Решение № 16093 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2017 г.

Решение № 16093 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-министъра на културата, действащ чрез юрк. Л. Харизанова, против решение № 2153/03.04.2017 г. по адм. дело № 12356/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменено становище № 33-НН-207/24.02.2015 г., издадено от заместник-министъра на културата, и преписката му е върната за нова произнасяне. С касационната жалба и в хода на делото по същество, касаторът възразява, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "ВЕ България" ЕООД, в писмен отговор по касационната жалба оспорва нейната основателност по подробно изложени съображения, респ. поддържа първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноски без приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на АССГ да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е сезиран със спор за законосъобразността на становище № 33-НН-207/24.02.2015 г., издадено от заместник-министър на културата, с което на основание чл. 84, ал. 5, във връзка с чл. 83 от ЗКН е отказано съгласуването по възлагане от "ВЕ България" ЕООД на проект за рекламно - информационен елемент /РИЕ/: "Външна реклама на фасадата на първи приземен етаж на съществуваща сграда за обект "Оптически магазин с оптикометричен кабинет" на улица "Златарска"№ 12, кв. "К.", град П. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на "ВЕ България" ЕООД становище № 33-НН-207/24.02.2015 г. на заместник-министър на културата, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с императивните изисквания на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, както и на специалната разпоредба на чл. 84, ал. 8 от ЗКН, съгласно която отказът за съгласуване на инвестиционните проекти и на исканията за намеси по чл. 83 се мотивира писмено. Съдът е приел, че нарушаването на това изискване съставлява съществено нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, както и че преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган. Установено е, че в становището се съдържа констатация за вида на проекта, но липсва посочване по какви причини и съображения органът намира, че е налице "по-подходящ начин" за разпределение на РИЕ. Съдът, позовавайки се на чл. 83, ал. 1, т. 2, в. "в" от ЗКН и чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, е приел, че преценката на компетентния административен орган за одобряване и съгласуване на проектите се формира в условията на оперативна самостоятелност, но независимо от тази оперативна самостоятелност, все пак тя се съобразява с режима за опазване на съответния паметник на културата и каквато и да е причина за отказ за одобряване на проекта, следва да е конкретно мотивирана с причините той да не бъде одобрен. Приел е, че отказът не съдържа никакво обсъждане относно това налице ли са специалните изисквания на ЗКН, не са обсъдени изобщо и какви са особеностите в режима на конкретния паметник на културата, нито в статута на територията, а изразът "по-подходящо" съдът е ценил като неразбираем. Липсата на мотиви към акта е съобразена и от гледна точка на факта, че становището на НИНПК, е идентично по съдържание с процесният отказ и същото дословно е пренесено. Решението е правилно. Настоящият касационен съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като счита същите за обосновани и изведени въз основа на правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. Решението на административния съд, следва да се определи като правилно, и да бъде оставено в сила. Възраженията на касатора са неоснователни. Следва да се посочи, че възражението за несъстоятелност на изводите на съда, че процесното становище е немотивирано, е бланкетно само по себе си. Съдът е изложил конкретни съображения и достатъчно детайлно е посочил защо приема, че административният орган не е изложил мотиви към акта, а именно, че липсва обсъждане относно това налице ли са специални изисквания на ЗКН, какви са особеностите в режима на конкретния паметник на културата, и отношението на тези обстоятелства спрямо статута на територията. Видно от касационните оплаквания, аргументът в противовес на съдебните изводи е, че в акта е посочено, "че информацията следва да се разпредели на обемни букви - в щурца по "престилките" и равнинен пояснителен - в горната част на остъкляването". Не е необходимо подробно обсъждане на съотношението между основанието на съда да приеме акта за немотивиран и възражението на касатора в тази посока, за да се приеме, че на практика касаторът не сочи пълноценни и издържани аргументи в своя защита. Неоснователно е възражението, че посочването на подробни данни, както за статута на сградата - регистрирана като архитектурно - строителна културна ценност с категория "ансамблово значение", така и за статута на територията, представлява обсъждане на специалните изисквания на ЗКН и режима на опазване на културната ценност. Това посочване по съществото си е фактическо позоваване, но при липсата на обобщаване на фактите и извеждане на извод за приложението им към материалния закон, не може да се приеме, че са налице пълноценни мотиви, даващи отговор на въпроса за съотношението на евентуалното реализиране на РИЕ спрямо целите на защитата на културната ценност. Не е допуснато и твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, довело до непълнота на доказателствата, изразяващо се в пропуск служебно да се съберат доказателства от НИНКН за статута на сградата и територията и режимите на тяхното опазване. Следва да се посочи, че служебното начало в АПК не предвижда задължение за съда да "мотивира" административните актове, издирвайки фактическите основания, които биха могли да обосноват издадения и въведен за съдебен контрол акт. При липса на пълноценни мотиви към административния акт, съдът, подобно на засегната страна, е изправен пред обективна невъзможност за преценка относно законосъобразното изпълнение на материалния закон от страна на издателя на акта. Също така по арг. от чл. 171 от АПК, съдът няма правомощие да замества страните при справянето с тежестта на доказване по делото. В тази връзка и на основание чл. 170 от АПК, административният орган е бил длъжен да установи наличието на пълноценни и достатъчни мотиви, за да докаже спазването на административнопроизводствените правила при издаването на процесното становище, вкл, чрез събиране на доказателства от третата, неучастваща по делото страна - НИНКН за статута на сградата и територията и режимите на тяхното опазване. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. По искането на ответната страна за разноски по настоящото дело, съдът намира, че то не е подкрепено с доказателства за направата на такива, поради което се приема за неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,