Решение № 13723 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2009 г.

ВАСIII отделение17.11.2009 г.докладчик т Веселина Кълова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30 декември 2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница" на територията на община Харманли в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти с № 58244.041.011 и № 58244.046.004 - собственост на "Еоник" ООД, като Увеличава дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите общо в размер на 75 300 (седемдесет и пет хиляди и триста) лева. Осъжда Министерския съвет на Република България да заплати на "Еоник" ООД сумата 500 (петстотин) лева разноски за водене на делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13723 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е образувано по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) по жалба на управителя на "Еоник" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 5, подадена срещу Решение № 857 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г. (ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждените поземлени имоти, находящи се в землището на с. Преславец, община Харманли. Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част следва да се измени, защото оценката на отчуждените поземлени имоти не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и не следва да се преценява като равностойно парично обезщетение, което дружеството следва да получи, поради принудителното отчуждаване на имотите му. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС заинтересовани страни поддържат становище, че жалбата е основателна. Оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от двата поземлени имота - собственост на търговското дружество, направена в административното отчуждително производство, е съобразена от оценителя с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и отразява пазарната цена на имотите в съответствие с тяхното предназначение. Върховният административен съд - III отделение, с оглед събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: На основание отчуждителна процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС с обжалваното решение на МС са отчуждени части от поземлени имоти в землището на с. Преславец, община Харманли: от имот с № 58244.041.011 - част от 3, 654 дка (целият от 6, 800 дка), и от имот с № 58244.046.004 - част от 1, 366 дка (целият от 3, 000 дка) - собственост на "Еоник" ООД. От представената в административната преписка оценка, приета от административния орган като съобразена с изискванията на закона и приета като база за определяне на обезщетението за отчуждените имоти, се установява, че оценката е направена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Оценителят е отразил в оценката, че "тъй като извършените сделки с имоти с подобни характеристики са значително малко на брой и не може да се получи, обработи и анализира цялостна информация за броя и цената, на която са сключени сделките през последните 12 месеца, предлагам оценката да се извършва по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ", като оценката е извършена по реда на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Направената оценка в административното производство противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Възможност да се определи равностойното парично обезщетение по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидена в чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС като изключение, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, което законово условие не е налице, видно от изложеното в доклада към пазарната оценка, направена в административното производство, и от заключението на вещото лице, назначено от съда. От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която не е оспорена от ответника и от заинтересованите страни, се установява, че пазарната стойност на отчуждените части от имоти, определена по чл. 32, ал. 2 от ЗДС, е в размер на 54 810 лв. за отчуждената част от 3, 654 дка от имот с № 58244.041.011 и в размер на 20 490 лв. за отчуждената част от 1, 366 дка от поземлен имот с № 58244.046.004 - собственост на търговското дружество, или общо в размер на 75 300 лв. за двата имота. Вещото лице е ползвало пазарен аналог за периода по § 1а от ДР на ЗДС със съпоставими характеристики за отчуждените поземлени имоти - нот. акт за покупко-продажба на земеделска земя № 39, нот. дело № 228 от 2008 г. на нотариус № 419 с район на действие Районен съд - гр. Харманли, с цена от 15, 00 лв. за 1 кв. метър земя. Съдът, като обсъди приетата оценителна експертиза заедно с другите доказателства по делото, приема заключението на вещото лице за обективно и изготвено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1 и 2 от ДР на ЗДС. Пазарната цена на имотите е определена въз основа на осреднена цена от извършена сделка с имот с подобна характеристика, намиращ се в близост до отчуждаваните имоти, и реално отразява цената на имотите и равностойното парично обезщетение, което следва да се изплати на собственика на тези имоти. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като основателна и на жалбоподателя да се заплатят направените по делото разноски за водене на делото - изплатен депозит на вещото лице в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1