представените в хода на делото доказателства. Съгласно чл. 1 от Наредба-закон за народните читалища, отменен с § 1 от ПЗР на Закона за народните читалища, обн., ДВ бр. 89 от 22.10.1996 г., народните читалища са юридически лица с идеална цел, които се освобождават от регистрирането, предвидено от закона за юридическите лица. С разпоредбата на чл. 9 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/ е изведена промяна, като читалище придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра за организациите с нестопанска цел. С § 2 от ПЗР на ЗНЧ е дадена възможност за регистрация на съществуващите при приемането му читалища по този закон в срок до 31.12.1997 г. Това е сторено в случая, като с решение от 20.12.1997 г. на Софийски градски съд, в специалния регистър на сдруженията с нестопанска цел е вписано Народно читалище "О. П.", със седалище и адрес на управление адреса, на който е сградата, предмет на изземване с оспорената пред съда заповед. В мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че се основава на представен по делото протокол, удостоверяващ провеждането на общо събрание при условията на § 2 от ПЗР на ЗНЧ, а не на протокол от учредително събрание на регистрираното читалище, каквото е общото изискване на разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗНЧ. Относно извършената промяна на наименованието на читалището, извършена на основание чл. 9, ал. 5 /нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г./ от ЗНЧ следва да се отбележи, че законовото задължение не е да се добави към името и година, както се твърди в касационната жалба, а "годината на неговото първоначално създаване". Изменението на наименованието в случая е сторено по установения от закона ред с влязло в сила решение на съда по регистрацията. Правилно е прието в обжалваното решение, че имота, предмет на изземване със заповедта на кмета на Район "С." се владее от читалището, ответник по касационната жалба на основание предоставено право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 29 от Наредба-закон за народните читалища, обн., ДВ бр. 142 от 22.06.1945 г., отм. ДВ бр. 89 от 22.10.1996 г. всяка община отпуска задължително и безплатно, по мотивирано искане на местното читалище, подходящо място за изграждане на читалищна сграда с театрален салон и библиотека и съдейства за изграждането им. Установено е по делото, че терена, в който е изградена процесната сграда е отреден "За читалище и градина", като е извършено отчуждаване на частни имоти именно за тези нужди през 1949 г. Постройката е изградена и е приета за готова за експлоатация на 22.01.1957 г. Съгласно акт за държавна собственост № 8365/06.05.1971 г. дворното място и постройката в него са актувани като държавни на основание чл. 6 от Закона за собствеността, като в акта е посочено, че имотът е предоставен за ползване на читалище "О. П.", съгласно писмо от 08.04.1971 г. на Министерство на финансите. Именно министерство на финансите упражнява общо ръководство и контрол по управлението и стопанисването на държавните имоти към този момент - чл. 7 от Правилника за държавните имоти (отм.) и чл. 2 от Инструкцията за прилагането му. В Акта за общинска собственост, съставен на 06.03.1997 г. също е посочено, че имотът е "Н. Ч. О. П.", след което следва фактическото му описание. В този акт, като съставен по-рано акт е посочен единствено АДС № 3567/08.04.1957 г., представен по делото, с който е актувана като държавна новопостроена сграда, с посочено отстъпено право на ползване на V-ти Районен народен съвет. Този акт обаче, по представените по делото преписи, не се установява да е утвърден от органа по чл. 21, ал. 4 от Правилника за прилагане на държавните имоти. От изложеното следва, че още през 1971 г. на читалището е било учредено право на ползване върху процесната сграда. С § 4 /предишен § 3/ от ПЗР на ЗНЧ, приет през 1996 г. /ДВ, бр. 89/22.10.1996 г./, държавата и общините се задължават по реда на ЗОбС и ЗДС да предоставят на народните читалища право на безвъзмездно ползване върху сградите и имотите, които са им били предадени за осъществяване на читалищна дейност до влизането на закона в сила. Това означава, че правото на ползване на цялата сграда /с всички обекти в нея/ е на годно и действащо правно основание, което се погасява единствено в случай на прекратяване на читалището, т. е. в настоящия случай липсва един от елементите на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Н. на ЗНЧ са специални /вкл. и § 4 от ПЗР/ спрямо тези на ЗОбС и ЗМСМА, като в последните два закона не е предвиден ред за отнемане на това предоставено вече право, което всъщност е израз на законодателната воля за даване на преференции за развитие на българските културно-просветни институции, към които спада и читалището. Законът извежда единствено задължение на държавата и общините безвъзмездно да отстъпят на право на ползване на върху сградите и недвижимите имоти, предоставени на народните читалища до влизане в сила на ЗНЧ за читалищни нужди. Приетото в обжалваната пред съда заповед, че сградата не се държи на годно правно основание, тъй като не са предоставени права по предвидения ред по ЗОбС и съответната наредба, приета от общински съвет противоречи не само на установените по делото фактически и правни обстоятелства, но и сочи за неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми, тъй като се изземва сграда, ползвана от читалището във връзка с упражняваната дейност, съгласно разпоредбите на ЗНЧ. В нарушение на административнопроизводствените правила в оспорената заповед не е даден отговор на наличието на право на ползване и приложението на разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗНЧ в случая, въпреки изричното позоваване от страна на ответника по касация в административното производство на притежавано право на това законово основание. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение