Решение № 2934 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2013 г.

Решение № 2934 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Антон Стоянов Владимиров от гр. София, кв. Драгалевци, против решение № 3276/16.05.13 г. по адм. д. № 9957/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София и Мария Борисова Михайлова, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Оспорена с искане за обявяване на нищожността й пред първоинстанционния съд е Заповед № РД -18-68/2.12.10 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на част от район "Витоша", Столична община. Оплакването за нищожност на административния акт е мотивирано с доводи за разрешаване на имуществен спор при липса на компетентност и издаването й в противоречие с влязло в сила съдебно решение. В хода на делото, след попълването му с относимите писмени доказателства, съдът е приел, че предмет на жалбата е Заповед № РД-18-3/11.01.11 г., тъй като имот с идентификатор 68134.1970.342, собственост на оспорващия Владимиров, урегулиран в парцел VI-342, кв. 45 по действащия устройствен план, се намира в територията, кадастрално заснета в тази заповед. За да постанови обжалваното отхвърлително искане за обявяване нищожността на тази заповед решение, Административен съд София-град е приел, че е издадена от компетентен орган при липсата особено тежки нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон и че със същата не се пререшава административният спор разрешен с влязло в сила решение по адм. д. № 1989/2002 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-50-307/13.11.02 г. за поправка на кадастралния план и нанасяне верните имотни граници на имоти, граничещи от север с имота оспорващия. Решението е правилно. От приложената по делото скица № 4844/24.01.13 г. е видно, че имот с идентификатор 68134.1970.342 има обща от север граница с имот с идентификатор 68134.1970.1989. От писмените изявления на Антон Стоянов Владимиров в първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция се установява, че претенцията му е относно местоположението на тази граница, тъй като неправомерно се отнемала част от имота му. Съгласно чл. 2 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, които се набират, представят и поддържат в актуално състояние и съхраняват по предвидения в този закон ред. Редът за изработване и одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри е визиран в разпоредбите на Глава пета ЗКИР и Глава втора от Наредба № 3 от 28. 04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/. На собствениците е дадена възможност при спазване условията в закона да посочат сами границите на притежаваните поземлени имоти и в случай, че това те не сторят, административният орган определя границите на имотите съобразно източниците на данни по чл. 43 ЗКИР и чл. 14 от Наредбата. От тук следва, че дейността по изработване на кадастралната карта е при всичко техническа и разпорежданията относно границите на имотите по одобрената кадастрална карта не представляват акт на разрешаване на спорове за собственост, респ. за граници на поземлените имоти. Ето защо евентуално неправилното отразяване на границата между двата поземлени имота не означава разрешаване на имуществен спор без компетентност. Процесната заповед не е нищожна и на основанието по чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно който актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила на съда са нищожни. От приложените съдебни решения на Софийския градски съд и на Върховния административен съд се установява, че спорът, разрешен с тях, е бил относно законосъобразността на заповед от 2001 г. за попълване на действащия тогава кадастър на имотите, издадена по реда действащите тогава разпоредби. Тази заповед е отменена поради установен спор за собственост, явяващ се пречка за поправката на кадастралния план. От становището на касационния жалбоподател следва, че този спор не е бил разрешен към датата на издаване на заповедта, предмет на претенцията за нищожност, съществува и понастоящем. Това фактическо положение обаче не поставя действията на администрацията в противоречие с влязлото в сила решение за отмяна на заповедта от 2001 г., защото, както се посочи по-горе, границите на имотите се определят съобразно правилата на специалния закон, ЗКИР и цитираната Наредба. Двете административни производства, това по издаване на заповедта, отменена с влязлото в сила решение на Софийския градски съд, и това, по изработване и одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри по ЗКИР, имат различен предмет и са подчинени на различни изисквания за законосъобразност. След влизане в сила на кадастралната карта същата може да бъде изменяна по реда на чл. 53 ЗКИР и в случай, че при провеждане на предвидената процедура се установи спор за материално право, този спор се разрешава по исков ред от гражданския съд. С оглед изложеното, обжалваното решение се явава постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение