Решение № 13634 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2019 г.

Решение № 13634 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" Варна против решение № 1276 от 24.06.2019 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 1188/2018 г. С него се отменя Постановление от 7.03.2018 г. на инспектор в дирекция "Инспекция по труда" Варна за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В. Вълев от [населено място] като работодател и Д. Стефанов като общ работник и предписание за сключване на трудов договор с него от същата дата със срок на изпълнение 21.03.2018 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, В. Вълев чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът, Д. Стефанов не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Постъпила е частна жалба ат директора на дирекция "Инспекция по труда" Варна срещу определение № 2061 от 7.08.2019 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 1188/2018 г., с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено решение № 1276/24.06.2019 г. по адм. дело № 1188/2018 г. като е осъдена дирекция "Инспекция по труда" Варна да заплати в полза на В. Вълев разноски в размер на 250 лева. Поддържа се неправилност на определението с искане за отмяната му. Ответникът по частната жалба В. Вълев взема становище в писмен вид за неоснователност на частната жалба. Ответникът, Д. Стефанов не взема становище по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбите за процесуално допустими като подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Вълев против постановление от 7.03.2018 г. за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между него и Д. Стефанов и предписание за сключване на трудов договор. Съдът е установил от доказателствата по приложената преписка и в съдебното производство, че В. Вълев е собственик на поземлен имот в с. о. в [населено място] Боровец – север и на намиращата се в него стара вилна постройка, ползването на които предоставил на дъщеря си Г. Петкова и зет си П. Петков с намерението да им прехвърли и собствеността. При ремонтни дейности на 13.02.2018 г., организирани от П. Петков в имота се намирал негов познат Д. Стефанов, който присъствал на станал инцидент с друг присъстващ на обекта, който пострадал и се наложило оказване на медицинска помощ. Д. Стефанов не е имал отношения с В. Вълев нито по повод присъствието си на обекта на този ден нито по друг повод, от което да следва, че е бил в трудови правоотношения с него. Фактическата обстановка съдът установил от доказателствата по делото, преценил в хипотезата на обявеното трудово правоотношение и дадените предписания за сключване на трудов договор. При липса на фактическо и правно основание за издаването постановлението и предписанието са отменени като незаконосъобразни. Решението е правилно. Трудовото правоотношение има уредба в КТ където съдържанието, страните и възникването са детайлно регламентирани. Престиране на труд в рамките на определено работно време на определено работно място срещу заплащане е най общата характеристика на трудовото правоотношение и обосновано съдът от доказателствата по делото не е установил факти, каквито необосновани констатации е направил административният орган. Събраните по делото доказателства не сочат от фактическа страна на извод, че присъствието на Д. Стефанов в имота на В. Вълев е било по уговорка между тях за полагане на труд по ремонт на имота срещу заплащане в рамките на определено работно време и за определено време. Не се установява такава връзка, характерна за страните по трудово правоотношение и правилно съдът е обосновал извод за недоказаност на тези констатации при извършената проверка. Мотивите на постановлението и предписанието не обсъждат доказателствата от които са направени констатациите в хода на извършената проверка, а събраните обяснения в административното производство не водят до извода, че е налице поведение с характеристиките на трудово правоотношение. Предвид изложеното констатациите на съда в обжалваното решение са обосновани на доказателствата по делото и формирания правен извод за незаконосъобразност на обжалваните административни актове е съобразен с материалния закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника В. Вълев за присъждане на разноски в размер на 300 лева. Постъпилата частна жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК е неоснователна, тъй като съдът е съобразил направените такива в акцесорно производство, което следва изхода от решаването на спора по същество. При тези съображения изложени от съда определението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение