Решение № 4930 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2014 г.

Решение № 4930 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Мегатранс 1" ЕООД против решение по адм. д. № 614/2014 г. по описа на АС - Бургас. Иска отмяна с оплаквания за неправилност поради материална незаконосъобразност и необоснованост. От мотивите към решението не става ясно коя от двете хипотези на - чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е реализирана. Необосновани са изводите за компетентност на органа приложил ПАМ.

Ответната страна старши специалист в отдел "Общо функционален контрол" в дирекция УКОРС, община Бургас, Красимира Иванова Дончева, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Производството е образувано по жалбата на "Мегатранс 1" ЕООД срещу приложена принудителна административна мярка преместване на паркирано превозно средство без знанието на собственика или упълномощения от него водач, приложена на 14.02.2014 г. в гр. Бургас около 17.30 ч., според твърдението в жалбата. На ответната страна съдът е конституиран като издател на заповедта, с която е наредено преместването, длъжностно лице Красимира И. Дончева, старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" при дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност", при община Бургас. В придружителното писмо към административната преписка общината е посочила именно това лица като издател на акта.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че издател е материално компетентен, заповедта е в устна форма, а от снимка, която е направена към момента на репатрирането, е видно, че автомобилът е паркиран върху по-голяма част от пешеходна пътека, което нарушава правилото на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за паркиране на 5 метра от пешеходни пътеки.

Решението е необосновано и материално незаконосъобразно.

Към приобщената като доказателство по делото административна преписка няма никакви данни за издателя на административния акт. Съдебната практика показва, че при преместване на ППС служителите изготвят протокол за репатрирането. Не е спорно такава принудителна административна мярка да е приложена. Обстоятелството, че принудителната административна мярка преместване на ППС може да се издаде в устна форма, съгласно чл. 172, ал. 1 вр. с чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, не означава, че администрацията не е длъжна да докаже пред съда кой е издателят на заповедта с цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност. Не е достатъчно в придружителното писмо до съда да бъде посочено име на служител, а да се установи, че на конкретен ден и час е наредил преместването. Приложена е снимка на автомобил, паркирал върху пешеходна пътека, на която не са заснети номерата, не личи моделът, нито има данни за дата, часа и мястото на заснетото нарушение на правилата за паркиране. Снимката е заверена като доказателство от "мл. ю. к. Т. Николова", което не доказва, че тя е издател на ПАМ-а, нито, че издателят е Красимира И. Дончева. Приложената към делото заповед № 3032/14.11.2012 г. на кмета на община Бургас доказва принципно, че на служителите към дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" са възложени правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават принудителни административни мерки по реда на ЗДвП, сред които е служителят Красимира И. Дончева. Актът за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е изготвен от трето лице - Лъчезар Ангелов Неделчев на 14.02.2014 г., в него се съдържат мотиви относно административното нарушение по ЗДвП, но с него не е наложен оспореният ПАМ за преместване на автомобила. Графикът на служителите от отдел ОФК в периода от 10.02.2014 г. до 16.02.2014 г. също не доказва, че автомобилът на жалбоподателя на 14.02.2014 г. е преместен по нареждане на служител, на когото са възложени правомощия и ги е изпълнил по време на дежурство по този график.

Липсата на данни към преписката относно издателя на акта лишава съда от възможността да провери материалната компетентност на лицето наредило преместването на МПС-то, което налага правен извод за наличието на основание за отмяна на принудителната административна мярка.

Настоящият съдебен състав приема още, че не е доказано основание по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за преместване на пътно превозно средство, който съдържа следните хипотези:

1. ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство

1. и когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В случая не е доказано, че към момента на прилагане на ПАМ-а мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, който да предупреждава за принудително преместване. Приложена е схема на ж. к. "Лазур", от която не личи такъв знак. Дори да се приеме, че снимката е на преместения автомобил на ул. "Демокрация", от нея не е видно той да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил материално незаконосъобразно и необосновано решение, което не съответства на ангажираните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено, като бъде уважената жалбата на търговското дружество.

Предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 500 лева, по размера на които не е взето становище от ответната страна.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение