Решение № 16766 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12499/2013 г.

Решение № 16766 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12499/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Банка ДСК" ЕАД - гр. София, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Рубинка Ванчева, против решение № 3489/23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1601/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на банката против решение № РО-51/25.01.2013 г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 3603/11.12.2012 г. за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Банка ДСК" ЕАД - гр. София против решение № РО-51/25.01.2013 г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 3603/11.12.2012 г. на директора на дирекция "КПК" за събиране на сумата 115,24 лв., от които главница 83,12 лв. и лихва - 32,12 лв., установени с ревизионен акт за начет пореден № Р-4217/26.11.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на СУСО законосъобразно е постановено събиране на посочената сума по ревизионния акт за начет, на основание чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неоснователно изплатена пенсия на Иван Пеев Иванов след смъртта му. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 69, 70, ал. 1 и 2, чл. 71 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в резултат на което е приел, че от недължимо преведена пенсия на починалото лице, банката неоснователно е погасила задължение на титуляра към самата банка, с което е причинила щета на ДОО, поради което следва да възстанови тази сума на ТП на НОИ в пълен размер. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че пенсията на Иван Пеев Иванов е превеждана по банкова сметка в "Банка ДСК" ЕАД и от тази сметка са съответно привеждани суми за погасяване на потребителския заем на лицето към същата банка. Пенсионерът Иван Пеев Иванов е починал на 27.12.2010 г., но ТП на НОИ - София град не е било уведомено за смъртта му своевременно; издаден е акт за смърт № 354/06.04.2011 г. През м. януари 2011 г. /месеца, следващ смъртта на пенсионера/ и м. февруари 2011 г. пенсията е превеждана по сметката в "Банка ДСК" ЕАД и от нея са правени съответни погасявания на задължението по банковия кредит на лицето. С уведомително писмо изх. № И-58-1/01.02.2011 г., получено на 02.02.2011 г., ТП на НОИ е поискало от "Банка ДСК" ЕАД да възстанови неправилно преведените суми за м. януари и м. февруари 2011 г. в общ размер на 355,02 лв. на пенсионера Иван Пеев Иванов, с указание, че лицето не е имало право на пенсия от 01.01.2011 г. На 11.02.2011 г. от "Банка ДСК" ЕАД са възстановени на ТП на НОИ наличните суми по сметката към тази дата в размер на 171,18 лв., както и сумата, която е отчислена в полза на банка като погасителна вноска по потребителския заем за един месец след получаването на уведомителното писмо от 01.02.2011 г. - в размер на 80,72 лв., общо 251,90 лв. От банката до СУСО е изпратено писмо от 17.10.2012 г. относно извършените плащания, включително за възстановяване на сумата 251,90 лв. С разпореждане № 4402256884/20.05.2011 г. на директора на дирекция "Пенсии" е прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Пеев Иванов на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО - поради смърт, считано от 31.12.2010 г. Въз основа на заповед на директора на СУСО от 16.11.2012 г. е извършена частична финансова ревизия на "Банка ДСК" ЕАД и е издаден ревизионен акт за начет с вх. № 01-10-16261/27.11.2012 г., пореден № Р-4217 в СУСО от 26.11.2012 г., с който са установени неоснователно получени суми в размер на 83,12 лв. главница и 32,12 лв. лихви, общо 115,24 лв. По делото е безспорно също, че на наследниците на починалия пенсионер не е издавано удостоверение по чл. 70, ал. 1 НПОС, в което да е вписан размера на неправилно преведената сума, която банката следва да възстанови; не се спори, че банката не е уведомявана от наследниците за настъпилата смърт на пенсионера преди датата на получаване на уведомителното писмо от ТП на НОИ от 01.02.2011 г.; няма данни, нито се твърди, че банката е разполагала с данни за смъртта на пенсионера преди посочената дата от друг източник. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. В разпореждане № 3603/11.12.2012 г., което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на СУСО, като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 110, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КСО. В първата е предвидено, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет, за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. В ал. 3 на чл. 110 КСО е регламентирано, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ издава разпореждания. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, тъй като банката, чрез която се изплаща пенсията по реда на чл. 67 НПОС не е осигурител, който издава актове, обуславящи извършването на осигурителни плащания /по-точно, в обсъжданата хипотеза банката не действа като осигурител/, нито издава актове на медицинската експертиза. Не е налице хипотезата и на чл. 114, ал. 5 КСО, на която се позовава директорът на СУСО в обжалваното пред съда решение № РО-51/25.01.2013 г., с което е потвърдено разпореждане № 3603/11.12.2012 г. Разпоредбата предвижда, че в случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците; за събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, издава разпореждане. Предвид конкретната фактическа обстановка, "Банка ДСК" ЕАД не представлява лице, което е получило изплатени суми за пенсии след смъртта на пенсионера по смисъла на чл. 114, ал. 5 КСО. Поради това, че в решението на директора на СУСО не е обосновано приложението на чл. 114, ал. 5 КСО, следва да се посочи, че превеждането на сумите по сметка на пенсионера /включително и след смъртта му/ не прави банката получател на тези суми, тъй като не тя, а пенсионерът е титуляр на сметката. От друга страна, погасяването на задължението по договора за потребителски заем с пенсионера, е осъществено на основание посочения договор, както и на сключения договор между банката и НОИ. Доколкото задълженията по договора за заем, сключен между пенсионера и "Банка ДСК" ЕАД са имуществени и поради това наследими, то след смъртта на пенсионера задълженията са наследени от неговите наследници и затова именно те се явяват получатели на сумите, които са изплатени за пенсии след смъртта на пенсионера, чрез погасяването на задължения на последния към банката. В чл. 70, ал. 1 НПОС е предвидено, че при смърт на пенсионера териториалното поделение на НОИ издава на законните наследници удостоверение, в което се вписват последният месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и месецът, до който включително е преведена пенсията по сметката; в случай че на банката е преведена пенсия, отнасяща се за време след месеца, през който е починал пенсионерът, размерът на неправилно преведената сума се вписва в удостоверението, като тази сума се възстановява от банката на териториалното поделение на НОИ, а в чл. 70, ал. 2 НПОС е предвидено, че в случаите, при които банката е уведомена от териториалното поделение на НОИ за смъртта на титуляра на сметката и са преведени суми за пенсията след месеца, през който е починал пенсионерът, банката възстановява пълния размер на преведените суми на териториалното поделение на НОИ. Предвид съдържанието на чл. 70, ал. 2 НПОС правилно първоинстанционният съд е заключил, че за да се приложи тази разпоредба е необходимо кумулативното изпълнение на две предпоставки - банката да е уведомена от ТП на НОИ за смъртта на титуляра на сметката и след тази дата да са приведени суми по сметката. Само в този случай банката дължи възстановяване на пълния размер на преведените суми, защото след датата на уведомяването разполага с данни за смъртта на пенсионера и следва съгласно чл. 74, ал. 1, т. 1 НПОС да не заверява сметката му. Не може да се възприеме становището на касационния жалбоподател, че във всички случаи банката дължи възстановяване на пълния размер на преведените суми, тъй като подобно тълкуване на нормите на чл. 70, ал. 1 и 2 НПОС противоречи на точния им смисъл. Ако волята на подзаконовия нормотворец е била във всички случая банката да дължи възстановяване на пълния размер на преведените суми по сметката на пенсионера след месеца, следващ датата на смъртта му, то регламентацията на чл. 70, ал. 2 НПОС би била напълно излишна. Последната обаче съществува и от съдържанието на посочената норма недвусмислено се налага извода, че пълното възстановяване на преведените суми се дължи само когато банката е била уведомена от ТП на НОИ за смъртта на пенсионера. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НПОС са регламентирани отношенията между наследниците на починалия пенсионер - титуляр на сметката, ТП на НОИ и съответна банка, в която е превеждана пенсията. Предвиденото в изречение второ на същата алинея възстановяване от банката на ТП на НОИ на преведената пенсия, отнасяща се за време след месеца, през който е починал пенсионерът, следва да се тълкува във връзка с първото изречение на тази алинея и с чл. 76, ал. 2 НПОС, който предвижда, че при смърт на титуляра и закриване на сметка, по която е превеждана пенсията му, банката изплаща остатъка по сметката на наследниците след представяне на удостоверението по чл. 70. Следователно, с разпоредбата на изречение второ на чл. 70, ал. 1 НПОС всъщност се забранява изплащане на посочените суми на наследниците на починалия пенсионер, защото тези суми за пенсия не са дължими на пенсионера, респективно на неговите наследници, а следва да бъдат възстановени от банката на ТП на НОИ. Възстановяване на сумите за пенсии, преведени след месеца, през който е настъпила смъртта на пенсионера, в пълен размер обаче се дължи само в хипотезата на чл. 70, ал. 2 от наредбата, т. е. когато сумите са преведени след като банката е била уведомена от ТП на НОИ. Пред настоящата инстанция не се спори по въпроса дали договорът между "Банка ДСК" ЕАД и НОИ от 18.05.2006 г. е действал през периода, през който са изплащани сумите. В обжалваното първоинстанционно решение е прието, че този договор е действал предвид клаузата по чл. 9 от същия за автоматичното му продължаване при липса на изрично волеизявление на някоя от страните за прекратяването му в 15-дневен срок преди изтичането на срока на договора. Настоящият състав споделя този извод, като наред с това счита за съществено в случая, че безспорно сумите са преведени от ТП на НОИ по сметката на пенсионера в "Банка ДСК" ЕАД, както и че това е правено за изплащане на пенсия, която все още не е била прекратена. Поради това, отношенията по възстановяване на тези суми се уреждат от цитираните по-горе разпоредби на чл. 70 и сл. НПОС. Неправилно е становището на административния орган, поддържано пред първата инстанция, за това че банката имала задължение да установи дали и кога е настъпила смъртта на пенсионера и че това задължение обуславяло отговорността й по чл. 114, ал. 5 КСО. В случай, че банката разполага с данни за смъртта на пенсионера, действително за нея съществува задължение да не заверява сметката му /чл. 74, ал. 1, т. 1 НПОС/. Както вече се посочи обаче, в случая банката не е разполагала с такива данни, очевидно и ТП на НОИ не е разполагало с данни за смъртта на пенсионера, щом като е продължило да превежда пенсията по сметката в банката. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт са неправилни. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено решение № РО-51/25.01.2013 г. на директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 3603/11.12.2012 г. на директора на дирекция "КПК". Следва да се отбележи, че по идентичен казус е постановено в същия смисъл решение № 16594/11.12.2013 г. по адм. дело № 9682/2013 г. на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски от "Банка ДСК" ЕАД в размер на 75 лв. за държавни такси за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като обжалваемият материален интерес е под 1000 лв. Предвид това следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на "Банка ДСК" ЕАД в размер на 100 лв., или общо разноски в размер на 175 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение