Решение № 3616 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15678/2009 г.

Решение № 3616 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15678/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Емил Петров Стаменов срещу заповед рег. № К-8637/23.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител релевира доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата, се установи следното: Съгласно действащата към момента на издаване на административния акт правна норма, уредена в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването. Държавните служители в МВР следва да имат изискващия се по чл. 69 от КСО трудов стаж, но не е необходимо да са навършили възрастта за пенсиониране. От представената по делото справка за осигурителен стаж, се установява, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж от над 30 години, от които над 25 години служебен стаж на длъжности за държавни служители в МВР. Следователно са налице условията на чл. 69, ал. 2 от КСО - служителят има повече от 25 г. трудов стаж, от които повече от две трети са действително изслужени във ведомството. Това се потвърждава и от жалбоподателя. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тази разпоредба овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличието на осигурителен стаж, какъвто е и настоящия случай. Не е необходимо кумулативното условие възраст, както се изисква в чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Цитираното тълкувателно постановление № 6/2007 г. се отнася до прилагането на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която представлява самостоятелно правно основание за прекратяване на служебното правоотношение от това по т. 13. По т. 2 се иска наличието на две кумулативни предпоставки - стаж и възраст, за да бъде прекратено служебното правоотношение на служител в МВР поради пенсиониране. В т. 13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР се изисква наличието на условията по чл. 69 от КСО - 25 години стаж, от които 2/3 в изрично изброени държавни органи. Директорът на СДВР е изготвил предложение рег. № Я 19596/15.10.2009 г. по описа на СДВР до министъра на вътрешните работи, въпреки че в закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно задължение за изготвяне на такова, респ. няма задължение за запознаване на служителя със същото. Изискуемата от закона "инициатива" може да е изразена устно или чрез друго - конклудентно действие. С оглед на горното неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е запознат с предложението, респективно със започване на административното производство, и не е участвал в това производство, тъй като такова задължение на административния орган не е нормативно определено. В чл. 268 от Правилника за приложение на закона за Министерството на вътрешните работи е предвидена само правна възможност, а не и задължение, като е записано, че при прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, от определени органи може да се прави предложение. При наличието на условията по чл. 69 от КСО и при упражнена инициатива на органа по назначаване за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служителя не участва в процедурата по издаване на заповедта с така посоченото правно основание. Заповедта за освобождаване от служба е връчена срещу подпис на служителя съгласно чл. 270 от ППЗМВР. Неоснователно е тълкуването на жалбоподателя, че т. 13 на чл. 245, ал. 1 е във връзка с т. 1 и т. 2 от същата алинея. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г.) в чл. 245, ал. 1 от ЗМВР бе създадена нова т. 13, която предоставя възможност на органа по назначаването да прояви инициатива и при условията на оперативна самостоятелност да прекрати правоотношенията на служител, който е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. За прекратяване на служебното правоотношение по т. 13 не е необходимо навършването на пределна възраст, което е самостоятелно основание по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Неоснователно е направеното в жалбата възражение от страна на жалбоподателя Стаменов, че с обжалваната заповед е освободен от длъжност, която не е заемал. Както самият жалбоподател твърди, последната заемана от него длъжност, на която е бил назначен със заповед и е подписал акт за встъпване е била "главен инспектор, началник на сектор към 07 РУ на МВР при Столична дирекция полиция, категория "В". С обжалваната заповед Стаменов е освободен от длъжност "главен инспектор, началник на сектор към 07 РУ на МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "В". Съгласно чл. 11, ал. 2 от ППЗМВР, областната дирекция на МВР в София се нарича Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от § 109 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г.) създадените с този закон областни дирекции на МВР (в това число и СДВР) са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции "Полиция" и областните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението". А съгласно § 110 от тези разпоредби, с влизане в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители се запазват съгласно чл. 87а от ЗДСл. От тук следва категоричния извод, че липсва визираното от жалбоподателя нарушение, и неговото служебно правоотношение е прекратено именно от длъжността, която е заемал в 07 РУ на създадената със закона СДВР. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - министърът на вътрешните работи при спазване на материално-правните разпоредби и административно-производствените правила. Спазена е писмената форма при издаване на заповедта, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269 ППЗМВР изрично са посочени правните и фактически основания за издаването й. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,