Решение № 8189 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1812/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Андреева, чрез процесуалния й представител адв.М. Кръстева срещу решение 5535 от 16.10.2020 г. по адм.дело 1265 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата й срещу заповед 8121К-14485 от 23.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закон за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост на същото, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Табакова, която представя и писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед 8121К-14485 от 23.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Р. Андреева и е постановено изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за неспазване на срока за предизвестие. Лицето е заемало длъжността "началник" отдел "Контрол по законосъобразност на обществени поръчки" към дирекция "Обществени поръчки" при министерство на вътрешните работи. В мотивите на съдебното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, събраните доказателства, включително и гласни, и доказателствени средства, съдебно-икономическа експертиза, направен е анализ на материалноправната разпоредба, на която се е позовал органът по назначаването и издаване на заповедта, като е проследено и спазването на административнопроизводствените правила в дисциплинарното производство. Обоснован е извод за издаден акт от компетентен орган при спазване изискванията за форма и съдържание на същия, без да са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила затова, както и целта на закона. За да обоснове извод, че съставът на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е реализиран, съдът се е позовал на конкретни посочени от него писмени доказателства и на заключението по съдебно-икономическата експертиза. Чрез тях по делото се установява, че преди издаване на акта в общата администрация на Министерство на вътрешните работи (МВР) е имало две дирекции "Обществени поръчки" и "Управление на собствеността и социални дейности", съгласно чл.84а от Правилник за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) и чл.85а от ПУДМВР, които са осъществявали функции по управление на цикъла на обществените поръчки. С Постановление 273 от 25.10.2019 г. на Министерския съвет е изменен и допълнен този ПУДМВР, в сила от 01.01.2020 г., като дирекция "Обществени поръчки" не фигурира в структурата на министерството, а дейността по повод на обществените поръчки се осъществява единствено от дирекция "Управление на собствеността и социални дейности". Със заповед 8121з-528 от 15.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи са приети Правила за управление на цикъла на обществените поръчки в МВР. Със заповед 8121з-297 от 13.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи са утвърдени нови Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки. Административният съд като се е позовал отново на посоченото заключение и е посочил, че след анализ и сравнение на функциите и задълженията в длъжностните характеристика на длъжностите "началник" на отдел "Контрол по законосъобразност на обществените поръчки" при дирекция "Обществени поръчки" (заемана от жалбоподателката), "началник" сектор "Правно-нормативно обслужване" към отдел "Административен" към дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", както и на "началник" на отдел "Административен" към същата дирекция, се констатира, че и на трите длъжности преди промените влезли в сила от 01.01.2020 г. са вменени функции, свързани с управление на процедурите на обществените поръчки и конкретно по контрол относно законосъобразността им. Само за първите две длъжности е поставено изискването лицата, които ги заемат да притежават юридическа правоспособност. След измененията в сила от 01.01.2020 г. и според новите длъжностни характеристики за двете останали длъжности "началник" на сектор "Правно-нормативно обслужване" към отдел "Административен" и "началник" на отдел "Административен" при останалата дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" няма промени в преките задължения във връзка с управление на процеса на обществените поръчки, респ. относно контрола по законосъобразното им осъществяване. Основните цели и преките задължения за тези две длъжности по повод на обществените поръчки са запазени. Въведени са изисквания по повод дигиталната компетентност на служителите. Експертът е посочил, че функции и задължения, подобни или еднакви с тези от длъжностната характеристика на длъжността на жалбоподателката, са били вменени на други длъжности и конкретно на тези две: "началник" на сектор "Правно-нормативно обслужване" към отдел "Административен" при дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" и на "началник" на отдел "Административен" при останалата да осъществява дейност дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", като така е било както преди, така и след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. По делото не е бил спорен и фактът, че в дирекцията "Обществени поръчки" са съществували два отдела "Планиране и провеждане на обществени поръчки" и "Контрол по безопасността", с лица, работещи по служебно или по трудово правоотношения. Съдът в мотивите си е посочил, че общият брой лица работещи по такива правоотношения е бил 20 човека, като 10 от тях са по служебно правоотношение. От тях осем броя служители са били преназначени, на основание чл.82 ал.1 от ЗДСл, а двама са били съкратени, т.е. е приложена разпоредбата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, между които е жалбоподателката. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е дали е реализиран съставът на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Според чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, на ЗОВСРББ, на ЗИНЗС или на ЗДипл.служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. Установяването на фактическите основания, обуславящи съкращаването на длъжността е в тежест на административния орган. Правилно съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства за създаване на друга нова дирекция, част от общата администрация, на която да са възложени функциите и дейностите по обществени поръчки. Функциите и дейностите на дирекция "Обществени поръчки" е предвидено да се осъществяват от дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", която и към момента на издаване на заповедта е осъществявала функции по управление на цикъла на обществени поръчки, но с различен възложител и източник на финансиране, посочено и от експерта с оглед действието на ПУДМВР до 31.12.2019 г. и този действащ след 001.2020 г. Също така съдът правилно е посочил, че преценката за разпределението на функциите от едната дирекция в другата дирекция, като и двете са от общата администрация на МВР е извършена с акт на Министерския съвет (ПМС 273/25.10.2019 г.), което е съобразено с изискванията на Закона за администрацията, на Закона за МВР и ЗДСл, но е и постановен в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Следва да бъде споделен и аргумента на съда, че извършеното преструктуриране, в резултат на което дирекция "Обществени поръчки" е престанала да съществува не е в резултат на изпълнение на функции, възложени на министъра на вътрешните органи като орган по назначаването. Длъжността на жалбоподателката в посочения отдел и дирекция обективно не съществува, след като последната е закрита. По повод направеното възражение от жалбоподателката правилно съдът е посочил, че приликите между дадени длъжности, без да е налице тъждество между техните основни и специфични функции, не обуславя твърдението, че длъжността продължава да съществува и е налице запазване на същата като система от функции и задължения. Правилно се е аргументирал и чрез съпоставяне с оглед съдържанието на длъжностните характеристика на съкратената длъжност с тези на "началник" на сектор "Правно-нормативно обслужване" към отдел "Административен" при дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" и на "началник" на отдел "Административен" при същата останалата да осъществява дейност дирекция "Управление на собствеността и социални дейности". Касационните възражения са насочени към неправилно приложение на материалния закон чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и в частност на чл.87а ЗДСл. По повод прилагането на първата разпоредба съдът е изложил достатъчни правни аргументи, които се споделят от настоящия съдебен състав, за което той посочи съображения по-горе. По повод на прилагането на втората разпоредба административният съд също е изложил съображения. В съответствие с чл.36 от Закона за администрацията е изводът на административния съд, че Министерство на вътрешните работи е една администрация и закритата дирекция няма качество на отделна администрация по смисъла на чл.87а ЗДСл., поради което цитираният законов текст е неприложим към настоящия спор. Така под администрация по смисъла на чл.87а от ЗДСл следва да е разбира администрацията на цялото министерство, а не на негово структурно звено, каквото представлява закритата дирекция "Обществени поръчки". Направеното преструктуриране, респ. реорганизация представлява форма на оптимизиране на дейността на общата администрация в МВР. Съответен на събраните по делото доказателства е и изводът, че не е нарушен принципът за "съразмерност" по смисъла на чл.6 от АПК, след като прекратяването на служебното правоотношение на лицето не е самоцелно, а е резултат от закриване на дирекция "Обществени поръчки" при МВР, което преследва посочената цел. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощи чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,