Решение № 8805 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2013 г.

Решение № 8805 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет С., подадена чрез пълномощник адв. М. Б., против решение № 2065 от 01.10.2013г. по адм. д. № 3799/2012г. на Административен съд - Пловдив, X. състав, с което е обявено за нищожно Решение №609, прието с Протокол №49 на заседанието от 25.11.2010г. на Общински съвет - С.. С жалбата се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, поради липса материална компетентност на административния орган и нарушение на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Смята, че материалната незаконосъобразност на акта не води до нищожност в конкретния случай, поради това,че е изключена възможността за издаване на акт с това съдържание. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Окръжна прокуратура П., не се представлява в съдебното заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че обжалваното решение е правилно. Смята, че съдът при проверката по чл. 168, ал. 2, вр. с чл. 149, ал. 5 от АПК е обсъдил доказателствата, становищата и относимата и приложима правна уредба, като е направил мотивиран извод за основателност на оспорването - протестът по чл. 147, ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1, пр. 1, чл.126, пр.2 от АПК, диспозиран в обявяване на нищожно оспореното решение на настоящия касатор за отдаване под наем на язовир, взето на основание и чл.14, ал.7 от ЗОС е в съответствие с фактически установеното и правилно приложение на съответните нормативни регламенти. Излага, че при преценка на доказаните по делото факти и съответната приложима по ЗОС - чл.14, ал.7, ЗВ - чл.19, б"в" и ЗК - чл.13, ал.1, т.3 правна уредба се установява, че решението за отдаване на обекта под наем е взето от органа при липса на законова за това компетентност, което обуславя нищожност на акта, както аргументирано е приел и е постановил съдът с процесното решение. Смята, че решението е правилно, постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложени материалните закони и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 2065 от 01.10.2013г. по адм. д. № 3799/2012 г. на Административен съд - Пловдив, X. състав, е обявено за нищожно Решение №609, прието с Протокол №49 на заседанието от 25.11.2010г. на Общински съвет - С., с което е решил да се проведе публично оповестен търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот - язовир, публична общинска собственост. Съдът е приел, че решението на общинския съвет е прието при съществено противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и § 4, ал.1 от ПЗР на ЗС, поради това, че по отношение на процесния язовир, представляващ публична общинска собственост, е недопустимо отдаването под наем, а следва да се приложат разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл.20 от Закона за водите, чрез провеждане на процедура за отдаване на обектите на концесия по чл.13, ал.1, т.2 от Закона за концесиите. Предвид допуснатото съществено нарушение съдът е обявил решението за нищожно, като е съобразил и константната практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна не се спори от страните, че с Решение № 609, по Протокол № 49 на заседанието от 25.11.2010г. на Общински съвет - С., на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗОС и чл.14, ал.7 от ЗОС, е решено да се проведе публично оповестен търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот № 000214 - язовир, с площ 206,419 дка в землището на с. Моминско, публична общинска собственост за срок от 5 години. Установено е в производството и не се спори, че процесният язовир представлява воден обект по смисъла на §1, ал.1, т.34 от ДР на ЗВ, за който е съставен акт за публична общинска собственост - А. № 4/06.04.2006г. С писмо, изх.№ 07-376 от 25.06.2010г. на заместник - министъра на земеделието и храните, е уведомен кмета на [община], че няма подадени заявления за учредяване на сдружения за напояване и обектът може да се отдаде под наем. Установено е от съда, че процесният имот не е в кръга на обектите по § 3 от ПЗР Закон за сдруженията за напояване (З.), въз основа на който и при условие, че при влизане в сила на закона няма сключен договор по § 3, ал.2, не е допустимо отдаване под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС. Неоснователни са доводите на касатора, че не е допуснато нарушение на материалноправни разпоредби, които да обуславят нищожност на административния акт. Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспореното решение на общинския съвет. По делото не се спори, че язовирът предмет на процесното решение е публична общинска собственост, в съответствие с която се определя специален законов ред за провеждане на процедура за ползването му. Правилно административният съд е съобразил, че относно процесния имот - публична общинска собственост, са неприложими разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал.7 от ЗОС, както и специалните разпоредби на § 3 и § 4 от ПЗР на З., а следва да се приложат Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОС и предвид обстоятелството, че язовирите са публична общинска собственост, предоставянето им за ползване е следвало да стане по реда на ЗК. След като спорният воден обект съгласно чл.19, ал.1, т.4, б."в" от ЗВ, е публична общинска собственост и по делото липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Освен това в случая приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС (в приложимата редакция към момента на вземане на решението) е изключено не само поради това, че са били отдадени целите имоти, а не части от тях, но и поради обстоятелството, че имотът следва да не подлежи на концесиониране. За да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по горе, не е налице в конкретната хипотеза. След като процесният имот е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, приемането на решение, с което се отрежда за отдаване под наем, е нищожно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,