Решение № 647 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2830/2011 г.

Решение № 647 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2830/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Гроздан Илиев Касационното производство по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по жалба на подс. ст. лейт. С. Х. И. от под. 54060 гр. Ш., той и касатор в настоящето производство. Предмет на касационното обжалване е решението № 47/10.10.2011 г. постановено по в. н. о. х. д. № 52/2011 г. на Военно апелативния съд с което е потвърдена присъда № 89/12 юли 2011 г. по н. о. х. д № 89/2011 г. на Варненски военен съд.

С касационната жалба се поддържат доводи за отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК с искане за постановеното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан и алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане или наказанието да бъде намалено по вид и размер.

Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати претендираните нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието, поради което следва да остане в сила.

Върховния касационен съд, разгледа жалбата, провери въззивното решение с оглед на поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

Военно апелативния съд с решението, предмет на касационната проверка, е потвърдил присъдата на Варненски военен съд с която подс. ст. лейт. С. Х. И., той и касатор, е признат за виновен в това, че:

• на 29.09.2010 г. в под. 54060 [населено място] при условията на продължавано престъпление каза обидни думи на старши сержант К. И. К. от естество да накърнят честа и достойнството й, като деянието е извършено от началник на подчинен, както и от военнодлъжностно лице на военнодлъжностно лице при и по повод изпълнение на задължение по военна служба, поради което и на основание чл. 378, ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да се обяви пред личния състав на под. 54060 гр. Ш..

На основание чл. 66 НК е отложил изпълнението на определеното наказание с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Претендираните с жалбата отменителни основания не са налице.

При постановяване на решението не са допуснати поддържаните процесуални нарушения довели до ограничаване правота на защита на касаторът. При положение, че към делото е приложена разписката с която касаторът е уведомен за това, че във връзка с подадената от него жалба по "нохд № 89/2011 г. по описа на ВВС, делото е насрочено за разглеждане на 14.09.2011 г. - 9.00 ч. в гр. С., Военно-апелативен съд, бул. "Витоша" № 2, Съдебна палата, партер, зала № 4 " твърдението, за допуснато нарушения на чл. 179, ал. 1 НПК е очевидно несъстоятелно. Това е така защото от съдържанието на уведомлението е повече от ясно, в какво качество е подадена въззивната жалба, чийто автор е касаторът, дата, време и място и съд, които ще разгледа жалбата, т. е. касаторът е имал на разположение в пълен обем информацията, която му е била е необходима да организира защитата си по избран от него начин с оглед участието му във въззивното производство. От протокола за съдебното заседание проведено на 14.09.2011 г. е видно, че касаторът, макар и редовно призован не се е явил лично в съдебно заседание. Нещо повече, не е уведомил съдът за възможни форсмажорни причини, поради които той или ангажиран от него защитник на договорно основание са били възпрепятствувани да се явят пред съда с оглед личното или и с участието на адвокат упражняване правото на защита. Манифестираното от касаторът процесуално бездействие и обстоятелството, че личното му или на неговия защитник участие във въззивното производство не е задължително, по арг. от чл. 329, ал. 2 вр. чл. 94, ал. 1 НПК не позволяват да се приеме за основателна тезата за не информираност на касаторът за правото му на участие във въззивното производство пред военноапелативния съд, което да е довело до ограничаване правото му на защита.

Не се оправдава от фактическа и правна страна и следващото възражение за отсъствие на доказателствена основа, която да позволи извода за установени по несъмнен начин, отправени от касаторът обидни изрази към личността на пострадалата в качеството и на военнодлъжностно лице. В тази част, както решението, така и присъдата са основани на наличната съвкупност от гласни доказателствени средство, еднопосочните по съдържание свидетелски показания на военнослужещи, които са възпроизвели отправяните от касаторът изрази и думи с обидно съдържание към пострадалата серж. К. К.. По повод възражението на защитата за отсъствие на обидните думи в диспозитива на присъдата правилно въззивната инстанция не е имала основание да направи констатации за допуснато процесуално нарушение, защото в тази част разбирането на дете инстанции е в пълно съгласие с ТКР - № 2/2002 г. на ОСНК, относно съдържанието на диспозитива на осъдителния съдебен акт. Щом като в съобразителната част инкриминираните изрази по съдържание и насоченост са установени и отразени по надлежния ред, за съдът по същество не съществува процесуално задължение, повторно да възпроизвежда тази част от обстоятелственото съдържание на мотивите и в диспозитива на осъдителния съдебен акт.

При положение, че наличната доказателствена съвкупност не съдържа дори индиция за възможна реторсия, двете инстанции не са допуснали нарушение, като не са обсъждали в мотивите, респ. по реда на чл. 339, ал. 2 НПК възможността за приложение на този институт.

Определеното наказание не е явно несправедливо. В тази част доводът изразен с едно изречение "Несправедливостта е толкова явна, че няма какво да се добави" е бланкетен по съдържание. Касаторът, така поддържайки основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не държи сметка за това, че съдът не е имал друга възможност след като по нохд № 103/2009 г. Варненски военен съд го е признал за виновен и осъдил за друго такова престъпление по чл. 378, ал. 3 НК - нанесъл обида на началника си майор К., поради което на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 600 лв. Очевидно е при това положение, че повторно приложение на института по чл. 78а НК е изключено, а определеното наказание лишаване от свобода, в настоящия случай не се явява явно несправедливо. При положение, че неговото изпълнение е отложено с подходящ изпитателен срок касационния състав приема, че основанието по чл. 348, ал. 5, т. т. 1 и 2 НПК за изменение на въззивното решение не е налице, поради което решението следва да остане в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение