Решение № 2122 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2010 г.

Решение № 2122 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от началника на Второ РУ при ОД на МВР гр. Плевен срещу решение № 349 от 03.06.2010 г. постановено по адм. дело № 1131/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен. В жалбата се твърди за незаконосъобразност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Милен Димитров Боев от гр. Плевен не е взе отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на касатора, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по горе решение, административният съд е отменил заповед № 140/24.11.2009 г. на началника на Второ РУ при ОД МВР - гр. Плевен, с която на жалбоподателя М. Боев, полицай в група "ООР при Сектор "Опазване на обществения ред и превенция "е било наложено дисциплинарно наказание порицание" за срок от 6 месеца. Съображенията за това са били, че наказанието е било наложено след изтичане на едногодишния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. До този извод съдът е достигнал, като е обсъдил обстоятелството, че както по дисциплинарното производство, така и пред съда не било точно установено, кога служителят е написал "бележката с нецензурно съдържание по отношение на гражданско лице. Така приетото е законосъобразно. От съдържанието на обжалвания административен акт е видно, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че на неустановена дата през 2008 г., държавният служител на кариран лист на ръка е написал бележка с нецензурно съдържание срещу не персонифицирано лице. Както в процеса на дисциплинарното производство, така и в производството пред съда не са били събрани или представени доказателства за установяване на момента от който е започнал да тече срока по чл. 225, ал. 1 предложение второ. С оглед на обективната страна на нарушение, като вид деяние, в тежест на административния орган е било задължението да определи кога е била написана бележката. Моментът от който тече срока в който може да бъде наложено дисциплинарното наказание следва да бъде безспорно установен и доказан. Този срок не може да обосновава с предположения. Именно поради тези съображения, настоящият тричленен състав не възприема изложените в касационната жалба разсъждения и твърдения. Те са направени въз основа на предположения и догадки отнасящи се до времето през което служителят е изпълнявал служебните си задължения. От това обаче не може да се извлече категоричен извод на началния момент на срока за извършване на деянието посочено по-горе. Представеният с касационната жалба рапорт от служителя за ползването на платен годишен отпуск, също не представлява годно доказателства по отношение началния момент от който е започнал да тече срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Това е така, защото този рапорт установява факта, че служителят е ползвал отпуск, а предвид забраната по чл. 220 АПК, доказването на факти с правно значение е недопустимо в настоящото производство. С оглед характера на касационното производство, в него са допустими писмени доказателства само относно твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, а не за фактически установявания, за които страната е имала възможност пред първоинстанционния съд да представи доказателства, но е пропуснала тази възможност. С оглед на изложеното до тук, касационната жалба се явява неоснователна, поради което решението на административният съд следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,