Решение № 13591 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2014 г.

Решение № 13591 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби - на Борислав Кирилов Георгиев гр. София и на Институт по отбрана, гр. София срещу решение № 640 от 06.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9225 по описа за 2013 г. на Административния съд - София-град. С двете касационни жалби, всяка по отношение на осъдителната, респективно отхвърлителната част се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В своята жалба Институтът по отбрана твърди, че не е надлежен ответник, неправилно е конституиран от съда в производството пред първата инстанция тъй като не е правоприемник на закритата Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества", от която ищецът е уволнен неправомерно. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на решението в осъдителната, съответно отхвърлителната част и оспорва жалбата на насрещната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, намира решението за правилно и предлага съдът да го остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно постановено, но е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред АССГ делото е образувано по искова молба на Борислав Кирилов Георгиев /препратена по компетентност от СРС/, който на основание чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 125 от Закона за държавния служител е поискал от съда да осъди посочения от него за ответник "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД, гр. София да му заплати обезщетение за шест месеца, през които е останал без работа, поради незаконосъобразно уволнение в размер на 16 200 лева ведно със законната и мораторната лихва. С решение № 5 от 16.05.2011 г. на СГС, оставено в сила с решение № 10026 от 09.07.2013 г. на ВАС е отменена заповед № 274 от 17.08.2005 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества", с която ищецът е бил уволнен дисциплинарно и е прекратено служебното му правоотношение като директор на дирекция в тази агенция. Решението е постановено по отношение на правоприемника на изпълнителната агенция "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД. С разпореждане от 04.10.2013 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да посочи правосубектен ответник, съгласно чл. 205 във връзка с чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от АПК и съобразно писмен отговор на ответника от 15.07.2013 г. за преминаване компетентността на закритата Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества" към Институт по отбраната. В изпълнение на това съдебно разпореждане с молба от 15.10.2013 г. ищецът е насочил исковата си претенция към Института по отбраната, като е поискал от съда да го конституира като ответник. В производството пред първоинстанционния съд и в касационната жалба Институтът по отбрана оспорва пасивната си легитимация по така предявения иск и твърди, че не е правоприемник на закритата Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества". В обжалваното съдебно решение АССГ е приел, че съгласно § 7 от ПЗР на Постановление № 167 от 11.07.2008 г. на МС за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества" се поемат от "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД, в което министърът на отбраната упражнява правата на едноличен собственик на капитала. Съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на Постановление № 140 от 04.06.2009 г. на МС се създава Институт по отбрана като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на отбраната. В тази връзка, при преценката си за надлежна пасивна легитимация на ответника, съдът е анализирал в решението си дейностите, възложени на Института по отбрана с § 2, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 140 и чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Института по отбрана и се е позовал на писма изх. № 1690 от 06.08.2009 г. и на № 1508 от 09.07.2009 г., с които "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД е изпратил на Института по отбрана списък на служителите и длъжностите, осъществяващи дейности по изпитвания, измервания и сертификация. След отмяна с влязло в сила съдебно решение на незаконното уволнение, ищецът е възстановен на длъжност в "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД. След като е установил тези обстоятелства и е направил анализ на нормативната уредба, с която в ПМС № 167/2008 и ПМС № 140/2009 г. са създадени "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД и Института по отбрана, АССГ е приел, че компетентен е Института по отбрана, към когото била преминала дейността на закритата Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества". Решението е недопустимо, а съображенията за това на настоящия касационен състав на Върховния административен съд са следните: С § 7 от ПМС № 167 от 11.07.2008 г. дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества" се поемат от "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД, в което министърът на отбраната упражнява правата на едноличен собственик на капитала. Съгласно § 11, ал. 2 от това ПМС служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Институтът по отбрана е създаден с § 2, ал. 1 от ПМС № 140 от 04.06.2009 г. С чл. единствен на това ПМС се приема Устройствен правилник на Министерство на отбраната, като с § 1 се отменя Правилника, приет с ПМС № 167. При анализа на цитираните правни норми се установява, че за периода 2008 - 2009 г. са настъпили реорганизационни структурни промени в министерство на отбраната, като са създадени "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД и Институтът по отбрана. Правоприемник на закритата Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества", съгласно § 7 от ПМС № 167 от 11.07.2008 г., който не е отменен е "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД. С това ПМС са уредени и трудовите и служебни правоотношения на работниците и служителите от закритите структури, преминаването им при правоприемника и съответно прекратяването им в случай, че длъжността е съкратена. Нито с ПМС № 167/2008 и ПМС № 140/2009 г., нито на друго правно основание е преструктурирано "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД. Обстоятелството, че "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД е прехвърляло служители в Института по отбрана, че Института по отбрана е регистрирал в НАП създадените правоотношения е неотносимо към надлежните страни в правния спор. При предявяване на исковата молба пред съда, ищецът е ангажирал отговорността на "Снабдяване и търговия - МО" ЕООД, който е надлежния ответник. Съдът не е длъжен да напътства ищеца и да определя срещу кого да бъде предявена исковата му претенция. След като АССГ е приел, че посоченият в исковата молба ответник не е пасивно легитимирана страна в спорното правоотношение, то е следвало да отхвърли иска като неоснователен, а не да насочва страната към кого точно следва да насочи исковата си претенция. В исковите производства съдът няма задължение да следи и служебно да конституира надлежните страни. Още повече, че по изложените по-горе съображения, настоящият състав не споделя становището на АССГ, че е настъпило повторно правоприемство по отношение закритата Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества". Тъй като конституирането на ненадлежния ответник е станало по причина на съда, настоящият съдебен състав намира, че решението следва да се обезсили, а делото се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав. Тъй като решението е недопустимо, съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по изложените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение