Решение № 3516 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16089/2011 г.

Решение № 3516 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16089/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Микра - АЯ" ООД, гр. Хасково, С. М. А. и Х. К. Х., подадена чрез пълномощници адв. Пакиданска и адв. Таушанова срещу решение № 9882 от 4.07.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 3212/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде прието, че не е установено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Алтернативно правят искане при условие, че съдът приеме приложимост на хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, решението да бъде отменено само в частта относно наложената санкция и да бъде определена санкция в минимален размер. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител юрк. Ботева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Заинтересованата страна "Силяна Хард" ООД, представлявана в производството от адв. Калпакчиев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 125 от 08.02.2011 г. по преписка № КЗК - 949/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която е прието за установено, че е извършено нарушение от "Микра - АЯ" ООД на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция в размер на 64 905 лв., както и е установено нарушение по чл. 35, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от С. М. А. и Х. К. Х., като им е наложена глоба в размер на 1000 лв. на всеки един от тях. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. За да стигне до този правен извод, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че съобразно данните по делото, в това число и с оглед приложените веществени доказателства, е установено да е осъществено нарушение по забранителната разпоредба на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Съдът е приел за осъществени кумулативните предпоставки на този текст, а именно: реално предлагане на стока /цейлонски чай/ на пазара с външен вид на опаковките, които създават реална опасност за въвеждане в заблуждение на потребителите за идентичност на продукт, който е известен на пазара, относно произхода и производителя, но разпространяван със сходна на външен вид опаковка. Обективно е установена известността на двата вида цейлонски чай внасян и разпространяван първоначално от "Силяна Хард" ООД -от 2001 г., а след 2009 г. и понастоящем от ЕТ "Солотекс - Любомир Христов", които са били защитени с регистрацията на търговски марки за стоки от клас 30 на МКСУ4, а именно: "EMONA BRAND" с рег. № 65525 и "RESH" с рег. № 64484. Съдът е приел, за установено, че са налице общи елементи в цялостния дизайн на опаковките, които са съществени и включват, както сходни централни изображения (изображението на птичка и изображението на кон), използването на еднакъв цветови фон (оранжев и черен) на съответните опаковки, както и сходна форма на опаковката, а също така се възприема фонетично и смислово сходство, изхождащо от надписите, поставени на опаковките. Съдът е приел, че по отношение физическите лица - С. М. А. и Х. К. Х., е установено да са съдействали за извършване на нарушението като са предприели действия по регистрация на промишлен дизайн под формата на процесните опаковки на цейлонски чай, внасян от "Микра АЯ" ООД, чийто управител е именно Славчо Ангелов, а Христо Костадинов е осъществявал търговска дейност със "Силяна Хард" ООД. Действията на двете физически лица по регистрация на дизайн, сходен и идентичен с този на молителите, са подпомогнали последващото осъществяване на имитацията на утвърдения на пазара продукт предлаган от "Силяна Хард" ООД, а след това и понастоящем и от ЕТ "Солотекс - Любомир Христов", поради което обжалваното решението в тази част е преценено като законосъобразно и постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. По възражението за прекомерност на наложената санкция, съдът е приел, че определения размер е към минималния предвиден за установеното нарушение, както по отношение на търговското дружество, така и по отношение на физическите лица. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с жалбата нарушения. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на решаващия съд, че за съставомерността на деянието по чл. 35, ал. 1 ЗЗК не е необходимо пълно съвпадение или копиране на опаковките на конкурентните стоки. Преценката дали е налице имитация се извършва с оглед цялостния визуален ефект, чрез който продуктът се възприема от обикновения потребител, като наличието на малко и несъществени различия във външния вид на имитиращия артикул само по себе си не изключва отговорността по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, ако в своята съвкупност отделните елементи на опаковката постигат такова сходство с тази на продуктите на утвърдения на пазара конкурент, което създава обективна възможност за въвеждане на потребителите в заблуждение по отношение на стоката или продавача. В разглежданата хипотеза от значение е наличието на близост в основните елементи, които са характерни и запомнящи се и с които продуктът или продавача се асоциира в съзнанието на потребителя. Изводите на съда, че установените прилики между процесните стоки касаят водещите, доминиращи елементи в опаковките на предлагания продукт на "Силяна Хард" ООД и могат да доведат до заблуждение по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, се споделят от настоящия съдебен състав. Цялостното оформление на опаковките, включително наименованието, налага извод, че от страна на жалбоподателят "Микра - АЯ" ООД не е търсено отличаване, разграничаване и идентифициране на предлаганите от него артикули от тези на конкурента, а тъкмо обратното - в противоречие с правилата на лоялната конкуренция е целено максимално наподобяване на външния вид на опаковките на познат и наложил се на пазара продукт цейлонски чай с марка: "EMONA BRAND" и "RESH". От приложените веществени доказателства се установява наличие на общи елементи в цялостния дизайн на опаковките, който е съществен и включва, както сходни централни изображения (изображението на птичка и изображението на кон), използването на еднакъв цветови фон (оранжев и черен) на съответните опаковки, както и сходна форма на опаковката, а също така се възприема фонетично и смислово сходство, изхождащо от надписите, поставени на опаковките, а именно: PLANTATION FRESH BRAND и PLANTATION FRESH на "Микра АЯ" ООД и EMONA BRAND и RESH на ЕТ "Солотекс - Любомир Христов", в частите (като "BRAND") или сходни такива (FRESH-RESH). В тяхната съвкупност и в цялостния им контекст предлагания от жалбоподателя продукт води на асоциация с продуктите на друг вносител. Наличието на минимални разлики в оформлението на опаковката не преодоляват наличието на заблуждаващо сходство, тъй като тези различия се отнасят до второстепенни, допълващи елементи, чието присъствие не променя общата визия на опаковките и възприемането й като цяло. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд относно ангажираната отговорност на физическите лица С. М. А. и Х. К. Х. С разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК изрично е предвидена възможност за прилагане на закона и по отношение на физически лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения по този закон. Фактите, касаещи действия на тези лица във връзка с регистрация на дизайн, сходен с този конкурентен вносител са безспорно установени и имат пряко отношение във връзка с констатираното нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели относно определянето на размера на наложената имуществена санкция. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК постановява, че за нарушение по Глава седма от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК, при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от КЗК в съответствие с приета от нея методика. Изчисляването на размера на имуществената санкция включва два елемента - установяване на размера на общия оборот на предприятието за предходната финансова година и определяне на конкретен процент от установената база съобразно принципите за индивидуализация на санкцията и целите на административнонаказателното производство. При индивидуализиране на имуществената санкция в конкретния случай законосъобразно са отчетени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и другите обективни фактори, с които размерът на санкцията се обвързва конкретно. Наложения конкретен размер на имуществената санкция е в границите на минималния размер - 1,5% от оборота на търговското дружество, при предвиден горен праг от 10%. Около минималния размер е определена и глобата, наложена на физическите лица. С разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗЗК размера на глобата, налагана на физически лица, съдействали за осъществяване на нарушения е определена в диапазона от 500 до 50 000 лв. В случая е наложена глоба в размер на 1000 лв., което е около минималния размер, въпреки възприетото становище за наличие на умишлени и недобросъвестни действия. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника Комисия за защита на конкуренцията разноски по делото за тази инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия