Решение № 278 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6293/2007 г.

Решение № 278 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6293/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "И" ЕООД гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 26.04.2007 г. по гр. д. № 3580/2006 г., с което е оставено в сила решение от 7.06.2006 г. по гр. д. № 579/2003 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на "И" ЕООД гр. С. и "П" АД гр. С., че Д. В. М. е собственик на дворно място с площ от 735 кв. м (а по действащия план от 662 кв. м), съставляващо имот пл. № 706 от кв. 1 по плана на гр. С., м. "М" при посочени съседи. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон с искане за неговата отмяна. Ответникът Д. В. М. оспорва касационната жалба. Ответникът "П" АД гр. С. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи положително установителния иск за собственост съдът е приел, че ищеца е доказал правото си на собственост върху процесния недвижим имот на основание валиден договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 114/1997 г. на Софийски нотариус, закупен от първия ответник, предвид влязло в сила съдебно решение, с което е бил отхвърлен иска на първия ответник срещу ищеца за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба. Съдът е обсъдил учредената през 2001 г. договорна ипотека върху същия имот от първия ответник за обезпечаване на получен кредит от втория ответник, като е приел, че ипотеката е направена от несобственик и не е създала вещна тежест върху процесния имота, впоследствие изнесен на публична продан и възложен на втория ответник, който пък не е могъл да придобие правото на собственост, тъй като ипотекарния длъжник по извършената публична продан не е бил собственик на имота. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът е достигнал до правилни фактически и правно - обосновани изводи досежно основателността на иска. Обоснован е извода на съда, че учредената през 2001 г. договорна ипотека върху процесния имот е направена от несобственик на имота, валидно продаден на ищеца от първия ответник през 1997 г., от който договор за покупко - продажба, ищецът извежда активната си материалноправна легитимация на собственик но установителния иск за собственост. Като учредена от несобственик ипотеката не е създала вещна тежест върху имота, който впоследствие изнесен на публична продан е бил възложен на втория ответник. Правилно съдът е посочил, че банката-ответник, с оглед способа за придобиване правото на собственост на публична продан, производен по своя характер, не е станала собственик на имота, тъй като ипотекарния длъжник не е бил собственик на имота при учредяване на договорната ипотека, което има за последица основателността на иска за собственост, тъй като ищеца не е загубил правото си на собственост, ч. проведената публична продан. В касационната жалба няма наведени конкретни оплаквания, като касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради което с оглед на гореизложеното, решението се явява постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти и следва да бъде оставено в сила. Касатора ще следва да заплати направените съдебни разноски в касационното производство от 500 лв. в полза на ищеца по иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.