Решение № 9998 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 779/2016 г.

Решение № 9998 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 779/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., срещу решение № 7394 от 27.11.2015 г. на административен съд - С. град, първо отделение, 42 състав, постановено по адм. дело № 5610/2014 г., с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение № 4872 от 09.07.2015 г. по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение, а делото да бъде върнато на първоинстнационния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "А. - И. - Б. П." - редовно призован, се представлява от адв. Б., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното пред настоящата инстанция решение административен съд - С. град е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. за допълване на решение № 4872 от 09.07.2015 г. по адм. дело № 5610/2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С., съдът е посочил, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2251300268 от 02.01.2014 г., издаден от Л. К. К. на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП С. и И. Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията. Според решаващия съд разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението, чието допълване е поискано административен съд - С. град е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2251300268 от 02.01.2014 г., издаден от Л. К. К. на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП С. и И. Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията. Съда е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), в сила от 01.01.2013 г. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № 4872 от 09.07.2015 г. по адм. дело № 5610/2014 г., с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на ревизионния акт, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дело № 5013/2015 г., адм. дело № 7387/2009 г., адм. дело № 1170/2015 г., адм. дело № 5228/2015 г., адм. дело № 109/2015 г. и др. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,