Решение № 11725 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Т. Тонева от гр.София чрез адв. А.Попова против решение 742 от 10.02.2021 г., постановено по адм.д. 8871/2020 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, и, вместо него, ВАС, тричленен състав на ІІІ отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи иска на Т. Тонева срещу МВР и ГД Гранична полиция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в пълния му предявен размер. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка, Т. Тонева, не се явява. Представлява се от адв. Е.Жечев, който поддържа касационната жалба, оспорва депозираните срещу нея от ответниците писмени отговори, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Главна дирекция Гранична полиция- гр.София, редовно призован, се представлява от юриск. Самуилова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в съдебно заседание след даване ход на делото по същество. Ответникът, Министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от адв. Табакова, която оспорва касационната жалба, поддържа депозирания от доверителя й отговор на същата, а по същество твърди неоснователност на жалбата, съответно правилност на касираното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмения отговор на жалбата и устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения от Т. Тонева от гр. София срещу Главна дирекция Гранична полиция /ГДГП/ и срещу Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв , претърпени от незаконосъобразни действия на служители на ГКПП-Илинден, изразяващи се в незаконното сваляне от автобус, задържане и съставяне на протокол за полицейско предупреждение на 24.09.2018г. и от бездействието на служители на МВР, които не са отразили в съответната информационна система съдебен акт влязло в сила протоколно определение, с което е отменена наложена спрямо ищцата мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България, като ищцата е осъдена да заплати на всеки от ответниците сторените от тях разноски в размер на по 150 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на всички елементи от материалноправния институт на безвиновната отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и събраните по делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, е заключил, че по делото не се доказва осъществяването на първата от кумулативно изискуемите по закон предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- не са налице твърдените от ищцата незаконосъобразно бездействие на служители на МВР да извършат заличаване на наложената мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на РБългария- от една страна, а от друга не се доказва твърдяното незаконосъобразно действие на органите на ГДГранична полиция по сваляне на ищцата от автобуса, задържането й и връчването на изготвен протокол за полицейско предупреждение от 24.09.2018г. АССГ е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че наложената от СРП мярка по чл.68, ал.1 НПК е въведена в информационния фонд на дирекция БДС при МВР в изпълнение на правомощието й по чл.83,т.5 ПУДМВР. Няма съмнение,че на това задължение на визирания орган съответства задължението му да заличи въведената мярка съобразно разпоредбата на чл.416, ал.1 от НПК. За целта обаче органите на МВР следва да бъдат сезирани от органите на съдебната власт за отмяната на наложената мярка за процесуална принуда, което според АССГ се е случило едва на 23.11.2018г./петък/, а наложената мярка е заличена от информационните масиви на МВР на 26.11.2018г./понеделник/. Доколкото към 24.09.2018г., когато Тонева е свалена от автобуса , задържана е и й е връчен протокол за полицейско предупреждение, няма данни органите на МВР да са били известени от СРС за влязлото в сила определение по н.о.х.д. 6823/2018г. , с което е отменена наложената й мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Р България, не се доказва наличието на твърдените от нея незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служители на двамата ответници. Според АССГ ищцата не е доказала чрез ангажираните от нея гласни доказателства и факта, че при извършената проверка на ГКППИлинден същата е представила на органите на ГДГП копие от влязлото в сила определение за отмяна на наложената й забрана, постановено по н.о.х.д. 6823/2018г.по описа на СРС. По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло исковата претенция на Т. Тонева от гр. София срещу ГДГранична полиция и МВР като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е неправилно по следните съображения: За първи път пред касационната инстанция са представени писмени доказателства писмо до СДВР, сектор БДС изх. 68598/23.07.2018г. , изготвено от СРС, Наказателно отделение, 135-ти състав и писмо до Гранична полиция изх. 68595/23.07.2018г. , изготвено от СРС, Наказателно отделение, 135-ти състав , съдържащи данни че ответниците са били уведомени за отменената мярка Забрана за напускане пределите на страната, наложена на ищцата още към края на м. юли 2018г. Въпреки съдържанието на доклада по делото , изготвен в закрито заседание от 30.11.2020г. , настоящият състав на ВАС, трето отделение приема, че, доколкото според разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ настоящото производство се разглежда по реда на АПК, а в административния процес не се прилага институтът на преклузия на доказателствата, доказателства, относими към предмета на спора, могат да бъдат представени и пред касационната инстанция, ако са свързани с посочените в касационната жалба основания за отмяна по чл.209 от АПК. В случая представените за първи път пред ВАС писмени доказателства са в подкрепа на оплакването на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неупражняване на служебното начало в административния процес, недаване на допълнителни указания по чл.171 от АПК , довели от своя страна до неизясняване на обективната истина по спора. Тези доказателства обаче следва да бъдат съобразени и обсъдени, наред с останалите доказателства, от първоинстанционния съд, тъй като обратното би означавало страните да бъдат лишени от една съдебна инстанция, каквато не е целта на АПК. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване на съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода от спора и на основание чл.226, ал.3 от АПК направените в настоящото производство разноски следва да се присъдят при новото разглеждане на делото пред АССГ. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение