Решение № 5188 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14462/2015 г.

Решение № 5188 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14462/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на РИОСВ Б. против решение по адм. д. № 830/2015 г. по описа на Административен съд -Б. И. отмяна на решението като неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Твърди, че няма яснота въз основа на какви доказателства съдът приема, че няма дисциплинарни нарушения. Решението е постановено при несъобразяване с писмени и гласни доказателства събрани в съдебното производство. Директорът не е уведомяван за становището на Ц., че е необходима ОВОС за инвестиционното предложение. Докладът на МОСВ - решение № БСД-78-ПР/2014 г. и резултатите от проверката съдържат факти относно проведеното административно производство, което съдът е трябвало да обсъди. Спазена е процедурата по дисциплинарното производство, взето е становище на дисциплинарния съвет. Като резултат от неизвършване на служебните задължения на Ц. издаденото решение № 110/15.10.2014 г. на директора на РИОСВ не отчита в подробност предвижданията на инвестиционното предложение, местоположението му спрямо защитени зони, кумулативни въздействия с други планове, програми и проекти, отпадъци, природни ресурси, продължителност на строителство, с което е нарушен чл. 16 от Наредбата за инвестиционните предложения. О. С. Ц. Ц., гр. Б., оспорва касационната жалба. Посочва, че наказващият орган не му е искал обяснения, а дадените са преди образуване на дисциплинарното производство и пред дисциплинарния съвет на 27.10.2015 г., с което е нарушен чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1474/15.10.2015 г. по адм. д. № 830/2015 г. по описа на Административен съд-Б. по жалбата на С. Ц. Ц. е отменена заповед № РД- 37-/ 13.03.2015 г. на изпълнителния директор на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Б., с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 89, ал. 1 и чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл на служителя е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в по-долен ранг за срок от една година". За дисциплинарно нарушение в заповедта е посочено, че като ръководител на отдел със задължения да преценява необходимостта от оценка въздействието на околната среда (ОВОС) и екологична оценка (ЕО) и извършване на консултации и работа в отдел "ЕО, ОВОС и ОС" С. Ц. не е преценил въз основа на необходимата информация, която е бил длъжен да събере, не се е съобразил с направените консултации и свързваните с тях изисквания на закона, не е спазил Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и поведението му не създава увереност у ръководителя, чиято дейност подпомага, за да може да му се доверява и да разчита на него, не предоставя на ръководителя на инспекцията цялата информация, отнасяща се за вземане на конкретно решение, не търси съдействие на ръководителя при противоречие с колеги, които не могат да бъдат разрешени между тях. Съдът приема, че в заповедта не е извършена индивидуализация на конкретните правила, които не са спазени от служителя, както и обвързаността им с конкретно служебно задължение по длъжностната характеристика на служителя. Прието е, че в РИОСВ е извършена проверка от МОСВ по повод решение № БС-78-ПР/2014 г. на директора на РИОСВ-Б. инж. А. И. да не се провежда ОВОС по инвестиционно предложение "Изграждане на луксозен къмпинг в УПИ ХIХ-14024, 14026, 14040, УПИ ХХ-14015, УПИ ХХVIII-14009, УПИ ХХIХ-14004, 14008, УПИ ХХХVI-14003, УПИ ХХХVII-14002, УПИ ХХХVIII-14001, УПИ ХLI-14031, 14032, 14033, 14034, УПИ ХLVI-14043, УПИ ХLIV-14046, УПИ L-14048, УПИ LIII-14047, УПИ LIV-14055, УПИ LV-14050, УПИ LVI-14049, УПИ LVII-14051, УПИ LVIII-14052, УПИ LIX -14053, УПИ ХLVIII-14045, УПИ ХLVII14044, УПИ LI-14054 и УПИ LII-14056 от кв. 316 по плана на ЗО "Б. север", гр. Б., община Б., с възложител "Макси I" АД. Въз основа на събраните доказателства в административното производство е прието, че не се установява именно служителят С. Ц. да е допуснал провеждането на процедурата при неизяснена фактическа обстановка, няма бездействие, с което да е нарушен чл. 2, ал. 2 Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. От доказателствата и обясненията на служителя е прието за установено, че Ц. е предлагал на директора на РИОСВ - Б. административното производство да се прекрати по реда на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС и чл. 13 от Наредбата за условията и реда за извършване оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, категорично е отказал да подпише проекта на решение № БС-78-ПР/2014 г. директор на РИОСВ поради несъгласие със съдържанието му - обяснения на старши специалист завеждащ техническа служба М. С. Развити са съображения за липсата на нарушение изразяващо се в непоискване на писмено разпореждане от директора на РИОСВ на основание чл. 24, ал. 3 от ЗДСл и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация за продължаване на процедурата по инвестиционното предложение. Съдът приема, че не е налице уронване на службата нарушение по чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Направен е правен извод, че при издаване на решение № БС-78-ПР/2014 г. директорът на РИОСВ-Б. инж. А. И. не е бил подведен от служителя Ц., нито има установено неизпълнение на служебните задължения, които да са уронили престижа на службата. Решението е обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. За да постанови съдебния акт съдът е анализирал събраните в дисциплинарното административно производство доказателства. Съдебното производство е проведено в едно съдебно заседание и гласни доказателства не са събирани. Поради това е неоснователно оплакването в касационната жалба, че не са обсъдени гласни доказателства събрани в съдебната фаза. При извършване на служебната проверка по материалната законосъобразност на съдебното решение, настоящата съдебна инстанция установи, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. По делото е установено, че служителят е представил писмени обяснения на 18.02.2015 г. и 20.02.2015 г. пред директора на РИОСВ във връзка с доклад № 95-00-1984/31.10.2014 г. на МОСВ. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 2/25.02.2015 г. на председателя на ДС при РИОСВ, свикано е заседание на ДС на 26 и 27.02.2015 г., за което служителя е призован. На 26.02.2015 г. са изслушани служители от РИОСВ, а на 27.02.2015 г. е изслушан С. Ц. Преди налагане обаче на наказанието дисциплинарно наказващият орган не е изслушал служителя, съгласно императивното правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСЛ. Разпоредбата на чл. 93, ал . 2 от ЗДСл гласи, че когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Дисциплинарният съвет не е дисциплинарно наказващ орган, поради което дадените пред него обяснения не могат да санират нарушението на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. от директора на РИОСВ. Това е достатъчно, за да бъде оставено решението на съда в сила. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че споделя правните изводи на съда за липсата на доказателства за посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. От приложената административна преписка по издаване на решение № БС-78-ПР/2014 г. директора на РИОСВ е видно, че служителят е изпълнявал задълженията си като е изготвял писма до всички ведомства, в чиято компетентност е да дадат становище по инвестиционното предложение на "Макси I" АД. Писмото на директора на БД за Черноморски район изх. № 05-10-101, в което е посочено изрично, че инвестиционното предложение е недопустимо- л. 42 от делото, не е укрито от директора на РИОСВ. Това е видно от писмото на директора на РИОСВ до директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район изх. № 3969/31.07.2014 г. -л. 53, в което изрично се споменава писмо изх. № 05-10-101/14.07.2014 г, като от текста е видно, че кореспонденцията се води именно във връзка със становището в посоченото писмо. Няма нарушение и на чл. 24, ал. 3 от ЗДСл и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, тъй като служителят не е задължен императивно да иска от директора на РИОСВ, т. е. от ръководителя на дирекцията, да го задължи писмено да изготви проекта на решение № № БС-78-ПР/2014 г. Служителят фактически не е подготвил текста на позитивно решение в полза на "Макси I" АД, поради несъгласие с този резултат по преписката, за което са събрани доказателства. Като е отменил заповедта съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила, като се вземат и мотивите на касационната инстанция за нарушението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение