Решение № 5132 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16748/2013 г.

Решение № 5132 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16748/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, подадена от юрисконсулт Миглена Тотева, срещу решение № 5942 от 01.10.2013 г. по адм. дело № 3237/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил медицинско удостоверение № 43/73 от 11.03.2013 г., издадено на основание чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с което ЦЕЛК отрича характер на средна телесна повреда на травматичното увреждане "Частично скъсване на медиалната глава на триглавия мускул на лявата подбедрица с образуване на вътремускулен хематом", приемайки че "увреждането не е наложило имобилизация на крайника, ползване на помощно средство или провеждане на оперативно лечение, а само медикаментозно лечение със спазване на режим на покой и е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК)." За да постанови този резултат, съдът е възприел изцяло медицинското становище за вида на травматичното увреждане, изразено в писменото заключение на вещото лице д-р Димитър Людмилов Каменов, изпълнил съдебно-медицинска експертиза по делото, според което медико-биологичната характеристика на получената травматична увреда е трайно (за срок от 2 - 2.5 месеца) затрудняване на двигателната и на опорната функции на левия долен крайник на пострадалия служител Божидар Стоичков, а към датата, на която е било изготвено писменото заключение, има известно остатъчно затрудняване на опороспособността на този крайник, изразяваща се в нестабилна статика на походката и продължително стоене прав. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Основани са на аргумента, че според Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд трайно затрудняване на движението на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност в пълен обем, а в случая такова ограничаване не било установено, защото по делото не били събрани доказателства за такова практическо ограничаване на движението на крайника за целия период на отпуска по болест. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, поради следните съображения: Според чл. 255, ал. 1 и 3 ЗМВР на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10-месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда, като видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК, а обстоятелствата, при които е причинена, се удостоверяват от прекия ръководител. В ЗМВР няма дефиниция на средна телесна повреда, нито е дадено определение кога едно травматично увреждане е средна телесна повреда. Според чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. С допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт, само ако се налага отклонение от общоприетия техен смисъл и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребената дума или израз - чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ № 883. Щом като в допълнителните разпоредби на ЗМВР няма определение на средна телесна повреда, изводът е, че в чл. 255, ал. 1 ЗМВР това понятие е употребено в неговия общоприет в българското наказателно право смисъл, според който телесната повреда е средна, ако е причинено трайно затрудняване на движението на крайниците (чл. 129 от Наказателния кодекс). Трайното затрудняване на движението на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност - т. 10 на цитираното в касационната жалба ППВС № 3 от 27.09.1979 г. В това постановление не е посочено цифрово изражение на понятието "трайно", но в съдебната практика и в правната теория единодушно се приема, че затрудняването на движението на крайниците е трайно, когато е продължило поне 30 дни. По делото са представени три броя болнични листове, с които Медицинският институт на МВР е разрешил на пострадалия служител общо 70 дни отпуск поради временна неработоспособност, причинена от трудова злополука - травма на четириглавия мускул и сухожилията му. Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи - чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Следователно в продължение на 70 дни е била налице пълна или частична липса на възможност пострадалият служител да извършва трудова дейност, която, според изпълняваната от него длъжност, е свързана с активни движения на долните крайници. Т. е. временната неработоспособност е индиция за трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник, причинено от удостоверената с болничните листове травма на четириглавия мускул и сухожилията му. Четириглавият мускул в спортната и в медицинската литература се определя като бедрен мускул, защото обхваща бедрената кост от всички страни. В писменото заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице обаче обсъжда травма (частично скъсване) на триглав мускул, който в спортната и в медицинската литература се нарича триглав подбедрен мускул, чиято функция "се изразява в стъпално сгъване на ходилото, като повдига и поддържа тялото на пръсти". ЦЕЛК е определила травматичното увреждане на Божидар Найчов Стоичков като лека телесна повреда с лаконичните мотиви: "Увреждането не е наложило имобилизация на крайника, ползване на помощно средство или провеждане на оперативно лечение". Но не е обсъдила удостоверената 70-дневна временна неработоспособност и връзката й (или липсата на такава, както се твърди в касационната жалба) с подвижността на увредения крайник. Такова обсъждане обаче не е направено и от вещото лице, изпълнило съдебно - медицинска експертиза по делото. Причина за това е неправилно поставеният от съда въпрос налице ли е било трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник. Както се посочи по-горе трайното затрудняване на движението на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Изводът, дали в случая е налице трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник, е правен извод и той се прави от съда въз основа на доказателствата по делото (в т. ч. и писменото заключение на съдебно-медицинската експертиза) за медицински показания, сочещи на ограничена възможност на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Възприемайки безкритично писменото заключение, Административен съд - София град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс, приложимо в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК. В резултат на това нарушение, постановеното съдебно решение е необосновано. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град, който да възложи допълнително заключение на вещото лице по въпроса съдържат ли се данни в наличната по делото медицинска документация за ограничение във възможността на увреденото лице Божидар Найчов Стоичков да извършва активни физически движения и трудова дейност и при позитивен отговор на този въпрос - това ограничение има ли връзка с процесното травматично увреждане и какъв период от време е продължило. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, с негова помощ и при участие на страните по делото съдът да изясни същността и медицинската обоснованост на изразеното от ЦЕЛК становище, че възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност може да бъде ограничена само при имобилизация на крайника, ползване на помощно средство или провеждане на оперативно лечение. При новото разглеждане на делото Административен съд - София град следва да се произнесе и по разноските, направени от страните в настоящето касационно производство - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,