Решение № 15860 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2013 г.

Решение № 15860 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Рашо Бранимиров Страшимиров, от гр. Русе, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 13/07.05.2013 г. по адм. д. № 23/2013 г. на Административен съд гр. Русе. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Русе чрез своя процесуален представител в писмено възражение намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД 01/2988/10.12.2012 г. на кмета на община Русе, с която му е отказано одобряването на подробен устройствен план /ПУП/-изменение на план за регулация на УПИ V!!!-3228 и УПИ !Х-5089, поискано на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, с мотива, че е налице висящо производство по отчуждаване. По делото се установява следното: Със заповед № 710/18.05.2001 г. е одобрен ПУР, с който се предвижда изграждане на улица, с цел да се урегулират имоти и да се осигури достъп до тези имоти с № 3215, собственост на касатора, и № № 3216 и 3217. Предвижданията включват отчуждаване на част от имотите, включително и на част от имота на жалбоподателя. С писмо от 17.03.2004 г. на жалбоподателя е отговорено, че искането му за прилагане на уличната регулация съобразно заповедта от 2001 г. не може да се извърши, тъй като няма предвидени средства в общинския бюджет за тази улица. С решение № 359 по протокол № 19/29.10.2004 г. Общинският съвет гр. Русе е дал съгласие за откриване на процедура по отчуждаването на засегнатите имоти, включително и за имота на жалбоподателя. В мотивите на обжалвания отказ е прието, че с решение от 31.03.2006 г. Общинският съвет Русе е определил обезщетението, което следва да се изплати на Страшимиров за отчуждената му част от собствения му имот 3215, както и обезщетението на останалите собственици. Със същото решение се упълномощава кметът да извърши производство по отчуждаване на имотите. Според обстоятелствената част на обжалвания отказ с решение № 359 по протокол № 19/29.10.2004 г. Общинският съвет гр. Русе се е поставило началото на административното производство по отчуждаването, поради което процедурата по отчуждаване се счита за започнала съгласно сроковете по чл. 208 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че изискването за изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е да не е започнала процедурата по отчуждаването. Според съда законът не обвързва основанието за изменение на ПУП с приключване на процедурата по отчуждаването, а само с нейния начален момент, който е налице. Така постановеното решение е неправилно: Според разпоредбата на чл. 208 ЗУТ в петгодишен срок от влизането на подробния устройствен план следва да са предприети действия по реализиране предвижданията на плана / в конкретния казус на плана от 2001 г./, включващи отчуждаване на имота и обезщетяване за принудителното отчуждаване. По делото съдът е приел, че с решението на Общинския съвет от 31.03.2006 г. е допълнено решение № 359 по протокол № 19/29.10.2004 г., а според обстоятелствената част на заповедта с решението на Общинския съвет от 31.03.2006 г. са определени обезщетенията за отчуждаваните имоти, поради което са удовлетворени изискванията на чл. 208 ЗУТ. Смисълът на разпоредбите на чл. 208 и чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е да се приложат предвижданията на одобрения ПУП, което включва в случая прилагане на уличната регулация чрез определяне на оценка за отчуждената част, определяне на обезщетението от лиценцирани оценители и внасяне на размера на обезщетението в търговска банка- чл. 25 ЗОС. След решението на Общинския съвет за упълномощаване на кмета да извърши производство по отчуждаването по делото няма данни последвали ли са и какви действия на кмета по реализиране на предвижданията на плана, включващи отчуждаване, оценка и обезщетяване. Поради това не може да се приеме, че инициирането на отчуждителното производство е действително, реално започнала процедура по отчуждаване. Следва да се има предвид, че след 19.11.2004 г. компетентността да се извършат действия по отчуждаването е на кмета на общината, а не на Общинския съвет. Поради това решението на Общинския съвет от 31.03.2006 г. не може да се счете за релевантно по отношение определянето на обезщетение за отчужден имот. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с цел попълване на данни налице ли са действия на кмета на община Русе съгласно разпоредбите на чл. 21 и следващите ЗОС по отчуждаване и обезщетяване при прилагане предвижданията на одобрения със заповед № № 710/18.05.2001 г. подробен устройствен план. С оглед наличието или не на тези данни може да се извърши преценка за основателността на претенцията по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на влезлия в сила подробен устройствен. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,