Решение № 7379 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9852/2018 г.

Решение № 7379 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9852/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението, обн. в ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. от [населено място], [жк], подадена чрез адвокат Т. Д., против решение № 3680 от 4.06.2018 г., постановено по адм. д. № 12623/2017 г. от Административен съд С.-град. С него е отхвърлена жалбата на касаторката в настоящото производство, против решение № 22/112/07946/3/01/04/01 от 13.10.2017 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-С. и тя е осъдена да заплати разноските. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Те са обосновани с твърдения за допуснато нарушение от страна на административния орган, който бил издал акта си при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, като касаторката твърди, че не е присъствала на извършената проверка на място. На следващо място касаторката твърди, че решението на административния орган е нищожно, защото не била спазена процедурата за регистриране по съответния ред на финансовата корекция, и на трето място счита, че издаденото решение било нищожно, тъй като липсвали задължителните реквизити по ЗАНН, защото в него липсвали указания за реда и начина за обжалването му, както и органа. По изложените съображения в касационната жалба и в представените писмени бележки касаторката моли съда, да отмени обжалваното решение и прави искане за присъждане на направените разноски, за които представя списък и доказателства, включително и тези, направени при първоинстанционното разглеждане на спора. От ответната страна по касация – директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – С. (ОД на ДФЗ-С.) е постъпило становище с характер на писмени бележки, подадено от процесуалния му представител юрисконсулта З. З.. В него се моли съда, да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно. Прави се искане за присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение, като същевременно е направено и възражение за прекомерност на евентуално поисканото и договорено адвокатско възнаграждение от другата страна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт по подробно изложените мотиви. Въз основа на тях счита, че съдебното решение следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Д. Т. е обжалвала решение № 22/112/07946/3/01/04/01 от 13.10.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-С., с което й е наложена финансова корекция в размер на 48 892 лв. Административният съд С.-град е приел жалбата за допустима, а като я е разгледал по същество е преценил, че тя и неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, административният съд е установил фактите по спора свързани със: сключения договор между Д. Т. и директора на ОД на ДФЗ-С. № 22/112/07046 от 31.10.2012 г. на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричан в изложението само "Наредба № 9"; размера на помощта по проект № 22/112/07946 от 48 892 лв., разделена на две плащания, всяко едно от по 24 446 лв., като второто плащане е при нарастване на икономическия размер на стопанството с 9, 13 икономически единици; срок за извършване на инвестициите; правата и задълженията на фонда и по специално т. 4. 8 от договора, буква "е", според която фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и второто плащане от договора, ведно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че ползвателят (Д. Т.) не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане по договора. Съдът е установил и констатациите при извършената проверка на място на стопанството на Д. Т. от представените контролни листове, на която проверка тя е присъствала и ги е подписала, дадената й възможност за възражения, уведомителното писмо с изх. № 01-220-6500/98 от 13.07.2017 г., с което е открита процедура за налагане на финансова корекция, възражението против него с вх. № 01-220-6500/98 от 31.07.2017 г. на Д. Т. и издаденото решение за налагане на финансова корекция - предмет на жалбата. За установяване на истинността на констатациите от извършената проверка на място съдът е допуснал изслушване заключение на съдебно-техническа експертиза, което е прието от страните без оспорване. От заключението съдът е приел за установено, че към момента на проверката на място икономическия размер на стопанството е бил 0, 00 икономически единици, а констатациите в контролния лист не са били опровергани. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът е направил правни изводи, като се е позовал на разпоредбите на чл. 70, 71 и 73 от ЗУСЕСИФ, чл. 8а от Наредба № 9 и относимите норми от ЗПЗП. Приел е, че обжалваното решение е било издадено от компетентен орган с делегирани права, в него са били изложени фактическите обстоятелства послужили за издаването му, както и правните основания. Съдът е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на административно производствените правила при издаването на акта си и на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно, но с корекция на мотивите, поради което следва да бъде потвърдено. В мотивите си съдът се е позовал на посочените вече разпоредби на ЗУСЕСИФ, които е съпоставил и с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9. В конкретното обжалвано решение директорът на ОД на ДФЗ-С., след като е изложил установените факти при извършената проверка на място се е позовал на разпоредбите на Наредба № 9, клаузи от договора, за които се каза по-горе и сочещи на неизпълнение от страна на ползвателя на помощта, като само е цитирал нормите на чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ. Разглеждането на спора не е било по реда на ЗУСЕСИФ, защото приложението на този закон се изключва от § 4, ал. 3 от допълнителните му разпоредби, когато се касае за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ЗПЗП или в акт по неговото прилагане, в редакцията на разпоредбата, действала към момента на издаването на обжалваното решение. Наредба № 9 е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, според § 4 от нейните ПЗР. Следователно приложими са разпоредбите на Наредба № 9, а не тези на ЗУСЕСИФ. Въпреки това в развилото се първоинстанционно производство не е било спорно, че Д. Т. е получила и второто плащане по Наредба № 9, въз основа на сключения договор, правно релевантен факт, който също е бил безспорен което е наложило извършването на проверката на място на основание чл. 31а от Наредба № 9. След извършената проверка на място е било установено, че Д. Т. не е поддържала икономическия размер на стопанството, за което е получено плащането по чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 и т. 2. 4 от сключения договор – 13, 60 икономически единици. Въз основа на това и т. 4. 8, б. "е" от сключения договор, респективно чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 й е определен размер на финансова корекция от 48 892 лв., колкото е сборът от двете плащания. Така описаните фактически и правни обстоятелства в обжалваното решение на административния орган са ясни и непротиворечиви, а чрез представените писмени доказателства и проверката на констатациите от извършената проверка на място са потвърдени и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Всъщност жалбоподателката е била наясно с фактическите и правни основания послужили за издаване на обжалваното от нея решение. Обстоятелството, че в решението на административния орган е направено позоваване и на текстове от ЗУСЕСИФ не може да се възприеме за допуснато съществено нарушение, защото всички факти и обстоятелства са изяснени и установени. Освен това тя е упражнила и правото си на възражение и на съдебна защита, поради което при издаването на обжалваното решение правилно първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в съдебното производство административният орган не е доказал съществуването на фактическите основания, послужили за издаването на решението му. Касаторката в настоящото производство отново оспорва констатациите при проверката на място, като се позовава на огледа, извършен от вещото лице изготвило експертизата. Тези оплаквания не могат да бъдат възприети, защото вещото лице е посетило имота, в който се отглеждат червените калифорнийски червеи много след извършената проверка на място от органите на ДФЗ, а обжалваното решение е издадено преди това и въз основа на предходно направени констатации. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение било нищожно, като се прави позоваване на процедурата, предвидена в чл. 69 ЗУСЕСИФ. В обжалваното решение на административния орган фактическите установявания са приведени и съпоставени с правните норми от Наредба № 9. Неоснователно е и третото оплакване в касационната жалба, че в обжалваното решение не бил посочен срок и ред за обжалването му. Това твърдение се опровергава от последния абзац на решението, в който е посочено, че то може да се обжалва пред министъра на земеделието, храните и горите или пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФЗ, в чийто район се намира постоянния или настоящ адрес или седалището на адресата на акта, в срок от 14 дни – лист 266 от делото. Освен това Д. Т. е упражнила правото си на защита, тъй като е обжалвала решението на директора на ОД на ДФЗ-С. и жалбата й е приета за допустима, като е разгледана по същество. В представените писмени бележки се повтарят оплакванията в касационната жалба, като те са доразвити с нови такива, каквито не се съдържат в първоначалната жалба, поради което за тях настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. Следва да се посочи, че при извършената проверка на място на стопанството Д. Т. е присъствала и се е подписала под контролния лист. Останалите възражения относно неприложимостта на ЗУСЕСИФ се споделят, като мотивите за това вече са изложени по-горе и не следва да се повтарят. Позоваването на текстове от ЗУСЕСИФ не правят съдебното решение неправилно като краен правен извод, тъй като връщането на получената помощ е обосновано както с разпоредбите на Наредба № 9, така и с неизпълнени клаузи от сключения договор. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно с изложените коригиращи мотиви следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането на касаторката за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с оглед на фактическата и правна сложност на спора, Д. Т. следва да заплати на ОД на ДФЗ-С. разноски в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение