Решение № 9266 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2015 г.

ВАСII отделение27.08.2015 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 609 от 06 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 9206/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9266 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу решение № 609 от 06 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 9206/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1423881/07 май 2014 г., издаден от Людмила Велкова Гюреджиева на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1466/15 август 2014 г. на директора на Д "ОДОП" София и е върната преписката на административния орган за издаване на нова АПВ съобразно мотивите на решението. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Зит капитал" ООД със седалище гр. София, чрез пълномощника си адв. Мария Пенева, намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представените по делото отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Зит капитал" ООД срещу АПВ № 1423881/07 май 2014 г., издаден от Людмила Велкова Гюреджиева на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1466/15 август 2014 г. на директора на Д "ОДОП" София, с който е отказано да бъде извършено възстановяване на недължимо платени и събрани суми, представляващи надвнесен корпоративен данък за минали години в размер на 10194,75 лева поради изтичане на срока за подаване на искане за прихващане или възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Съдът е приел, че срокът за подаване на искане за прихващане или възстановяване в случая започва да тече от 01 януари 2014 г., поради което направеното на 02 април 2014 г. искане е подадено в срок и е основателно. Поради това е отменил оспорения АПВ и е върнал преписката на ТД на НАП София за издаване на нов акт съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКПО, в сила до 01 януари 2007 г., надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 01 януари на отчетния период, следващ периода, за който корпоративният данък се явява надвнесен. Аналогична е и разпоредбата на чл. 94 от сега действащия ЗКПО, в сила от 01 януари 2007 г., като и двата текста не визират срок за упражняване на правото на приспадане на надвнесен корпоративен данък. По делото не е спорно, че "Зит капитал" ООД е подавало данъчни декларации по ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г., както и за 2008 г. и за 2009 г. по сега действащия закон, в които е декларирана разлика за приспадане в размер на 10780,00 лева, в съответствие с данъчния финансов резултат за съответните годишни данъчни периоди. Размерът на данъка - предмет на направеното искане за прихващане и възстановяване, 10194,75 лева е деклариран с данъчна декларация от 2010 г., когато е извършено приспадане от надвнесен корпоративен данък. През следващите 2011 г. и 2012 г. при подаване на годишни данъчни декларации не е деклариран данък за приспадане, но е посочен като надвнесен данък посочената сума. С § 53 от ПЗР на ЗИДЗДДС е отменена, считано от 01 януари 2013 г., нормата на чл. 94 от ЗКПО. След посочената дата надвнесения корпоративен данък не може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК петгодишният срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване тече от 01 януари на годината, следваща годината на възникването на основанието за възстановяване. По аргумент на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, предвиждащ като основания влезли в сила административни или съдебни актове, посочения срок не тече от момента на надвнасяне на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване. Законосъобразен е извода на административния съд, че регламентирания в отменения Закон за корпоративното подоходно облагане и в сега действащия закон особен ред за приспадане на надвнесен корпоративен данък само от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, при това без ограничение по отношение на срока, а и самата законодателна промяна, определят различно основание, което за "Зит капитал" ООД възниква с подаването на декларацията на дружеството за 2012 г. Определянето в конкретната хипотеза на началния момент за подаване на искането по чл. 129, ал. 1 от ДОПК като 01 януари на годината, следваща годината, през която е внесен претендирания за възстановяване данък, при положение, че цитираните по-горе законови разпоредби - чл. 53, ал. 2 от ЗКПО (отм.) и чл. 94 от ЗКПО до 01 януари 2013 г., са допускали данъчно задължените лица да приспадат този данък без срок от дължимия такъв за следващи отчетни периоди, би довело до незаконосъобразното лишаване на тези лица от правото им на възстановяване на надвнесения данък. С оглед горното като е приел, че искането на "Зит капитал" ООД е подадено в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

4