Решение № 15334 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7648/2018 г.

Решение № 15334 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7648/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на Н. К. от гр. [населено място], чрез адв. Г. като процесуален представител, против решение № 456 от 19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 540/2017 г. по описа на Административен съд - С. област, с което е отменена заповед № 18-2479-07.04.2017 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С. област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се незаконосъобразност на извода на съда, че оспорващата заповедта К. К. е заинтересовано лице в административното производство. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на СГКК - С. област и община К. не вземат становище. Ответникът - К. К., чрез пълномощника си адв. Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. област е отменил по жалба на К. К. заповед № 18-2479-07.04.2017 г. на началника на СГКК - С. област, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Заповедта е издадена по заявление от 24.11.2016 г. на настоящия касационен жалбоподател. С нея е одобрено изменение в КККР на гр. К., одобрени със заповед от 14.05.2007 г. на изпълнителния директор на АГГК, състоящо се в изменение на КК за ПИ 38558.5.371 въз основа на регулационен план на гр. К., одобрен със заповед № РД-02-14-453/14.12.1987 г., като са: 1. Нанесени нови обекти: поземлен имот с идентификатор 38558.5.456 с площ: 550 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), няма данни за собственост; сграда с идентификатор 38558.5.456. 1: площ: 46 кв. м, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор 38558.5.456. 2 с площ: 34 кв. м., предназначение жилищна сграда - еднофамилна, двете сгради собственост на В. К. и Ц. К., без информация за документи за собственост; 2. Променени границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 38558.5.334 с данни преди промяната: площ: 1468 кв. м., начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на община К., без информация въз основа на какъв документ, данни след промяната: площ: 1404 кв. м., начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на община К. и 3. Заличени обекти от КККР: поземлен имот с идентификатор ПИ 38558.5.371 с площ: 486 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), собственост на заявителя въз основа на нотариален акт № 72 от 26.10.2012 г., сграда с идентификатор ПИ 38558.5.371. 1: площ: 46 кв. м. и сграда с идентификатор ПИ 38558.5.371. 2: площ: 34 кв. м. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че не е спазено изискването на чл. 26 АПК, тъй като оспорващата К. К. не е уведомена за проведеното административно производство. Като е проследил статута на поземлените имоти, предмет на одобреното със заповедта изменение в КККР и този, собственост на оспорващата К. и след извършена преценка на приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. е достигнал до извод, че те са нанесени правилно в одобрената през 2007 г. КККР на гр. К.. Изложил е съображения, че регулационният план, одобрен със заповед от 1987 г. не е приложен, на място материализираните огради не са поставени съобразно същия, документите за собственост на заявителя не отразяват собствеността върху процесната част от улица тупик, с която се увеличава площта на новонанесения ПИ. Улицата тупик на място не съществува и не е отчуждена. При тези данни съдът е приел, че собствеността върху тази част от имота, нанесен като второстепенна улица, не е безспорна, с нея се намалява имотът на оспорващата в първоинстанционното производство и несъгласието й с исканото изменение сочи на спор за собственост между страните. Този спор представлява пречка за одобряване на исканото изменение до разрешаването му по съдебен ред. По тези съображения и като се е позовал на разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ във вр. с чл. 182 а, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ (отм.); и § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР съдът е отменил оспорената заповед. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. са одобрени през 2007 г. Оспорващата в първоинстанционното производство се легитимира като един от собствениците на ПИ с идентификатор 38558.5.370 по силата на нотариален акт № 79/2003 г. Имотът е нанесен в КККР с площ от 398 кв. м и К. К. е вписана в КР. Видно от мотивната част на заповедта и от скицата - проект ПИ с идентификатор 38558.5.370 не се засяга от одобреното с административния акт изменение. Противно на приетото от съда със заповедта не се изменя неговата южна граница и не се намалява квадратурата му. Искането до административния орган е за нанасяне на промяна в ПИ с идентификатор 38558.5.371, като неговата площ се увеличава с 57 кв. м за сметка на намаляване на площта на ПИ с идентификатор 38558.5.334. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза ПИ с идентификатор 38558.5.334 е нанесен в одобрената КККР с начин на трайно ползване: второстепенна улица, собственост на община К.. С оглед засягането на този имот от одобреното със заповедта изменение и вписванията в КР единствено община К. има правен интерес да оспори административния акт, доколкото се намалява площта на нанесената в КК второстепенна улица, публична общинска собственост. К. К. не е записана в кадастралния регистър нито като собственик, нито като носител на ограничено вещно право върху ПИ с идентификатор 38558.5.334 както към момента на одобряване на КККР, така и към момента на издаване на оспорената заповед. Според § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. К. няма правен интерес от оспорване на административния акт, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд, тъй като от една страна ПИ 38558.5.370, върху който установява право на собственост не е засегнат от изменението, а от друга - не е вписана в КР с права по отношение на ПИ 38558.5.334. Право да оспорват заповед за одобряване на изменение на КККР имат заинтересованите лица, които са засегнати от изменението, а това са вписаните като собственици в кадастралния регистър. Данните за правата върху имотите, обект на кадастъра и за документите, от които произтичат тези права се извличат от кадастралния регистър - чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Само данните, които са записани в кадастралния регистър се ползват с доказателствена сила. Изменението на кадастралната карта и регистър засяга правата на тези лица, по отношение на които кадастърът има действие. Неправилното отразяване на южната граница на ПИ 38558.5.370 в първоначалната КК, одобрена през 2007 г., в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, не може да обоснове правен интерес за собственика на този имот да обжалва заповедта за изменение, тъй като с нея не се променят неговите граници. Жалбоподателката пред първата инстанция не е поискала изменение в КК предвид неправилното му нанасяне и с оглед претендираното от нея право на собственост върху част от улицата, отразена в КК като ПИ с идентификатор 38558.5.334. Затова тя не е активно легитимирана да оспори заповедта поради липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Жалбата е била процесуално недопустима. Като е разгледал оспорването по същество, съдът е постановил недопустимо решение. Същото следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото да се прекрати. При този резултат на касационния жалбоподател се дължат направените по делото разноски. Ответницата К. К. следва да бъде осъдена да му заплати такива в общ размер на 1200 лева (по 600 лева за всяка инстанция), представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение