Решение № 11059 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2020 г.

Решение № 11059 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Арабаджиев против Решение № 123/15.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2179/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-15-169/19.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-292/11.04.2019 г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото административно решение и преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществена от юрисконсулт защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-15-169/19.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-292/11.04.2019 г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО (поради наличие на осигурителен стаж от втора категория труд – 12 г. 01 мес. и 15 дни, при изискуеми 15 г.) и чл. 68, ал. 1 – 2 КСО (навършена възраст [възраст], при изискуема 64 г. и 01 мес.) на Арабаджиев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд формира решаващ мотив за законосъобразност на обжалвания административен акт, при което отхвърля оспорването. Основателни са възраженията на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт по отношение на спорния период от 14.04.1980 г. до 06.02.1983 г., за осигурителния стаж, положен на длъжността "шофьор" в бригада "Механизация - шофьори" в НПСК - Пловдив, с оглед зачитане на втора категория по т. 66 и от раздел четвърти ПКТП, отм. Първоинстанционният съд от една страна развива съображения, че от представената Трудова книжка № 574/16.07.1975 г. безспорно се установява, че полаганият от жалбоподателя труд в периода от 14.04.1980 г. до 06.02.1983 г., на длъжност "шофьор" в бригада "Механизация - шофьори" в НПСК – Пловдив, се счита в кръга на механизаторите, тъй като същата е във ведомостта "Механизация-шофьори" и е част от технически персонал обслужващ механизаторите в селското стопанство, а от друга приема, че спорният стаж следва да се зачете като труд от трета категория по т. 66 от раздел четвърти от ПКТП, отм. (т. 12 от първоинстанционното решение). При преценка на съвкупния доказателствен материал се установява, че през периода от 14.04.1980 г. до 06.02.1983 г. жалбоподателят е работил като "шофьор" в бригада "Механизация-шофьори", която е в областта на селското стопанство, в какъвто смисъл е и направеният запис в Трудова книжка № 574/16.07.1975 г. От положените печати в трудовата книжка е видно, че Арабаджиев постепенно е преминал в "разряд 6-ти по специалност монтьор", като преди това е имал квалификация 4-ти и 5-ти разряд по специалност "монтьор" (стр. 10, стр. 11 от Трудова книжка № 574/16.07.1975 г.). Горното се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение за разред № 66/05.05.1981 г. В изложения смисъл е и т. 2 от заключението на вещото лице по приетата съдебно - икономическа експертиза, в която е изведено, че полаганият от жалбоподателя труд в периода от 14.04.1980 г. до 06.02.1983 г., се счита в кръга на механизаторите, длъжността е във ведомостта "Механизация-шофьори" и същия е технически персонал обслужващ механизаторите в селското стопанство. Съгласно т. 52б, раздел втори на отменения ПКТП, трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадни механици е от втора категория труд. Разпоредбата на т. 66и, изр. 2 от раздел четвърти на ПКТП, причислява към втора категория труда на механизаторите в селското стопанство. При тези текстови редакции, се налага тълкуването, че в кръга на механизаторите по т. 52б ПКТП, отм. се включват непосредствено заетите в производството на селскостопанска продукция - трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и - обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и работещите на длъжностите "шофьор". Въпросът във връзка с товароподемността на автомобилите, използвани в селското стопанство, който е бил подложен на обсъждане от органа, е ирелевантен към хипотезиса на правната норма на чл. 66и ПКТП, отм. По силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. Предвид изложеното, стажът за периода от 14.04.1980 г. до 06.02.1983 г., през който жалбоподателят е работил като "шофьор" в бригада "Механизация-шофьори" в НПСК – Пловдив следва да се зачете за труд от втора категория по т. 66и ПКТП, отм. Основателни са доводите на жалбоподателя относно неправилно приложение на материалния закон по отношение на зачетения стаж от втора категория, съгласно т. 66г от ПКТП, отм. положен като "автомонтьор" в "Електромонтаж и строителство инженеринг" ООД - Пловдив (бившо Електромнотажно управление-Пловдив) за времето от 06.01.1978 г. – 28.01.1980 г., като такъв с продължителност 02 г. 00 мес. и 22 дни, вместо с продължителност 02 г. 01 мес. и 09 дни, както това е посочено в Удостоверение обр. УП-3 № 95 от 22.11.2005 г., респективно с продължителност 02 г. 01 мес. и 02 дни, както това е посочено в Трудова книжка № 574/16.07.1975 г. При липса на изложени мотиви, обусловени от извършена проверка по първични документи, административният орган приема за меродавен трети, различен период. При разминаване на данните, обективирани в трудовата книжка и представения документ, по утвърден образец, приложение нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Според чл. 40, ал. 3 НПОС, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Релевираните от касатора възражения относно неправилно зачетеният трудов стаж на жалбоподателя, положен в "Коко и Син Лимитед" ООД, като такъв от трета категория, а не от втора категория, са основателни. Видно от записите в Трудова книжка № 0005 (страница 16-17) се установява, че през периода от 13.10.2015 г. до 31.10.2015 г. /14 работни дни/ жалбоподателят е заемал длъжността "шофьор" международни превози, на непълен работен ден - 4 часа, който стаж е изрично записан, че е от втора категория. В този смисъл е и представеното в хода на съдебното производство Удостоверение обр УП-2 с изх. № 20151032/31.0.2015 г., издадено от "Коко и Син Лимитед" ООД, в което е посочено, че за процесния период жалбоподателят е заемал длъжността "шофьор" на товарен автомобил, международни превози. Първоинстанционният съд отхвърля възраженията на жалбоподателя, като приема, че направеното от осигурителя предложение за категоризация на труда, като такъв от втора категория, не е обвързващо за пенсионния орган. Основателни са възраженията на касатора, относно липсата на мотиви в издаденото решение на пенсионния орган, обуславящи необходимостта от събиране на доказателства относно вида и товароподемността на управлявания товарен автомобил, като релевантно обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 25 от ПКТП, с което е ограничено правото му на защита. Оспорените административни актове (решение и разпореждане) са издадени в нарушение на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде уважена, като административната преписка бъде изпратена на административния орган за издаване на ново разпореждане, при пълното изясняване на фактическата обстановка, съобразно дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбопоподател акцесорна претенция за присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК е основателна. Същите следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт в общ размер на 230 лева (двеста и тридесет лева), от които 200 лева (двеста лева) – депозит за вещо лице и 30 лева (тридесет лева) - държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,