Решение № 1410 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2013 г.

Решение № 1410 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сен Холдинг" ЕООД против решение № 974/26.04.2013 г., постановено по адм. д. 3337/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 241202437/16.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1281/1.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно начислен ДДС в размер на 5953 лв. и лихва за забава в размер на 924,55 лв. и е коригиран декларираната данъчна загуба за 2010 г. с 29765 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА, алтернативно иска след отмяна на оспореното съдебно решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив за ново произнасяне с указания да бъдат допуснати и събрани процесуално допустимите ангажирани доказателства. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност касационната жалба в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 974/26.04.2013 г., постановено по адм. д. 3337/2012 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Сен Холдинг" ЕООД против РА№ 241202437/16.07.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1281/1.10.2012 г. на ДД "ОУИ" относно начислен ДДС в размер на 5953 лв. и лихва за забава в размер на 924,55 лв. и е коригиран декларираната данъчна загуба за 2010 г. със сумата 29765 лв. Решаващият съд е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за погиване поради непреодолима сила на стоки на стойност 29765 лв., които са отчетени като налични по сметка 304 към 30.11.2011 г. и като липсващи към 31.12.2010 г. При тези фактически установявания съдът е приел, че са налице предпоставките както на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за корекция на ползваното право на данъчен кредит при тяхното придобиване, така и за непризнаването на тяхната стойност да данъчни цели като разход от липси и брак на материални запаси на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, като не са установени основания за неприлагане на тези норми, предвидени в хипотезите на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателно е основното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на спора от първата съдебна инстанция. С молба от 30.01.2013 г. ревизираното лице "Сет холдинг" ЕООД е формулирало конкретни доказателствени искания за установяване на фактите, които са твърдени от него в жалбата, включително разпит на свидетели за установяване: причините и мястото на пожара, нанесените от него щети, причини за преместването на стоките на дружеството в имота, лична собственост на управителя му, условията на съхранение на стоките в този склад. Първоинстанционният съд е допуснал само част от направените доказателствени искания, а именно за събиране на писмени доказателства, представляващи официални документи, съставени по повод на пожар в местността "Баритна мина" на гр. Стара Загора. По отношение на другите доказателства без да са изложени мотиви е оставено без уважение процесуално допустимо искане за тяхното събиране, след което в мотивите на съдебното решение е прието, че фактите, за които те са ангажирани са в тежест на доказване на ревизираното лице и не са доказани. Това процесуално поведение от страна на решаващият съд представлява особено съществено процесуално нарушение, защото е довело до ограничаване на правото на защита на една от страните по делото. Допълнително следва изрично да бъде посочено, че по делото липсват данни първоинстанционният съд да е дал указания на страните по делото относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Действително жалбоподателят е проявил активност при ангажиране на доказателства, които са в негова тежест за установяване, но това не освобождава съдът от процесуалните му задължения. В случая относно факта, че стоките са били налични до към 12.02.2012 г. съдът въобще не е дал указания, че не са ангажирани доказателства, независимо, че този факт е от особено значение за правилното приложение и на двата материални закона - ЗДДС и ЗКПО. Доводите на "Сет Холдинг" ЕООД, че стоките са унищожени при пожар на тази датата очевидно съдържат и твърдение, че са били налични в този момент и е в противоречие с данните от оборотната ведомост на дружеството. Наличието на такова противоречие е следвало да бъде изяснено като спорен факт по делото чрез всички допустими доказателствени средства, включително и чрез съдебно-счетоводна експертиза за преценка доколко са спазени специалните счетоводни изисквания за отразяване на непредвидими събития, настъпили след датата на баланса, но преди изготвяне на годишния финансов отчет. Действително при постановяване на съдебното решение не е допусната грешка при оценка на събраните доказателства, но нарушението, изразяващо се в липса на указания за разпределение на доказателствената тежест и не уважаване на допустими доказателствени искания, не може да бъде преценено как се е отразило върху активността на страните при ангажиране на доказателствата, респективно върху обема на събраните доказателства и установените чрез тях релевантни факти. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не съдържа и достатъчно собствени и непротиворечиви мотиви относно приетите за установени спорни факти. Следва изрично да бъде отбелязано, че по делото не е изяснен въпроса относно основното спорно обстоятелство: унищожаването на материални ценности на стойност 29765 лв. на 12.02.2012 г. и съответствието на счетоводното отчитане на липси и брак от това събитие през м. декември 2011 г. При новото разглеждане на спора пред АС - Пловдив следва да бъдат отстранени констатираните процесуални нарушения и да бъдат събрани доказателства относно всички относими факти, чрез които да бъде изяснено доколко са настъпили твърдените от жалбоподателят хипотези на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО. По изложените съображения с оглед допуснатите процесуални нарушения, които препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението касационната инстанция следва да отмени обжалваното съдебно решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение