Решение № 6770 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници , чрез процесуален представител ст. юрисконсулт В.Стамова-Стойкова, против Решение 1799/19.10.2022 г., постановено по адм. дело 1665/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 32-176662 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници . В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган не е допуснал релевираното от първоинстанционният съд съществено нарушение на административно-производствените правила, правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, съобразно която е определил и митническата облагаема стойност на стоката на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. към която на основание чл. 71 § 1 буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, като се настоява за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба И. Пашкулев, чрез пълномощника адв. Шенков, по съображения, изложени в представен писмен отговор и допълнително депозирана молба, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 32-176662 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 70, § 1, буква д), подбуква i), чл. 77, § 1, буква а), § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 ал. 1, чл. 55 ал. 1, чл. 59 ал. 2, чл. 66 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 67 ал. 1 от ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД с MRN 20BG001008021199R6 от 18.06.2020 г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 18.06.2020 г., съответно са взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито (А00) в размер на 480,17 лева и ДДС (В00) в размер на 1 56,36 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, с длъжник И. Пашкулев. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 18.06.2020 г. И. Пашкулев е подал в МБ Свободна зона Бургас , МД с MRN 20BG001008021199R6, по който начин е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение на стока, описана в кл. 6/7 като употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Мазда, модел СХ-5, първа регистрация 01.01.2016 г., цвят 0, работен обем 2500 куб. см., двигател няма данни, шаси [номер], с деклариран произход САЩ и условия на доставката FОВ франко борд, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013. Представени са документи Инвойс фактура, търговска товарителница, документ за собственост, коносамент По отношение правилността на операцията по така стореното допускането за свободно обращение на стока е иницииран последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в дадения срок от страна на И. Пашкулев е позирана писмо, с което е декларирано, че всички документи, с които разполага е представил пред Агенция Митници. Отделно от това на с писмо рег. 32-2775 от 05.01.2022 г. И. Пашкулев е уведомен по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за предстоящо издаване на неблагоприятно за него решение на митническия орган по повод декларирания внос, като подробно са изложени съображенията за това, по повод на което е депозирано становище, с което Пашкулев е оспорил констатациите на митническия орган, не е ангажирал допълнителни доказателства. Писмото е редовно връчено на адресата така и доказателство на л.23, респ. е спазен и законоустановения 30-дневен срок за депозиране на възражението. Последвала е Докладна Записка рег. 32-172137 от 27.05.2022 г., в която са обобщение данните от проверката и се свеждат до това, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по МД цена (посочена в представената инвойс фактура), е извършена проверка в интернет сайт www.autoauction.io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил (индивидуализиран с номер на шаси, пробег, състояние, и др.), като въз основа на подробен анализ на които е потвърдено, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по МД, които изводи в обобщение са обосновани най-вече с липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. подобни, подлежащи на включване в МОС съгласно чл. 71 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила е 4 100 USD (установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион) с левова равностойност 8 014,36 лева. По прилагайки чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013, при установени транспортни разходи, невключени при декларирането в МОС, е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоката, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане. Идентично е съдържанието на този доклад и на изпратеното уведомление по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013. Последвало е издавеното на оспореното Решение, също с идентично на посоченото съдържание. В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, вкл. и МД, ведно с придружаващите я документи по вноса. Въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел че в тежест на митническите органи е да докажат твърдяните основателни съмнения, че декларираната МОС не съответства на реално заплатената или подлежаща на плащане цена на стоката, с която доказателствена тежест е прието, че същите не са се справили. Първостепенният съд се е аргументирал с това, че данните от коментирания интернет сайт не са достоверна, а и достатъчна информация, които да обосноват такъв извод. Тази информация не е официална и/или служебна, не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, поради което е и негоден доказателствен материал, а други доказателства не са събрани. Отделно след анализ на данните от проведения аукцион съдът е приел, че същите не могат да се обвържат с доставката, в рамките на която именно вносителя е придобил разглеждания автомобил. Отречена е и тезата на митническия орган, че липсват доказателства относно точността на декларираната цена по МД, който извод е изведен на база писмените доказателства. При тези фактически установявания съдът е приел, че от една страна административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на основанията по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, както и че сама по себе си тази хипотеза изключва определянето на МОС по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и се следва преминаване към вторичните способи за определяне на митническата стойност на внесената стока, което не е сторено, с което е обоснована материалната незаконосъобразност на административния акт. Отделно е релевирал и допуснато съществено на нарушение на административно производствените правила липсата на редовно уведомяване по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Касационният съд намира изводите на АС Пловдив за материалната незаконосъобразност на акт за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, и счита за неправилни тези за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. В унисон с правилото на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. лицето е било надлежно уведомено за мотивите на административния орган, с които същият ще издаде утежняващият положението на вносителя митнически акт. Каза се съдържанието на това писмо е напълно идентично с фактическата и правната обосновка на Директора на ТД Митница Бургас в оспорения акт. При тези факти напълно необоснован е изводът на първостепенният съд за противното. На следващо място действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Както правилно е приел и първостепенния съд независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел и че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, а и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Всъщност митническите органи са оспорили достоверността на данните от приложената инвойс фактура, поради което са отхвърлили възможността посочената в нея цена да е реално заплатената или подлежаща на плащана такава за процесния автомобил при придобиването му с цел внос на територията на Европейския съюз по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и тя е тази постигната при аукциона, то противно на изложеното в касационната жалба напълно обосновани са изводите на първостепенния съд, че и с тази доказателствена тежест митническият орган не се е справил. Всъщност данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която И. Пашкулев е придобил собствеността върху предмета на вноса, както междувпрочем и с покупко-продажбата в рамките на която е придобита собствеността върху автомобила и от Глобал Ауто Ексчейндж (а това именно е посоченият продавач в приложената инвойс-фактура), а от друга че съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Или обоснован е и изводът, че митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена (междувпрочем при неясен купувач, придобил собствеността върху стоката в рамките на аукциона такива доказателства не са ангажирани и тези данни не могат да бъдат извлечени от приложения сертификат за собственост) е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по касация, в полза на И. Пашкулев следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 600 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници, съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,