Решение № 5202 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2012 г.

Решение № 5202 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" - гр. София, против решение № 2218 от 24.04.2012 г. по адм. дело № 9161/2009 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Изложени са съображения, че съдът незаконосъобразно е отказал да направи прихващане с изплатеното обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Ответната страна - Мариета Петрова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗДСл, съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Мариета Петрова сумата 4556,80 лв. представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за десет месеца - 24.11.2009 г. до 24.09.2010 г. - времето, през което не е заемала държавна служба в резултата на отменена от съда заповед № 8563/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2011 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото съразмерно на уважената част на иска в размер на 392 лв., като разликата до предявения размер на 5812 лв. съдът не е възприел довода на ответната страна - Агенция "Митници" за приложение на разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД като направи прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл, тъй като се дължат самостоятелно на различни правни основания, предвидени в специалния Закон за държавния служител. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора факти, а именно - влязло в сила решение № 8558 от 15.06.2011 г. по адм. дело № 11128/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отменена заповед № 8563/18.11.2009 г., с което е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата Мариета Петрова, както и че за 10 месеца тя е заемала друга служба в ТД на НАП - София, с по-ниско трудово възнаграждение. При тези факти съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл като е определил размера на дължимото парично обезщетение. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 103 - 105 ЗЗД, които също се споделят от настоящата инстанция. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл се дължи от работодателя при неспазване предвидения срок за предизвестие и времето, през което освободения служител е останал без работа, но не повече от два месеца. Заплащането на тези обезщетения императивно се дължат от работодателя, независимо от законосъобразността на акта за прекратяване на трудовия договор. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДС предполага влязло в сила решение за отмяна на административната заповед за прекратяване на трудовия договор. Следователно обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 и по чл. 104, ал. 1 ЗДС са платими императивно и дължими по закон от работодателя при наличие на основанията за изплащането им. Жалбоподателят следва да заплати на Мариета Петрова разноски за тази инстанция в размер на 500 лв., изплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно завишено, тъй като е определено в съответствия с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/04 г. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,