Решение № 11931 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2015 г.

Решение № 11931 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4758 от 6.07.2015 г., постановено по адм. д. № 12304/13 г. Административен съд - София град, трето отделение, 16-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Юнионнет" - ООД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2021303459/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1966 от 18.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. София разноски по делото в размер на 1 609,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Юнионнет" - ООД - гр. София, представлявано от Адриан Петров Петров, чрез пълномощника му адв. Ивайло Младенов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Юнионнет" ООД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2021303459/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1966 от 18.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в частичен размер, възлизащ на 11 751,00 лв. и представляващ припадащата се част от услугите "поддръжка на мрежа" и "административно управление" по фактури, издадени от "Нет Ис Сат" - ООД за данъчни периоди м. 12/2007 - м. 07.2011 и м. 09/2011, както и данъчен кредит в размер на 5 912,50 лв. по фактура № 0000900203 от 09.08.2011 г. с предмет "авансово плащане", както и относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 - 2011 г. общо в размер на 9 197,28 лв. и лихви за забава в размер на 2 677,64 лв. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения РА, като е приел, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Описани са и събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на оспорения акт. Посочено е, че спорът между страните се свежда до това налице ли са реално извършени услуги по процесните фактури, съответно извършено ли е авансово плащане по фактура № 0000900203 от 9.08.2011 г. и налице ли са условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството със сумите по въпросните фактури и определяне на допълнителни задължения по ЗДДС. За да отговори на спорните въпроси на първо място съдът е дал тълкуване на разпоредби от ЗДДС относно понятието "услуга", и какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени, за да се приеме, че такива действително са били извършени, като е отбелязано, че в тежест на задълженото лице е да установи реалност на извършените доставки. Решаващият съд е изложил на отделен ред аргументи защо приема, че не е налице изпълнение на услугите "поддръжка на мрежа" и "административно управление" - стр. 7 - 8 от решението, л. 282 от делото. Като краен извод е прието, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, както в ревизионното, така и в съдебното производство, които да доказват реалност на процесните услуги. На стр. 8 и 9 от решението - л. 282 - 283 от първоинстанционното дело, е направено позоваване на тълкуването на материалния и процесуалния закон, дадено в решението на СЕС от 13.02.2014 г. по делото № С-18/13. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура 0000900203/09.08.2011 г. е прието, че в хода на ревизията от страна на ревизираното лице и доставчика не са ангажирани доказателства за извършено авансово плащане по фактурата, нито пък документи, установяващи твърдението, че е било извършено прихващане, което твърдение е изложено във възражението срещу ревизионния доклад. Коментирано е, че са представени само доказателства относно договор за продажба на активи от 1.08.2011 г., подписан между "Юнионнет" - ООД, "Нет Ис Сат" - ООД като продавачи, "БТК" - АД като купувач и "Ви Ем Файненс груп" - АД като гарант, както и споразумителен протокол от 27.06.2012 г. между същите страни за извършено прихващане на вземания и задължения, но от тях не се установява да е извършено прихващане между "Юнионнет" - ООД и "Нет Ис Сат" - ООД. Предвид на това е прието, че органът по приходите правилно е отказал право на данъчен кредит по фактура № 0000900203/9.08.2011 г. С оглед на приетото по прилагането на ЗДДС е направена обосновка за правилност на оспорения РА в частта за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава, като по отношение на издадените от "Нет Ис Сат" - ООД фактури е налице хипотезата по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на възнаграждение за услуги, които реално не са извършени. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт относно липса на реални доставки на услуги, в резултат на което е приложим неправилно материалния закон - ЗДДС и ЗКПО. Твърди се още, че решението на първоинстанционния съд е в противоречие с тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. По направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Предвид на събраните доказателства по делото и становищата на страните, правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос е относно това налице ли са реални доставки по фактурите, издадени от "Нет Ис Сат" - ООД. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован на фактите по делото и изграден при правилно тълкуване на материалния закон. Признаването на субективното право на приспадане на данъчен кредит е обусловено не само от притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, но и от установяването на реалното осъществяване на фактурираната облагаема доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. В своята практика СЕС многократно е подчертавал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС сочи, че "за да се откаже признаване на правото на приспадане е необходимо от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Тези релевантни факти и обстоятелства следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като тълкува вътрешните норми в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби". Анализирайки фактите и обстоятелствата по делото, административният съд правилно е приел, че от страна на жалбоподателя не е доказано извършването на услугите "поддръжка на мрежа" и "административно управление". Несъстоятелни са доводите на касатора, че при изграждането на изводите си първоинстанцинният съд само е преповторил констатациите на приходния орган, и че същият не е извършил анализ на събраните доказателства и доводите на страната. Видно от мотивите на съдебния акт, при изграждане на правните си изводите административният съд е обсъдил всички относими към спора обстоятелства, а не единствено и само доказателствата и доводите на приходната администрация. В тази връзка е неоснователно оплакването, че съдът не е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което според него установявало реалното извършване на услугите. Видно от мотивите на съдебния акт, в него правилно е отбелязано, че със констатациите си вещото лице на практика е потвърдило констатациите на РА, че от страна на доставчика "Нет Ис Сат" - ООД единствено са отразени разходи за заплатен наем и са осчетоводени фактури във връзка с договора за наем между двете дружество, респективно фактури за извършените услуги, без да има осчетоводяване на каквито й да е други разходи във връзка с изпълнението на услугите. Правилно е акцентирано и на обстоятелството, че не е установен конкретен резултат от така фактурираните услуги в дейността на "Юнионнет" - ООД, като единственият реализиран приход е от наем на активи, които са били предоставени на "Нет Ис Сат" - ООД, което обстоятелство не е опровергано чрез пълно насрещно доказване. Наведените доводи от касатора за неправилно на решението, свързани с тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС от 3.09.2015 г. по дело № С-463/2015 г., също не могат да бъдат споделени, доколкото фактическата обстановка по това дело /абонаментни услуги/ и тази по настоящия спор не е идентична. На отделен ред първоинстанционният съд е изложил и мотиви защо приема, че в случая е налице данъчна измама, което само по себе си е основание да не бъде признато право на данъчен кредит. Този негов извод се споделя и от настоящата съдебна инстанция, като в тази насока са спазени указанията по тълкуване на закона, дадени в решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13. Въпросната фактура № 0000900203 от 9.08.2011 г. е с предмет "авансово плащане", поради което правилно е акцентувано на обстоятелството, че ангажираните от жалбоподателя доказателства реално не доказват извършването на такова плащане и обосновано е било отказано право на данъчен кредит по нея. След като не е доказана реалност на доставките по процесните фактури, законосъобразно административният съд е приел, че е налице хипотеза по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и РА се явява обоснован в частта за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Юнионнет" - ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С първоинстанционното решение са присъдени разноски в полза на Д "ОДОП" - гр. София, поради което съобразно установената съдебна практика такива не следва да бъдат присъждани за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,