Решение № 13735 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2013 г.
ВАСПетчленен състав22.10.2013 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4532/2.04.2013 г., постановено по адм. дело № 14965/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение. ОСЪЖДА Николай Иванов Стоянов да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13735 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Иванов Стоянов от гр. София, срещу решение № 4532/2.04.2013 г., постановено по адм. дело № 14965/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-И-800/2.11.2012 г. на министъра на правосъдието в частта, с която са възложени правомощия на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Смолян. Касаторът излага съображения за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост и противоречие с приложимия закон, по които претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата, по която допустимо е образувано производството пред първоинстанционния състав. Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Любомир Димов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Петко Иванов Мачкърски от гр. Чепеларе, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалбата на Николай Иванов Стоянов, подадена срещу заповед № ЛС-И-800/2.11.2012 г. на министъра на правосъдието. С атакувания акт, издаден на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители и протокол № 10/5.10.2012 г. от заседание на комисията за провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители, са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с райони на действие Окръжен съд - Пазарджик, Окръжен съд - Смолян и Окръжен съд - Ловеч. Решаващият състав е съобразил, че от жалбоподателя е заявено участие в конкурса само за вакантните места за частни съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд - Смолян, поради което и жалбата му, като недопустима е оставена без разглеждане в частта, в която административния акт се оспорва относно възлагането на правомощия на частни съдебни изпълнители с райони на действие Окръжен - съд Ловеч и Окръжен съд - Пазарджик. Следва да се отбележи, че в частта, в която поради липсата на правен интерес за оспорващия, жалбата е оставена без разглеждане при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК, и производството по делото в тази му част е прекратено, атакуваното решение на ВАС, трето отделение, е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Николай Иванов Стоянов в останалата й част - срещу заповедта, в частта, в която са възложени правомощия на частни съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд - Смолян, съдът законосъобразно е приел, че конкурсът е проведен по реда на Наредба № 1/06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, изм., ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г., без при това да са допуснати релевираните от оспорващия, съществени нарушения. Във връзка с конкретно наведените в жалбата оплаквания е преценен като неоснователен довода, че забраната за ползване на нормативни актове в рамките на писмената фаза е незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 9 от Наредбата /в приложимата й редакция по ДВ бр. 90/2011 г./ е влязла в сила на 15.11.2011 г., следователно е действащо право към момента на провеждане на писмения изпит, поради което и визираното в нея ограничение на ползването на нормативната уредба и практика правилно е приложена спрямо всички участници в конкурса. Отбелязано е, че според чл. 5, ал. 1 ЗЧСИ, правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие физическо лице, което отговаря на изброените в текста изисквания, в кръга на които е и това да е издържало конкурса за частен съдебен изпълнител /чл. 5, ал. 1, т. 8 ЗЧСИ/. Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието и се провежда за определените от последния вакантни места по съдебните райони, по ред, посочен в наредба, след писмено заявление на кандидатите за участие /чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 ЗЧСИ/. В случая са изпълнени всички нормативни изисквания: конкурсът за частни съдебни изпълнители е насрочен със заповед на министъра на правосъдието и проведен от назначената от последния комисия съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЧСИ, по реда на приложимата Наредба № 1/06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, изм., ДВ, бр. 90/15.11.2011 г. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от същата наредба, са проведени писмен и устен изпит, след приключване на които комисията е класирала за определените по районите места, кандидатите, получили най-малко оценка "мн. добър 4,50" на писмения изпит и най-малко "мн. добър 4,50" - на устния /съгласно чл. 12, ал. 5 от наредбата/. Така постановеното решение е правилно. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на направения от решаващия състав извод относно характера на нормата на чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1/06.02.2006 г., чиято разпоредба, до обнародването на изменението й на 15.11.2011 г., в сила от същата дата, дава право на участниците на изпита да ползват нормативни актове и съдебна практика при провеждането на писмения изпит. Правилно съдът е приел, че въведената с изменението на нормативния текст забрана, действа занапред от посочената дата, до момента на влизане в сила на решението по адм. дело № 1882/2012 г. на Върховния административен съд, VII отделение, с което е отменен § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2006 г. - т. е. до датата на постановяване на решение № 10775/16.07.2013 г. по адм. дело № 5574/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Моментът на приключване на спора относно законосъобразността на разпоредбата и правилото на чл. 195, ал. 1 АПК, определящо действието за в бъдеще на съдебното решение за отмяната на подзаконова норма, налагат несъмнен извод, че към датата на провеждане на писмения изпит в процесния конкурс, забраната за ползване на нормативна уредба и практика по време на писмения изпит е била действащо право, чието приложение е задължително за всички. По изложените съображения настоящият състав приема, че при постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Николай Иванов Стоянов следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието, разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК