Решение № 11415 от 12.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Българска народна банка, със седалище и адрес на управление в София, пл. Княз Александър І 1, подадена чрез процесуалните й представители гл. юрк. Н. Драгинова и юрк. И. Стоянов срещу решение 3328/16.05.2022 г., постановено по адм. дело 5722/2017 г. на Административен съд София-град в осъдителната му част, вкл. в частта за присъдените разноски. Касационният жалбоподател релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответникът по касационната жалба М. Николова с [ЕГН] и с адрес в София, [жк], [адрес], чрез упълномощен представител адв. И. Минев, оспорва подадената жалба с доводи за нейната неоснователност, изложени в писмен отговор от 04.07.2022 г. Иска потвърждаване на обжалваното решение в осъдителната му част. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните и обсъдени по делото доказателства от първата съдебна инстанция се установява следната фактическа и правна обстановка: Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявен от М. Николова срещу Българска народна банка иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва от 8627.63 лв. за забавеното изплащане на гарантирания размер на депозита на ищцата в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) от 196000.00 лв. за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г., претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), на което е разгледана исковата претенция по същество. Съдът е уважил исковата претенция до размер на 5624.38 лв. за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., като отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8627.63 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г. Приел е, че в уважения размер искът се явява основателен и доказан, като се позовал на представените по делото писмени доказателства и приетата съдебно счетоводна експертиза. Счел, че след като чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи, в императивния 5-дневен срок, неналичността на депозитите в КТБ с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лицензът на тази банка поради неплатежоспособност и това не е сторено, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ е изпълнено. Посочил, че Николова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния си депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ АД. Според съда, след като БНБ се е забавила да установи неналичността на депозитите в КТБ АД е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в тази банка за гарантирания им размер. Приел е, че претърпяната от ищцата имуществена вреда се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196000.00 лв. Мотивирал се, че обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата, като законната лихва е само ориентир за изчисление на обезщетението за забавено изплащане на гарантираната сума от 196000.00 лв. Допълнил, че за всеки вложител е от съществено значение да има постоянен достъп до своите спестявания и неосигуряването му своевременно в гарантирания минимум следва да се обезщети от държавата. При определяне на размера на вредите и периода, за който се дължат, първоинстанционният съд е приел, че ако БНБ беше взела решението за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ АД в срок от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г. Николова е започнала да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита й. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание да се търси обезщетение от касационния жалбоподател. Поради това съдът определил периода, за който се дължи обезщетение, от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Изчислил дължимата сума за обезвреда в размер на 5624.38 лв. чрез лихвения калкулатор за законната лихва, достъпен на Интернет страницата на Национална агенция за приходите. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е съобразено с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в Решение по дело С-571/2016 и дело С-501/2018 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Правилно първоинстанционният съд е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) и Закона за кредитните институции (ЗКИ). Измененията, въведени с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона ДВ, бр. 44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. ДВ, бр. 101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100000.00 евро на депозитите, съгласно измененията на чл. 7 от Директива 94/19/ЕО. Неналичен депозит по смисъла на чл. 1, пар. 3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/2015 г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: 1. когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време; 2. когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискуемият от чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведен в чл. 36, ал. 3 ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза й. Срокът по чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/2015г.) и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка. При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ сроковете по чл. 1, пар. 3, буква i) и чл. 10, пар. 1 от Директивата да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. Съгласно т. 49, т. 50 и т. 51 от Решение на СЕС по дело С-571/2016, от текста на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това чл. 1, пар. 3, буква i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това колкото е възможно по-скоро и не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми . Основното оплакване в касационната жалба се свежда до възражението, че към датата 20.06.2014 г. касационният жалбоподател БНБ не се явява компетентен орган по смисъла на Директивата и не може да отговаря за вреди от неспазване на срока за изплащане на гарантираните влогове. Доколкото пред първоинстанционния съд е предявен иск за вреди срещу държавата от нарушение на правото на ЕС, които искове се разглеждат по процесуалния ред на Глава единадесета на АПК, а не пряк иск за изпълнение срещу БНБ по задължение в конкретно правоотношение, то възражението се явява неоснователно. Основанията за това се откриват в решението по посоченото дело С-571/2016, както и в разпоредбите и съображенията за приемане на Директива 94/19/ЕО, целта на приемане на която е защита на депозитите и техните титуляри, а крайна цел е защита на банковата система на ЕС и по-конкретно се откриват в следното: като имат предвид, че при премахване на ограниченията върху дейността на кредитните институции трябва да се вземе предвид положението, което може да възникне, ако депозити в кредитна институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични; като имат предвид, че е наложително да се осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират депозитите в Общността; като имат предвид, че такава защита на депозитите е също толкова съществена, както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар; като имат предвид, че в случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция, вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира главното управление на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията... . Що се отнася до решението на СЕС по дело С-571/2016, то от съдържанието на същото става ясно, че СЕС разглежда тълкуваните норми от правото на ЕС като такива с директен ефект, а сроковете за действие на компетентния орган според националното законодателство като императивни, като подобно тълкуване е в съответствие с целта, преследвана с приемане на Директива 94/19/ЕО. Възражение на касационния жалобоподател БНБ като това, че БНБ не е била компетентен орган по смисъла на Директивата, респ. не може да бъде ответник по иска за вреди от нарушение на правото на ЕС може да бъде направено, само ако между гражданите и БНБ са налице частноправни правоотношения. В случая делото се води за ангажиране на отговорност на държавата за вреди от нарушаване на норма от правото на ЕС по правилата на извъндоговорната отговорност, целта на който иск е защита правата на гражданите на ЕС, без значение от чии противоправни актове, действия или бездействия са произтекли вредите принцип, установен в доктрината за извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС. При исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Съюза. По делото не е спорно, че на 20.06.2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. С Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във вр. с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност. В разпоредбите на чл. 36, ал. 3 ЗКИ и чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, законодателят е посочил, че именно БНБ е компетентният орган , който установява неналичността на депозитите. В нормите на националното законодателство моментът, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, е обвързан с отнемане на лиценза на кредитната институция, докато в нормите на европейското законодателство и по специално в Директива 94/19/ЕО, на националните банки е вменена отговорността за преценка на финансово състояние и способността на отделната банка да изплаща гарантираните депозити, като е въведено императивно изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, националната банка да отнеме лиценза. В тази насока е и позицията на Европейската комисия, изразена в решението й за откриване на наказателна процедура срещу Република България заради забавеното изплащане на гарантираните влогове на българските граждани. Във връзка с изложеното, следва да се посочи, че в решението си по дело С-571/2016, СЕС е приел, че, за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на 5 работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. В този смисъл, с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че, по нейно виждане, КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по тази норма от Общностното право с директен ефект. Цитираната разпоредба цели да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. С оглед принципа на примат на Общностното над националното право, като не е взела решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което, както правилно е приел първоинстанционният съд, е изпълнено първото условие за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден в Директивата. Както следва и от съображения 8 и 9 от Директивата, за вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на дължимото обезще тение, се прилагат принципите на процесуалната автономия, равностойността и ефективността. Според българския закон, при неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), т.е. при паричните притежания, обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва. Поради това БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането на ищцата към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (писмо от КТБ АД до Административен съд София-град, изх. 21/07.01.2022 г. от л. 132 до л. 133 от първоинстанционното дело). В този смисъл, доводът на касатора, че не е налице вреда в случая, тъй като за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, ищцата е получавала договорни лихви за вложенията си в КТБ, е неоснователен. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на Николова договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита й. Относно оспорването на присъдените с първоинстанционното решение, предмет на касационнен контрол, разноски, следва да се посочи, че правилото на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ се прилага само по отношение на искови молби, подадени след влизане в сила на разпоредбата (исковата молба, в случая, е подадена на 31.05.2017 г.), което е съобразено от Административен съд София-град при присъждане на разноските по делото. По изложените съображения, обжалваното решение в осъдителната касационния жалбоподател БНБ част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Разноски обаче се дължат на ответника по касация, каквито той е заявил своевременно пред настоящия съд. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ БНБ следва да бъде осъдена да заплати на М. Николова 497.00 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство, съобразно уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия