Решение № 1098 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2012 г.

Решение № 1098 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е образувано по жалба на Екатерина Георгиева Таушанова, Йордан Стоянов Таушанов и Ана Крумова Чапрашикова, която е починала по време на производството и заменена с правоприемника Лазар Тодоров Бъчваров, срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите да се произнесе по заявление вх. № 94-00-449 от 02.03.1998 г. за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ за реално възстановяване на собствеността на одържавени имоти, включени в активите на "Джерман" АД - гр. Дупница, както и за определяне на обезщетение по чл. 73 от ЗС. В жалбата се поддържа, че административният отказ е постановен в нарушение на материалния закон, по изложени съображения, и следва да се отмени, като съдът на основание чл. 6 от ЗОСОИ реши окончателно претенцията на жалбоподателите. В жалбата се поддържа, че съдът следва да признае правото на реално възстановяване на собствеността върху терен от 3591 кв. м заедно с незаконно построените върху терена постройки: лаборатория, склад, дърводелска работилница, телчарник, склад за брашно, силоз, пристройка към него, надстройка върху останалата част от мелницата и трафопост, както и да бъдат обезщетени жалбоподателите на основание чл. 73 от ЗС за ползването на посочените терен и сгради от "Джерман" АД - гр. Дупница, от 25.02.1992 г. до постановяване на съдебното решение. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, както и заинтересованите страни - "Джерман" АД - гр. Дупница, и Сдружение "Американски университет в България", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите в жалбата и прецени доказателствата по делото, намира същата за допустима, но неоснователна. Жалбоподателите са заявили претенция по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ с искане вх. № 94-00-449 от 14.10.1998 г., подадено като допълнение към искане вх. № 94-00-449 от 02.03.1998 г., за обезщетяване за имот, представляващ мелница "Йордан Таушанов", одържавен по реда на ЗНЧИМП. Имотът е описан като "място от 25554 дка и четири сгради". Приложено е и допълнително искане вх. № 94-00-449 от 14.10.1998 г., в което е отразено, че част от одържавения имот след национализацията се ползва от три различни търговски дружества - от "Джерман" АД, от "Малина" ООД - терен от 3591 кв. м, и от НЕК "Електроснабдяване" - гр. Дупница - терен от 4771 кв. метра. С решение № 7606 от 15.10.2001 г. по адм. дело № 4518 от 1999 г. на Върховния административен съд - IV отделение, съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по заявление вх. № 94-00-449 от 02.03.1998 г., допълнено с искане вх. № 94-00-449 от 14.10.1998 г., за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, като е признал право на обезщетение на заявителите (жалбоподатели в настоящото производство) за национализирано имущество, представляващо дворно място от 13 000 кв. м, имот пл. № 4851 в кв. 303 по плана на гр. Дупница, ведно със сградите на национализираната мелница "Йордан Таушанов" - гр. Дупница. В диспозитива на съдебното решение съдът е постановил, че разделя производството по посоченото искане за обезщетяване по ЗОСОИ, като искането в частта за имуществата, включени в активите на "Джерман" АД - гр. Дупница, е изпратено по компетентност на министъра на земеделието и горите, постъпило при него с вх. № 11164 от 07.05.2002 г. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е мълчаливият отказ на министъра на земеделието и храните за реално възстановяване на собствеността върху построените незаконно постройки (подробно изброени в 10 пункта) върху терен от 13 000 кв. м, ползван от заинтересованата страна "Джерман" АД - гр. Дупница, и за обезщетение по чл. 73 от ЗС за ползване на сградите, считано от 25.02.1992 г. По така заявеното искане министърът на земеделието и храните не се е произнесъл в срок след връщането на преписката на административния орган, с оглед на което възражението за недопустимост на жалбата се явява неоснователно. От приложените по делото съдебни решения е видно, че с решение от 12.05.2000 г. по гр. дело № 23 от 1997 г. на Кюстендилския окръжен съд са отхвърлени като неоснователни предявените от Екатерина Таушанова, Йордан Таушанов и Ана Чапрашикова искове по чл. 108 ЗС против "Джерман" АД - гр. Дупница, и др. за ревандикация на недвижими имоти - терен в гр. Дупница от 24 150 кв. м, подробно описан в решението, както и искът по чл. 108 ЗС за сградите, изградени след национализацията на 23.12.1947 г. - лаборатория на 2 етажа с площ 81 кв. м, склад тип "Елена" на 1 етаж с площ 700 кв. м, дърводелска работилница на 1 етаж с площ 430 кв. м, телчарник на 1 етаж, склад за брашно на 5 етажа с площ 295 кв. м, силоз - приземен етаж и височина на 6-етажна сграда с площ 152 кв. м, пристройка към него на 3 етажа с площ 30 кв. м, надстройка от 1 етаж на склада с площ 205 кв. м, надстройка от 1 етаж над мелничната постройка (5 м), надстройка от два етажа - 14 м, както и останалата част от мелницата до силозите, състояща се от приземен и четири етажа, и трафопост от 15 кв. метра. Така постановеното съдебно решение е оставено в сила с решение № 1161 от 22.07.2009 г. по гр. дело № 929 от 2008 г. на Софийския апелативен съд. С влязло в сила определение № 495 от 15.05.2010 г. по гр. дело № 152 от 2010 г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване. Видно от съдържанието на искането за обезщетение по ЗОСОИ с вх. № 94-00-449 от 02.03.1998 г., описаните недвижими имоти изцяло са предмет на иска по чл. 108 ЗС по гр. дело № 23 от 1997 г. на Кюстендилския окръжен съд, отразени в диспозитива на решението от 12.05.2000 г. При така установеното по безспорен начин се установява, че жалбоподателите не са правоимащи по смисъла на ЗОСОИ и обезщетение по ЗОСОИ не им се следва. Липсва едно от кумулативните изисквания на специалния закон - имуществото, което подлежи на възстановяване или обезщетение, да е било собственост на заявителя или на негов правоприемник. Неоснователна се явява съответно претенцията за обезщетение за ползването на недвижимите имоти и постройки по чл. 73 от ЗС. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,