Решение № 11834 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2012 г.

Решение № 11834 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Янка Иванова Атанасова от гр. Хасково, против решение № 630 от 30.11.2011 г., постановено по адм. дело № 685 по описа за 2011 г. на Административния съд - Хасково. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - община Хасково, изразява писмено становище, че решението е законосъобразно и обосновано, като прави искане същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203 - 207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3510 лв. и неимуществени вреди в размер на 1000 лв., които ищецът твърди, че са в причинна връзка, отменени по съответния законов ред актове, издадени и одобрени от гл. архитект на община Хасково, а именно, виза за строеж на гараж и покритие над него от 24.10.2002 г., Работен проект за гараж от м. март 2003 г. и Разрешение за строеж № 172/7.04.2003 г. в УПИ II-4115, 4116 кв. 630 гр. Хасково, ул. "Руен" № 10А. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил предявените от Янка Атанасова исковете, като неоснователни. Съображенията за това са били, че не е било установена причинна връзка между отменените индивидуални административни актове и твърдените от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приел, че сумата 3510 лв., представляваща разходи, направени от ищеца за извършване на строителни работи по изпълнение на разрешението за строеж и в последствие за неговото доброволно не са в причинна връзка с отмененото разрешение за строеж № 172/7.04.2003 г., тъй като строителните работи по изпълнение на гаража са започнали и са били извършвани преди този акт да влезе в сила. В тази връзка съдът е посочил, че разрешението за строеж е от административните актове, които влизат в сила едва след като бъде съобщено на заинтересованите страни (чл. 149, ал. 1 ЗУТ). По отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът е приел, че също не са в причинна връзка с отмененото разрешение на строеж издадено от гл. архитект на Хасково, тъй като строителството е било извършвано преди да влезе в законна сила издаденото разрешение за строеж. От друга страна, съдът е приел, че са останали недоказани твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние, тъй като не са били представени от съответни специалисти, респ. от здравни заведения, в които се е лекувала ищцата. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, но че на са били налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая няма спор между страните, че има отменен административен акт. Спорът е дали има причинна връзка между търпените от ищеца вреди и отменения административен акт. Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането - неиздаването на административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая няма причинна връзка между отмененото разрешение за строеж и претърпените вреди изразяващи се в закупуване на строителни материали, изграждане на част от обекта и в последствие неговото доброволно премахване. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че строителството на обекта е било извършвано преди издаденото разрешение за строеж да е влязло в сила. В тази връзка и твърдените неимуществени вреди, също не са в причинна връзка с отменения адм. акт, тъй като строителството е изпълнявано в период докато въпросът за неговата законосъобразност е бил висящ. Само тези обстоятелства, установени по делото са достатъчно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни. Като е достигнал до същият извод, съдът е постановил законосъобразно решение което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,