Решение № 15541 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2926/2020 г.

Решение № 15541 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2926/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на регионален инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" /ГД "ИОКН"/ на Министерство на културата Г. Шейлева чрез процесуалния й представител юрисконсулт Страхилова против решение № 432 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 281/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на "Стрела – 92" ООД със седалище гр. В. Търново, ЕИК ********* е отменена ПАМ изх. № 45-00-92/12.04.2019 г., издадена от регионален инспектор в ГД ИОКН при МК, изразяваща се в "преустановяване на изкопни дейности" на територията на обект "Антична каменна кариера" в землището на с. Самоводене, област Велико Търново, довели до частично или цялостно унищожаване на пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на варовиците в античността.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против наложената принудителна административна мярка.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с юриск. Страхилова, поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата – съответно- неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, "Стрела-92" ООД- гр. В. Търново, не изпраща представител. От същия чрез адв. К. Дурчева по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалбата на "Стрела -92"ООД- гр. Велико Търново против разпореждане изх. № 45-00-92 от 17.04.2019 г. на регионален инспектор в ГД "ИОКН" за налагане по отношение на жалбоподателя на принудителна административна мярка на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" и ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), с която дружеството – жалбоподател е задължено: незабавно, но не по-късно от 7-дни от получаване на съобщението за настоящата ПАМ да преустанови изкопните работи на територията на обект " Антична каменна кариера"- недвижима културна ценност /НКЦ/ в землището на с. Самоводене, община В. Търново, довели до частично или цялостно унищожаване на пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика в античността като изкопните дейности се осъществяват в нарушение на чл. 161 от ЗКН без мониторинг от археолог и без теренно проучване.

От фактическа страна наложената мярка се основава на извършена на 02.04.2019 г. проверка на място на цитираната по-горе НКЦ, установяванията от която са отразени в Констативен протокол от 02-03.04.2019 г.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "Стрела -92" ООД със седалище гр. В. Търново цитираното по-горе разпореждане за налагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "в" от ЗКН, издадено на 12.04.2019 г. от регионален инспектор в ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" при МК и е осъдил Министерство на културата да заплати на търговското дружество -жалбоподател сторените съдебни разноски в размер на общо 900 лв.

За да стигне до този правен резултат и, анализирайки подробно в хронологичен ред всички съдържащи се както в административната преписка по издаване на административния акт, така и тези, представени и събрани в хода на съдебното производство по обжалването му- писмени, картен материал, СТЕ и гласни доказателства- АС-Велико Търново е заключил, че, макар административният акт да е постановен от компетентен административен орган в рамките на материалната му компетентност по закон и при спазване на изискванията за форма и реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК, същият е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Въпреки че управителят на дружеството-жалбоподател след проверката на място действително е отказал предоставяне на съхраняваните при него договор за концесия, ведно с очертанията на отдадената на концесия площ, това обстоятелство според административния съд не освобождава административния орган от задълженията му да връчи на проверяваното дружество констативния протокол от 03.04.2019 г., което не е сторено. С невръчването на протокола, съставляващ фактическото основание за издаване на разпореждането за налагане на ПАМ, е допуснато нарушение на чл. 34 и чл. 36, ал. 2 от АПК, което според АС-В. Търново е съществено.

На следващо място – съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната ПАМ съдът открива в неизясняването на относими към случая факти и обстоятелства, включително по отношение статута и границите на археологически обект " Антична каменна кариера"- с. Самоводене. В констативния протокол от проверката на място на 02.04.2019 г. липсва описание на границите на археологическия обект. Макар в същия, както и в други писмени документи, да се поддържа, че Античната каменна кариера в землището на с. Самоводене, община В. Търново е регистрирана в АИС АКБ с регистрационна карта № 0720055/09.03.1993 г., приложена към административната преписка, според АС-В. Търново Автоматизираната информационна система "Археологическа карта на България" представлява единствено база данни, съдържаща информация за археологическите обекти в РБългария, но самото фигуриране на даден обект в тази карта не означава, че същият има статут на културна ценност, ако такъв статут не му е предоставен по реда на чл. 65 от ЗКН, съотв. – чл. 12 от Наредба № 5/1979 г. на председателя на Комитета за култура (отм.); или чл. 21 от Наредба № 5 от 14.05.1998 г. на МК. Доколкото данни за предоставяне на такъв статут относно процесния археологически обект по реда на цитираните по-горе нормативни актове липсват по делото, а координатите и пространственото разположение на обекта са изготвени на дата, следваща проверката на място – 03.04.2019 г. според съда не може да се приеме, че към датата на проверката от контролните органи са били изяснени както статута, така и координатите и пространствените параметри на инспектираната недвижима културна ценност. Не били изяснени и границите на територията, отдадена на концесия на "Стрела -92"ООД- гр. В. Търново.

По горните съображения административният съд е заключил, че са налице съществени нарушения на разписаните в чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК административнопроизводствени правила, водещи до незаконосъобразност на разпореждането за налагане на ПАМ.

На следващо място – неправилно било посочено, че извършените изкопни работи, довели до частичното или пълно унищожаване на петте могилообразни насипа, били в нарушение на разпоредбата на чл. 161 от ЗКН, доколкото този законов текст бил приложим само към новооткрити археологични ценности, а не и до такива, находящи се във вече регистриран и придобил статут на НКЦ обект.

АС-В. Търново е приел, че при издаване на процесната ПАМ са допуснатите и следните нарушения на действащите към тази дата материалноправни разпоредби, а именно:

1. В оспореното разпореждане за налагане на ПАМ не са посочени статута, географските координати и териториалните граници на обекта, в който следва да бъдат спрени изкопните работи; такива не са отбелязани и в последващите документи, елемент от административната преписка, поради което не са налице материалноправните предпоставки за издаване на този административен акт на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "в" от ЗКН.

Според административния съд нито едно от събраните по делото доказателства не установява, че обект "Антична каменна кариера"-с. Самоводене е обявен за недвижима културна ценност по съответния, установен в действащото национално законодателство ред за периода от 2004 г. /становището на н. с. И. Църов от 02.12.2004 г., в което е посочено, че каменоломната на римския град е регистрирана като паметник на културата под № 133/ДВ бр. 78/1968 г. / по см. на ЗПКМ (отм.); , но под този номер фигурира антична каменоломна в землището на с. Хотница / а не в землището на с. Самоводене/ до момента на издаване на ПАМ.

Наред с това обаче, позовавайки се на същите налични по делото доказателства, както и на разменената между "Стрела-92"ООД, Регионален исторически музей- В. Търново и НИПК/НИНКН кореспонденция по повод сключване на договора за концесия с жалбоподателя, АС-В. Търново е заключил, че въпреки липсата на доказателства за определянето на обект "Антична каменна кариера"-с. Самоводене по установения законов ред, тази част от античната кариера с площ от 2, 564 дка, ведно с охранителна зона от 8, 535 дка и с площ на достъп от 3, 965 дка /според заключението на вещото лице /съставляват археологически обект само защото са изключени от отдадената на концесия площ. Базирайки се на събраните по делото доказателства, съдът е заключил, че само в "охранителната зона" на археологическия обект, изключен от концесионната площ, са налични данни за изкопни работи, довели до нарушаване целостта на петте могилообразни насипа, поради което тези изкопни работи не попадат в териториалния обхват на недвижимата археологическа културна ценност с определен по реда на чл. 64 от ЗКН режим на опазване.

Според съда процесната ПАМ е наложена в нарушение на материалноправните разпореди и поради обстоятелството, че цитираната в диспозитива й разпоредба на чл. 161 от ЗКН е неприложима в конкретния случай, доколкото същата / наред с разпоредбата на чл. 148 от ЗКН/ е относима към територии, в които за първи път при разработката им се установява наличие на НКЦ, а не по отношение територии, за които ответникът твърди, че вече са с установен статут на НКЦ.

По изложените по-горе съображения АС-В. Търново е отменил наложената ПАМ с произтичащите от това правни последици

Съдебното решение, макар валидно и допустимо, е неправилно по следните съображения:

1. Неправилен е решаващият извод на административния съд за постановяване на ПАМ при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради невръчване на констативния протокол от проверката на място от 02.04.2019 г. на жалбоподателя в нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, доколкото това невръчване се дължи основно на отказа на дружеството – жалбоподател чрез неговия управител да предостави на проверяващите уговорените при проверката на място документи, съхраняващи се при него. Никой не може да извлича права от собственото си противоправно поведение. Основателни са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до материалната незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение. Обосновано касационният жалбоподател се оплаква от наличието на взаимни противоречия в решаващите мотиви на АС-В. Търново относно площта, която квалифицира като НКЦ- при наличието на едни и същи писмени доказателства и базирайки се на едни и същи СТЕ и гласни доказателства, съдът приема, че част от площта на "Антична римска кариера" в землището на с. Хотница или "Каменоломни на Никополис ад Иструм" – тази, изключена от концесионната площ, ведно с охранителната зона към нея и зоната за достъп, съставляват НКЦ, а останалата част от тази антична кариера / до пълната площ от 96, 6 дка /съгласно Становище от 02.12.2004 г. на н. с. И. Църов / л. 23 и писмо изх. № 6968/28.09.2005 г. на директора на НИПК / л. 60 от прозрачна папка към делото, / не съставлява НКЦ. За подобна коренно противоположна разлика в преценката при наличието или, съответно липсата на едни и същи относими доказателства, не са налице каквито и да било фактически и правни основания, което води и до необоснованост на постановения съдебен акт.

Неправилни като противоречащи на съдебнопроизводствените правила и на материалния закон са и решаващите мотиви на АС-В. Търново за незаконосъобразност на административния акт поради неустановеност в него на действителните размери на археологическия обект – от една страна и на концесионната площ- от друга, както и на това дали петте могилообразни насипа, частично или напълно разрушени от дейността на жалбоподателя се намират в концесионната площ и / или в рамките на НКЦ, съответно – дали накърняването им е резултат от СМР, извършени от концесионера-жалбоподател или не.

На първо място – самият жалбоподател чрез управителя си признава пред проверяващите на 02.04.2019 г., че вътрешнокариерния път, нарушил целостта на петте могилообразни насипа по ПАМ, е прокаран от управляваното от него дружество през 2018 г. / обстоя- телство, което удостоверяват и показанията на двама от разпитаните по делото свидетели/.

Още в първото по делото редовно съдебно заседание представителят на ответника е поискал съдебно-техническата експертиза, установяваща площта на концесията и реалната площ на целия археологически обект /включващ, но не ограничаващ се до изключената от концесионната площ квадратура /, да бъде изготвена не само от специалист- геодезист, но и от специалист-археолог/протокол от с. з. от 09.07.2019/. Въпреки това АСВТ е допуснал изготвянето на СТЕ само от специалист-геодезист. Въпреки че при изслушването на вещото лице след своевременното представяне в съда на изготвената от него СТЕ, същото изрично е заявило, че, макар част от процесните насипи да са засегнати от вътрешнокариерния път, същото не може да отговори дали тези могилообразни насипи датират от античността, тъй като не е специалист, административният съд не е разширил, вкл. при условията на чл. 171, ал. 2 от АПК допусната СТЕ, възлагайки отговора на този въпрос на специалист – археолог. По този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна въпреки задължителното служебно начало в административния процес, свързано неразривно и с принципа за разкриване на обективната истина.

Предвид цитираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон, съдебното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който следва да допусне СТЕ със същите задачи, допълнени и със задачите – каква е цялата защитена като архитектурно наследство площ на обекта, регистриран под № 113 в ДВ бр. 78/1968 г., попада ли и каква част от него попада в концесионната площ съгласно Договор за концесия от 16.11.2011 г. със страни: МС и "Стрела-92"ООД-гр. В. Търново за добив на строителни материали – варовици от находище "Самоводене", участък "Запад"; попадат ли в тази концесионна площ, съответно в рамките на цитирания по-горе археологически обект описаните в разпореждането за налагане на ПАМ пет броя могилообразни насипа, къде точно са ситуирани и съставляват ли те насипи с археологическо значение. Тази СТЕ следва да бъде извършена с участието на специалист –археолог. Едва след изготвяне и приемане на такава СТЕ следва да се прецени приложимостта на разпоредбата на чл. 146 от ЗКН, съответно – законосъобразността на обжалваната ПАМ.

По изложените съображения решението на Административен съд - Велико Търново като неправилно следва да бъде отменено, а делото –върнато на друг състав на административния съд за ново произнасяне при спазване на съдържащите се в мотивите на настоящия акт указания по прилагането на закона.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК настоящият състав на ВАС не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,