Решение № 9739 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2016 г.

Решение № 9739 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. А. от град С. против решение № 1428/01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 12138/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1983к-1529/05.11.2015 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГД "ПБЗН"/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е била заповед № 1983к-1529/05.11.2015 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на А. Т. А., старши пожарникар в Районна служба "ПБЗН" - Ч. бряг към РД "ПБЗН" П., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: на 28.06.2014 г. около 5.30 часа, в извънработно време, управлявайки лек автомобил "Ф. Ф." в посока с. Ч. - гр. К., в резултат на несъобразена скорост губи контрола над управлявания лек автомобил и реализира ПТП. Същият е разпознат от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители от РУП - Ч. бряг, които установили, че С. е неадекватен, бил е сам в автомобила и в тежко състояние. Поради това на място не му е направен тест за алкохол с "Дрегер", закаран е за лечение в УМБАЛ - в град П., където след изготвена химическа експертиза е установено наличието на алкохол в кръвта 1,3 промила. Административнонаказващият орган е приел действията на А. като незачитане задълженията си по т. 7, т. 8 и т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /утвърден с МЗ № Iз-453/22.02.2011 г. и отменен с МЗ № 8121з-434/25.07.2014 г./, които предвиждат следното: т. 7: "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 8: "държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" и т. 17: "държавният служител, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на: а/ нормативно определените правила за движение по пътищата на Р България и б/ на забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда или по въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън работно време или по времето на ползване на отпуск". Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ЗМВР (отм.). Решаващият съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е наличие на съответствие на нарушението с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Поради това жалбата срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, която изисква "дисциплинарното наказание да се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Неправилно обаче е приел съответствие на заповедта с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), от страна на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) гласи, че за тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В конкретния случай за извършването на нарушението безспорно е установена и посочена датата 28.06.2014 г., поради заповедта е издадена в двугодишният срок от извършване на деянието. Жалбоподателят е бил в болничен отпуск за времето от 28.06.2014 г. до 22.06.2015 г. /съгласно приложените към административната преписка епикризи, болнични листове и решения на ТЕЛК/. За този период е приложима разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗМВР (отм.), съгласно която, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Следователно както двумесечният, така и двугодишния срок по ал. 2 на чл. 225 от ЗМВР (отм.) не са текли за посочения период, но въпреки това наказанието е наложено в рамките на двегодишния срок от откриване на нарушението. ДНО обаче не е спазил двумесечният срок от откриване на нарушението за налагане на наказанието, който започва да тече от момента, в който материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган. В случая съгласно становище на ЦЕЛК - МВР от 30.03.2015 г., към тази дата здравословното състояние на А. му позволява да участва самостоятелно в дисциплинарното производство. Въпреки издадения му болничен лист за отпуск до 22.06.2015 г., той е дал обяснения до председателя на дисциплинарната комисия от 15.04.2015 г., запознал се е с обобщената справка на 07.05.2015 г. На 08.08.2014 г. е изпратена покана за даване на писмени обяснения от председателя на ДРО, които са дадени от А. на 08.05.2015 г. Въпреки, че материалите от проведеното дисциплинарно производство са изпратени на ДНО още на 23.06.2015 г., представена е докладна записка от 01.07.2015 г. за изпращането им. Изготвено е становище от 06.07.2015 г. до началника на отдел "Човешки ресурси" са наличие на основания за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание "уволнение". На 15.07.2015 г. отново е изпратена покана до жалбоподателя за даване на писмени обяснения от жалбоподателя, като същия е депозирал такива на 20.07.2015 г. За периода от 23.06.2015 г., когато всички материали по преписката са постъпили при ДНО, не са извършвани процесуални действия, с изключение на изготвените докладни записки от и поисканите писмени обяснения от жалбоподателя. Следователно органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, т. е. нарушението е открито от него на 23.06.2015 г. От тази дата е започнал да тече 2-месечният срок за налагане на дисциплинарното наказание, който е изтекъл на 23.08.2015 г. заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е издадена на 05.11.2015 г. - след изтичане на 2-месечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Дори са се приеме, че наказващият орган е извършил процесуални действия по приемане на писмени обяснения, то те са дадени на 20.07.2015 г. и от тази дата до издаването на заповедта също са изтекли повече от два месеца. По отношение на А. е неприложима разпоредбата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР (отм.), съгласно която "когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление." По делото е приложено влязло в сила на 25.09.2015 г. наказателно постановление за нарушение на правилата на ЗДвП, но те е неотносимо по отношение на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Ал. 4 се прилага, когато се прекратява служебното правоотношение на служител от МВР по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗМВР (отм.). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.), която предвижда, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че административния орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), като е издал оспорената заповед след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Този порок води да незаконосъобразност на заповедта, която следва да бъде отменена. Като е приел обратното, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 1983к-1529/05.11.2015 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на А. Т. А., старши пожарникар ва Районна служба "ПБЗН" - Ч. бряг към РД "ПБЗН" П., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане за присъждане на разноски и пред двете съдебни инстанции и представените доказателства за направени такива, административният орган следва да бъде осъден да заплати на касатора 1600 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му /представени са доказателства за заплатени по 800 лева адвокатски хонорар пред всяка съдебна инстанция/. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение