Решение № 15510 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11171/2009 г.

Решение № 15510 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11171/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Златен лъч" ЕООД, гр. Благоевград, подадена чрез пълномощника адвокат Адриана Парапанова от АК-Благоевград, срещу решение № 6992 от 28.05.2009 г., постановено по административно дело № 1241/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 1106/04.12.2008 г. по преписка № КЗК-596/2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за наложената му имуществена санкция за сумата от 30000 лева, за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от ЗЗК (отм.). Срещу същото решение в частта му, с която е отменено решение № 1106/04.12.2008 г. на КЗК по преписка № КЗК-596/2008 г. за наложената на дружеството имуществена санкция за сумата над 30000 лева до пълния размер от 60000 лева е подадена касационна жалба от Комисията за защита на конкуренцията чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Х., с оплаквания за необоснованост и неправилност поради противоречие с материалния закон. Ответниците по касационните жалби, в писмени становища от процесуалните им представители, оспорват същите и молят за оставянето им без уважение. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна "Клас олио" ООД, с. Карапелит, обл. Добрич, в писмено становище от пълномощника адвокат Петьо Славов, моли да се отхвърли касационната жалба на "Златен лъч" ЕООД, гр. Благоевград и се остави в сила решението на тричленния състав на ВАС в обжалваната част. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и провери обжалваното решение съобразно правилата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК намира следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд-седмо отделение по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от "златен лъч" ЕООД гр. Благоевград решение № 1106/04.12.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-596/2008 г., с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция размер на 60000 лева за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК отм.) и е постановено прекратяване на нарушението. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт в частта, в която на "златен лъч" ЕООД гр. Благоевград е наложена имуществена санкция над сумата от 30000 лева, за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от ЗЗК (отм.) до пълния размер от 60000 лева, а в останалата част е отхвърлил жалбата. Съдът е приел за безспорно установено, че двете дружества ("златен лъч" ЕООД гр. Благоевград и "клас олио" ООД, с. Карапелит, обл. Добрич) са конкуренти на пазара по разпространение на олио на територията на страната и като такива за тях важат изискванията за съблюдаване правилата на добросъвестната търговска практика. Жалбоподателят "златен лъч" ЕООД е санкциониран от Комисията за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, за това че е предлагал стоки (бутилирано олио), които имитират наложените на пазара стоки от "клас олио" ООД. При съпоставянето на продуктите предлагани от "клас олио" ООД и "златен лъч" ЕООД, КЗК и тричленният състав са констатирали идентичност на етикетите на продуктите в словни и фигуративни елементи, цветово оформление и дизайн, като различията са незначителни и могат да не бъдат забелязани от потребителя. Направен е извод, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е законосъобразно, защото поведението на жалбоподателя е в противоречие с добросъвестната търговска практика и може сериозно да увреди интересите на конкурентите, в това число и в отношенията им с потребителите, като въведе в заблуждение последните и нарушението попада под забраната на цитираната разпоредба. По отношение размера на наложената на дружеството санкция 60000 лева съдът е приел, че същият е завишен и го е намалил на 30000 лева, като е отменил решението на КЗК в частта му над тази сума, поради наличие на основание за оспорване по чл. 146, т. 5 от АПК. Съдебната проверка относно правилното определяне на размера на имуществената санкция представлява проверка на съответствието на административния акт с целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на акта. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че при определяне размера на наложената санкция Комисията не е взела предвид, че ограничено количество бутилки от процесното олио са разпространени на българския пазар за кратък период от време, също не е съобразено съответствието с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и поведението на дружеството - ответник по молбата пред административния орган. Съдът е заключил, че с оглед на конкретно установените обстоятелства и необходимостта от адекватни и справедливи наказания наложената санкция следва да бъде определена в размер на 30000 лева. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира за законосъобразен и обоснован изводът на първоинстанциония съд, потвърждавайки извода на КЗК, за наличие на конкурентни отношения между "Златен лъч" ЕООД гр. Благоевград и "Клас олио" ООД, с. Карапелит, обл. Добрич. Съдът е достигнал до обоснован и верен правен извод, че с поведението си "златен лъч" ЕООД е реализирал фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК (отм.), която норма установява императивна забрана за предлагане на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение потребителите, какъвто е настоящия случай. Доводът на жалбоподателя (сега касатор), че не следва да носи отговорност за нелоялна конкуренция, тъй като не е производител на процесната стока и не той определя дизайна на опаковката и маркировката е навеждан и пред административния орган, както и пред първоинстанционния съд, но правилно е отхвърлен като несъстоятелен. Това е така, защото изложените в жалбата доводи относно това, кой е производител на процесните бутилки олио са неотносими към хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК (отм.), според която изпълненото деяние е предлагане, а не произвеждане. Смисълът на закона и целта на тази разпоредба е да санкционира именно поведение на субектите на пазара, които предлагат стоки и/или услуги, които имитират други такива. Доводът на касатора "златен лъч" ЕООД за липса на нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, предвид липсата на действия, водещи до заблуждение относно "съществени характеристики на стоката или услугата" е неоснователен. В хипотезите, предвидени в същия законов текст е забранено всяко едно предлагане или реклама на стоки или услуги, което може да доведе до заблуждение включително и относно продавача. Нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК не е резултатна и за да е налице нарушение е достатъчно използването на външен вид на стоката или услугата, който може да доведе до заблуждение. Това подробно е мотивирано в съдебното решение, като е посочено, че с поведението на "златен лъч" ЕООД, осъществено чрез бутилиране и разпространение в търговската мрежа на олио за хранителни цели, произведено от "плима М" АД РСърбия, предлагано с етикет, на който е обозначено наименованието "LORIS KLAS OLIO" и съдържащо всички словни и фигуративни елементи на комбинираната марка "клас ОЛИО", както и идентично цветово оформление е реализиран фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК (отм.). При констатирана възможност за увреждане на интересите на конкурентите съдът правилно е установил, че решението на КЗК е законосъобразно в тази му част. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на КЗК досежно незаконосъобразността на съдебното решение, с което съдът е намалил размера на наложената глоба. Следва да се има предвид, че при определяне на конкретния размер на санкцията се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, чиято правилна преценка обуславя не само законосъобразното определяне на вида, но и на размера на санкцията. Тоест тази оценъчна и санкционна дейност на административния орган е не само по правилността, но и по законосъобразността на административния акт, поради което подлежи на съдебен контрол. Обратното означава липса на възможност за жалбоподателя да реализира свои законно защитими права и интереси, когато те са накърнени от незаконосъобразно прилагане на критериите за индивидуализация на санкцията или дори при липса на мотиви в тази част на акта, каквито случаи се наблюдават в практиката. Подобна цел не може да се изведе нито от буквата, нито от духа на закона. Затова решението на 3-членния състав на ВАС в тази част е допустимо и законосъобразно. Относно определяне на конкретния размер на санкцията съдът е съобразил, че КЗК е изложила конкретни фактически основания, но в допълнение е приел, че на българския пазар е разпространено ограничено количество бутилки от процесното олио и то за кратък период от време. Тези факти правилно са преценени от съда като релевантни за индивидуализацията на дължимата глоба. По изложените съображения, Върховният административен съд - петчленен състав приема, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на тричленния състав на седмо отделение, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд-петчленен състав,