Решение № 14274 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2019 г.

Решение № 14274 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Тохчалиев от [населено място], обл. Смолян, срещу решение № 411 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 184 по описа за 2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-20-42#1 от 22.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Смолян. Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на чл. 3, ал. 5 и чл. 8 от НОИПОБ и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Смолян, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 1012-20-42#1 от 22.06.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Смолян, потвърждаващо разпореждане № 201-00-1411-4 от 09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на М. Тохчалиев парично обезщетение за безработица за периода 22.12.2017 г. – 21.06.2018 г., с мотиви за налични данни, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. От съществено значение е установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от страна на лицето в Испания през периода от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. С постановеното решение Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата, след като е обосновал извод за издаване на оспорения акт при наличие на материалноправното основание по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Съдът се е позовал на данните от информационната система на Главна дирекция "Национална полиция", според които през периода 09.12.2017 г. – 21.12.2017 г. лицето не е напускало територията на Република България. Необходимо е допълнително изясняване на фактите във връзка с упражняване на трудова дейност от лицето през времето от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. в Кралство Испания, а резултатът от проверката може да доведе до друг извод относно периода на осигурена заетост. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. В хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. При извършената проверка са били установени данни, разколебаещи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ относно упражнявана от лицето трудова дейност в Испания, за която са дължими осигурителни вноски. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на чл. 3, ал. 5 и чл. 8 от НОИПОБ (Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица). Подзаконовата процесуална разпоредба на чл. 3, ал. 5 е относима към задължението на безработното лице по чл. 54г, ал. 2 от КСО да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни. В случая административното производство е по чл. 54г, ал. 4 от КСО и е иницирано служебно. Осигурителният стаж се установява с документите, регламентирани в чл. 8, ал. 1 от НОИПОБ, но когато са налице данни, сочещи към невярно удостоверяване на факти, компетентният орган може да извърши проверка за верността им, вкл. когато документът е издаден въз основа на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Не се установява твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, която поставя изискване към работодателя или предприятието, което осигурява временна работа от държава членка или от трета държава, да подава в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" заявление с данните съгласно приложение № 2. В заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица жалбоподателят Тохчалиев е декларирал осигурена заетост в Кралство в Испания по временен трудов договор с испански работодател "Сервисио Агриколас Любо" ЕООД. Издаден е преносим документ (ПД) U1 на компетентната институция на Испания, с който е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Испания за времето от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. В справката, изготвена от Главна дирекция "Национална полиция" на МВР, е удостоверено, че лицето е напуснало страната на 08.12.2017 г. и се е завърнало на 09.12.2017 г. през Аерогара София. Това обстоятелство е наложило проверка за потвърждаване на периода на осигурена заетост в Испания. Липсват данни за трансфер на работника с насочване към временно преместване към място на заетост в България. Прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност не е пречка за извършване на проверка на осигурителния стаж, който съгласно чл. 61 е основна предпоставка за придобиване на осигурителни права. Прогласеният в член 4, параграф 3 от ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целта на основните права на гражданите на Европейския съюз (вж. напр. Решение от 1 октомври 2009 г., Leyman, C 3/08, EU: C: 2009: 595, т. 49 и цитираната съдебна практика). Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава предпоставките по чл. 54г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,