Решение № 5908 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 381/2009 г.

Решение № 5908 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 381/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов РДНСК БУРГАС и ДЪРЖАВАТА са обжалвали решението от 4.11.2008 г. по адм. д. № 251/08 г. на Бургаския административен съд, с което е отменена заповед от 27.12.2007 г. на началник сектор в дирекцията за премахването на каменен зид върху държавен поземлен имот като изграден без строителни книжа и в несъответствие с действащия ПУП. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИЦИТЕ по касационните жалби не са взели становища, прокурорът дава заключение, че са основателни. 1. След като по повод на касационните жалби, подадени в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо общината. Тя нито е било адресат на заповедта за премахване, нито собственик на строежа или на имота, върху който е извършен. Заповедта не е породила нито права, нито задължения за нея, поради което тя не е била процесуално легитимирана да участва в делото - чл. 153, ал. 1 АПК. Решението в частта, в която е постановено спрямо нея, следва да бъде обезсилено. 2. Касационните жалби срещу останалата, допустима част на решението, са основателни. Съдът е отменил заповедта поради това, че е установено неотменено разрешение за строеж на зида в полза на общината. Разрешението за строеж е конститутивен административен акт, който премахва общата забрана за строене по чл. 148, ал. 1 ЗУТ в полза на конкретни лица за конкретен имот. Лицата, спрямо които забраната може да бъде вдигната, са само тези, които притежават гражданско субективно право да строят в имота - чл. 161 вр. чл. 148, ал. 4, изр. 1 ЗУТ. Това право разрешението заварва, а не създава, затова ако е издадено в полза на лице, което не го притежава, не сваля забраната да се строи, т. е. е нищожно. Обратно, трето лице не може да се ползва от чуждо разрешение за строеж, т. е. не може да строи (освен ако е строител по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ), докато забраната не бъде вдигната спрямо него със строително разрешение в негова полза, дори и ако има гражданското право да строи в имота. Само по тази причина, независимо имало ли е териториалноустройствена основа и инвестиционен проект като своя неразделна част (чл. 148, ал. 8 ЗУТ), разрешението за строеж в полза на общината, на която не е било учредено право да строи в държавния имот, не е могло да направи законен строежа, извършен при това от лице, което нито е било титуляр на разрешението, нито строител по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ. Като е приел обратното съдът е нарушил материалния закон, ето защо решението следва да бъде отменено и без такова касационно оплакване и заменено с друго, с което, тъй като други пороци на заповедта не са установени, жалбата срещу нея да бъде отхвърлена. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218, ал. 2, предл. 3 и чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК Върховният административен съд