Решение № 10251 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 417/2011 г.

Решение № 10251 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 417/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба, подадена от Димитър Тодоров Топалов от гр. Сливен, срещу решение № 165 от 30.11.2010 г. на Административния съд - гр. Сливен, постановено по адм. дело № 225 от 2010 г.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилна осъществената от съда преценка за дължимост на таксата за битови отпадъци единствено въз основа на данъчната оценка на имота, а не въз основа на действителното количество смет, така както е визирано в чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, че следва да се заплатят действителните разходи на община Сливен. Счита, че при постановяването на решението са допуснати редица процесуални нарушения, като не е спряно делото до решаване на друго висящо дело, заведено в АС - гр. Сливен, при което предмет на спора е чл. 16 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Сливен, което е от съществено значение за решаване на спора по настоящото дело. Поради това моли съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата и отменена заповедта на кмета на община Сливен за определената му такса за битови отпадъци. Ответната страна - кметът на община Сливен, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че неправилно не е спряно производството по делото до решаване на друго дело, заведено срещу разпоредби на Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси относно битовите отпадъци в района на община Сливен. Оспорените текстове обосновават преюдициалност по отношение на настоящия спор. Върховният административен съд - I отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на представените по делото доказателства, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - гр. Сливен, е отхвърлил жалбата на Димитър Топалов против заповед № РД-15-781 от 16.07.2010 г. и заповед № 15-782 от същата дата - и двете на кмета на община Сливен, с които е определен размерът на такса за битови отпадъци за имот и търговски обект на бул. "Цар Освободител" № 44 и за имот и търговски обект на същия адрес за 2009 и 2010 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, спазена е установената форма и е посочено фактическото и правно основание за тяхното издаване. Посочил е, че тези актове съдържат необходимите реквизити по АПК и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е определил основния спор по делото, касаещ неправилно определената според жалбоподателя такса битови отпадъци въз основа на данъчната оценка на имотите, а не въз основа на количеството битови отпадъци. Във връзка с този спор, анализирайки разпоредбите на чл. 8 и 9 и чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ, съдът е приел, че в случая размерът на таксата по чл. 67 ЗМДТ е правилно определен за декларираните от жалбоподателя недвижими имоти. В тази връзка е съобразил и заключението на допусната и приета по делото съдебна експертиза, която е установила, че таксата е правилно определена съобразно възприетите правила и методика с НОАМТЦУПП на община Сливен, даже е установила по-занижен размер на тази такса от тази, която действително би трябвало да бъде определена. След като съобразно приетата наредба общинският съвет на община Сливен е определили таксата за битови отпадъци да се определя пропорционално на данъчната оценка, а именно съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, то съдът е посочил, че единственото условие, за да бъде дължима тази такса, е реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, а по този въпрос по делото няма спор. След като нормите, които регламентират определянето на ТБО за община Сливен съгласно приетата наредба, не са отменени, то те са задължителни за всички и общинската администрация е обвързана от начина на определяне на ТБО, приет с наредбата, и като е спазен този ред, с оспорените заповеди е издаден законосъобразен административен акт. Решението е правилно. Въз основа на приложените по делото доказателства обосновани са направените от съда изводи, че за имотите на жалбоподателя правилно е определена дължимата ТБО на основание чл. 67 ЗМДТ. Съгласно тази разпоредба размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а съгласно ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От данните по делото се установява, че общинският съвет, който съгласно чл. 8 ЗМДТ определя размера на местните такси при спазване на определени условия в приетата съгласно чл. 9 ЗМДТ наредба, е възприел таксата за битови отпадъци на територията на община Сливен да се определя пропорционално на данъчната оценка на недвижимите имоти. В случая, предвид назначената по делото експертиза, се установява, че таксата е определена правилно и размерът отговаря на възприетата в наредбата методика. Доколкото наредбата не е отменена, съдът правилно е посочил, че редът и начинът за определяне на таксата за битови отпадъци са задължителни за общинската администрация, която съгласно чл. 9а събира местните такси, които постъпват в бюджета на общината. Предвид изложеното неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност на постановеното решение поради противоречие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се касае до искането за спиране на производството по делото, то следва да се има предвид, че с определение от 01.11.2010 г., постановено по адм. дело № 225 от 2010 г., Административният съд - Сливен, е оставил без уважение това искане. Подадената срещу това определение частна жалба е била оставена без разглеждане с постановеното от Върховния административен съд - първо отделение, определение от 30.11.2010 г. по адм. дело № 14726 от 2010 г. на същия съд. При положение, че съдът отмени разпоредбите на НОАМТЦУППТОС, въз основа на която са определени дължимите такси и е издаден обжалваният акт, за касатора остава открита възможността да претендира възстановяване на внесените такси или съответно отмяна на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - I отделение,