Решение № 5565 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лишения от свобода Н. Азиз, пребиваващ в Затвора [населено място], против Решение 3891 от 13.06.2023 г., постановено по адм. д. 3363/2023 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 92 от 23.02.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни и поддържа, че е дискриминиран във връзка с чл.198, ал.6 и чл.197, ал.2 във вр. с чл.159, вр. с чл.162, вр. с чл.62, ал.1, т.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Иска решението да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Решение 92 от 23.02.2023 г. на КЗД и се признае за установено, че спрямо него са извършени нарушения по чл.4, ал.2 и ал.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по заявените признаци лично положение и образование , съгласно чл.4, ал.1 от същия. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. Н.Кръстева, с писмено становище оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ст.комисар В.Коцев Началник на Затвора [населено място], чрез процесуален представител юрк.Русчев, с писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът по касационна жалба Главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , чрез процесуален представител юрк. Василева, в с.з. оспорва касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба Главна дирекция Изпълнение на наказанията , чрез процесуален представител юрк. Василева оспорва касационната жалба и счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба Директорът на Средно училище Мито Орозов гр.Враца оспорва касационната жалба и поддържа становището си, че по отношение на Н.Азис не е осъществен тормоз от негова страна по признаци лично положение и образование , тъй като отказът за включване на лишения от свобода в учебния процес се базира на Наредба 10/2016 г. за организацията на дейностите в училищното образование. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 92 от 23.02.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 4/2022 г., с което е установено, че Началникът на Затвора-[населено място], не е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци образование и лично положение по отношение на лишения от свобода Н. Азиз, че Главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София и Главна дирекция Изпълнение на наказанията , гр.София не са осъществили дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци и Директорът на Средно училище Мито Орозов гр.Враца. не е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци, като жалбата на Азиз е оставена без уважение. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 65, т.1- т.4 във връзка с чл.48, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65 - чл. 66 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 59 от АПК, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. След анализ на относимите разпоредби от ЗЗДискр. и ЗИНЗС първоинстанционният съд е приел за законосъобразен изводът на КЗД, че не е налице дискриминация и тормоз от заинтересованите страни спрямо Азиз. Посочил е, че принципът по който е разпределен в Затвора [населено място] не е дискриминационен и е приложим спрямо всички осъдени и не зависи от личното им положение или образованието им; че с оглед режима на изтърпяване на наказанието му, по обективни причини същият не е могъл да бъде преместен да продължи образованието си в СУ М.Орозов гр.Враца, поради несъществуването на самостоятелна форма на обучение в това училище; че по делото няма данни жалбоподателя да е поискал да бъде преместен в затвор, в който се предоставя възможност за обучение от 9-ти до 12-ти клас в самостоятелна форма и че не се установява дискриминация по посочените признаци, доколкото не сочи никакви специфики по отношение на лично положение или образование, заради които да търпи неблагоприятно третиране. По изложените съображения първоинстанционният съд постановил оспореното решение. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно форма и съдържание и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила Настоящият състав споделя и извода му, че решението на КЗД е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. За да е налице пряка дискриминация , по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия й състав: 1). по-неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т.нар. сравнител ; 3). по-неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, като по-неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Дискриминационното третиране пък под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във вр. с §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Следователно фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице /обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак. В процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираните форми на дискриминация по отношение на касатора по заявените признаци "лично положение" и образование . Следва да се посочи, че Н.Азис не сочи никакви специфики по отношение на лично положение или образование, заради които да търпи неблагоприятно третиране. Освен това, принципът по който е настанен в Затвора [населено място], съобразен с разпоредбата на чл.58, т.1 от ЗИНЗС, е приложим спрямо всички лишени от свобода и не зависи от личното им положение или образованието им, т.е не е налице неравно третиране. Предвиденото правило за разпределение на лишените от свобода в местата за изтърпяване на наказание, съгласно адресната им регистрация, не представлява пречка за продължаване на обучението им, дори и в затвора, в който са настанени да няма училище до 12 клас /чл.62, ал.1 от ЗИНЗС/. Следователно и в тази връзка не може да се твърди, че има неравно третиране. Такова, по заявените признаци, не е налице и по отношение формата при която могат да се обучават всички осъдени на доживотен затвор при специален режим, при какъвто касаторът изтърпява наложеното му наказание. Същите могат да се обучават единствено в самостоятелна форма на обучение, каквато форма на обучение не съществува в заявеното от него СУ М.Орозов гр.Враца. Ето защо посочените по-горе обективни фактори препятстват възможността му да продължи образованието си в посоченото училище и преместването му в Затвора [населено място]. По делото не се сочи и сравнител , съобразно който да бъде установено неравенство в подхода във връзка с изложените по-горе обстоятелства. Недоказването на елементите от фактическия състав на дискриминационно третиране по чл. 4, ал. 2 и чл.5 от ЗЗДискр. обосновава извода за липса на пряка дискриминация и тормоз осъществени спрямо Н.Азиз по визираните признаци. Като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Комисия за защита от дискриминация гр.София, Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София и Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на по 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение