Решение № 11788 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2018 г.

Решение № 11788 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М., като едноличен търговец с фирма ЕТ "Т. М. – Т.", представена от адв. Масалджиева, срещу решение № 42/08.01.2018 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 2879/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 283794-F320819/17.08.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме допуснато при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието – липса на мотиви относно срока на мярката и личността на търговеца за постигане на превъзпитаването му. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Пловдив заповед по отношение на ЕТ "Т. М. – Т." са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект –ресторант [наименование] в [населено място], [улица] за срок 7 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при контролна покупка на стойност 22. 70 лева, платени в брой. Нарушението се потвърждавало и от налична касова разлика в размер 57. 05 лева. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а неизпълнението му е установено при проверка на 02.08.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението, големината и местоположението на търговския обект; позоваване на принципа за съразмерност, превенцията и промяна в организацията на осъществяване на дейността в обекта. За да отхвърли оспорването на заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Зачел е материалната доказателствена сила на съставения за нарушението АУАН и на протокола за проверката. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Отрекъл е да са допуснати опущения от административния орган при определянето на срока на мерките. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. ЕТ "Т. – Т. М." е приел плащане в брой за извършена на 02.08.2017 г. продажба на стока на стойност 22. 70 лева в стопанисвания от него търговски обект – ресторант в [населено място]. Той е субект на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства да издаде фискален бон при извършване на плащането. Неизпълнението на това задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС запечатване на обект и ПАМ по чл. 187, ал. 1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта. Това задължение не е изпълнено. В случая ПАМ има и преустановителен и превантивен характер. Мерките са насочени към целите по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС и засягането на интересите на нарушителя е адекватно на съдържанието им. Затова и няма как административният акт да засяга правата и законните интереси на адресата на ПАМ в степен по-голяма от тази, за която се издава акта /срвн. чл. 6, ал. 2 АПК/. Актът не е е и явно несъизмерим с преследваната цел, та администрацията да е трябвало да се въздържи от издаването му с арг. от чл. 6, ал. 5 АПК. Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е мястото на търговския обект, тежестта на нарушението, стойността на реализираната неотчетена продажба. Не се основава на позитивното право очакването на касатора за мотиви в административния акт за личността на адресата му. В отлика от административното наказание /вж. чл. 12 ЗАНН/ превъзпитаването на нарушителя не е цел на ПАМ /срвн. чл. 22 ЗАНН/. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Бисер Цветков Не съм съгласен с изводите на мнозинството от съдебния състав за правилност на първоинстанционното решение. При инстанционния контрол в обхвата по чл. 218, ал. 2 АПК е дължимо възприемането на противоречие с материалния закон на обжалвания съдебен акт като касационно основание за отмяната му. Вън от вниманието на първостепенния съд е останала липсата на форма на ЗПАМ. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая твърдението за извършени продажби на стоки не е концентрирано до определен момент. В мотивите на акта се сочи само дата на проверката, но не и на продажбата и на плащането, а в съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата това е моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Утвърдено е извършването на плащането, но не и времето му. Датата и часът са реквизити на фискалната касова бележка /вж. чл. 26, ал. 1, т. 9 от Наредбата/. Пропускът да се посочи като част от фактическите основания за издаване на акта времето на плащането за покупката засяга законосъобразността му. Така този правно релевантен факт остава извън предмета на доказване – вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК. Затова и препятства насрещното доказване на жалбоподателя с представянето на фискален бон за регистриране на продажба на стока. Недостатъците при посочването на фактическите основания за издаване на акта мотивират отмяната му. Отхвърлянето на оспорването от съда е в противоречие с материалния закон. Дължима е отмяна на неправилното решение и на утежняващия административен акт. Съдия: /Бисер Цветков/