Решение № 3841 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Варна ЕООД, чрез пълномощника адвокат Койчева, срещу решение 375 от 21.03.2023 г., постановено по административно дело 2522/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-11-322/12/ от 29.09.2022 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна, с която дружеството е поканено доброволно да заплати неоснователно получена сума в размер на 6 204 лв., на основание чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване); 2) жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК Варна сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразна и потвърдената от първоинстанционния съд писмена покана. Възвежда и искане за присъждане на деловодните разноски за производството в двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на РЗОК - Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Иванова-Сотирова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли жалбата да се отхвърли, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Предмет на съдебен контрол пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК, е оспорената от Многопрофилна болница за активно лечение Варна ЕООД писмена покана РД-11-322/12/ от 29.09.2022 г. на директора на РЗОК - Варна, издадена на основание чл. 76б от ЗЗО за възстановяване на сума в размер на 6204 лв., получена без правно основание в резултат на извършени нарушения. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната писмена покана Административен съд - Варна е аргументирал извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Проверяваното решение е правилно, а касаторовите възражения срещу него са неоснователни. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК Варна проверка на лечебното заведение (изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК), констатациите от която са обективирани в констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. Във връзка с констатираните нарушения при проверката, на 11.06.2021 г. е издадена заповед за налагане на санкции финансова неустойка в общ размер от 2600 лв. (13 бр. х 200 лв.). Заповедта е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд Варна, който е отхвърлил жалбата, а решението му е влязло в сила на 31.08.2022 г. Поканата е издадена след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция, което не е спорно между страните, и касае връщане на неоснователно получени суми от изпълнителя на болнична медицинска помощ в резултат на същите нарушения, за които е санкциониран с посочената по-горе заповед. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. В хода на производството пред Административен съд - Варна (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът правилно е приел, че е установено плащане на дейностите, за които с обжалваната покана е разпоредено лечебното заведение да ги възстанови. Това плащане е доказано от приобщените към доказателствения материал по първоинстанционното дело електронни фактури, а материалната доказателствена сила на съставения протокол за неоснователно получени суми, имащ характер на официален свидетелстващ документ, не е оборена от жалбоподателя. Неоснователен е и доводът, че съдът не е отчел нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК поради неизвършване на прихващане по реда на чл. 104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с дължими суми на болницата от РЗОК Варна в по-голям размер. В това отношение следва да се има предвид, че се касае не за исково производство, а за строго регламентирано в закона административно такова. Създаденото правоотношение по силата на сключения индивидуален договор между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното, а не от гражданското право. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), който създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Писмената покана е издадена при спазване на предвидената процедура в контролно производство по реда на специалния за процесните правоотношения Закон за здравното осигуряване, която покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая преди издаване на поканата е установено, че има извършени нарушения и за тези нарушения има влязла в сила заповед за налагане на санкции, с което материалноправните предпоставки за издаването й са били налице. След като с влязъл в сила индивидуален административен акт са безспорно установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и на установените изисквания за работа с медицинска документация, спорът в тази връзка е окончателно решен и извършените при тези нарушения дейности не подлежат на заплащане от НЗОК, а заплатените за тях суми следва да бъдат възстановени в бюджета на Касата. Поради това директорът на РЗОК Варна, действайки в условията на обвързана компетентност, е издал и процесната писмена покана в изпълнение на правомощията си по чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, при наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба. Писмената покана има същите фактически основания, както и цитираната заповед за налагане на санкции. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Многопрофилна болница за активно лечение Варна ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК Варна разноски, представляващи възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в производството пред касационната инстанция, в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение