Решение № 456 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2020 г.

Решение № 456 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Ковачев, подадена чрез адв. Т. Божинов, в качеството му на процесуален представител против Решение № 546/28.02.2020 г. по адм. дело № 2958/2019 г. на Административен съд – Пловдив (АС Пловдив). Ответникът- Национален осигурителен институт в писмен отговор, подаден чрез главен юрисконсулт Вълчанова, оспорва жалбата. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно приема, че претендираната имуществена вреда не представлява пряка последица от отменените незаконосъобразни административни актове на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ град Пловдив и на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Счита, че неправилно са възприети и тълкувани фактите, и не е издирена и приложена относимата нормативна уредба, което води до неправилни и необосновани изводи от страна на съда. Ответникът- Национален осигурителен институт – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Вълчанова е депозиран писмен отговор с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност и законосъобразност на обжалвания с нея съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на Административен съд–Пловдив, като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив, е отхвърлил предявения от Х. Ковачев от [населено място] чрез пълномощника си адвокат Т. Божинов, иск срещу Национален осигурителен институт – гр. София с претенция да се заплати обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 1444, 52 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД изчислена от 29.06.2016 г. до 26.01.2018 г., върху дължимата, но неполучена от ищеца пенсия за периода от 29.06.2016 г. до 31.01.2018 г. За да стигне до този резултат АС– Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства е установил, че Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, са отменени, с влязло в сила (на 09.11.2017 г.) Решение № 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2169/2015 г. по описа на Административен съд– Пловдив. При това положение е приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като се касае за противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразни административни актове. Намерил е за безспорно в случая, че е налице отменен, като незаконосъобразен административен акт. Между този акт обаче и претендираните имуществени вреди в размер на законната лихва изчислена върху изплатените на 26.01.2019 г. пенсии на ищеца за периода от 29.09.2016 г. до 31.01.2018 г., не е била налице пряка и непосредствена причинна връзка. Обосновавал е извода за липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между издадените от органите на НОИ незаконосъобразни административни актове (отменени по съответния ред) и претендираните имуществени вреди в размер на законната лихва, изчислена върху изплатените на 26.01.2018 г. пенсии на ищеца за периода от 29.06.2016 г. до 31.01.2018 г. Преценил е, че предявеният от ищеца иск срещу НОИ, се явява неоснователен и като такъв същият е бил отхвърлен. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция, споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Пловдив- чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Претендираните от ищеца имуществени вреди са в резултат единствено на отменени като незаконосъобразни актове на пенсионните органи – Решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, с което на ищеца е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО. Неоснователни се развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради обстоятелството, че съдът не е съобразил всички факти, свързани със спора. Настоящият съдебен състав споделя изводът на административния съд за неоснователност на исковата претенция, тъй като не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на Национален осигурителен институт. В случая липсва пряка и непосредствена причинна връзка между издадените от органите на НОИ незаконосъобразни административни актове (отменени по съответния ред) и претендираните имуществени вреди в размер на законната лихва, изчислена върху изплатените на 26.01.2018 г. пенсии на ищеца за периода от 29.06.2016 г. до 31.01.2018 година. Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилно административният съд е отхвърлил претенцията за претендираната лихва по чл. 84 ЗЗД. Обосновано е преценено от съда, че с представените от жалбоподателя (сега касатор) документи към заявлението от 27.11.2014 г., включително със зачитането на спорния трудов стаж от 08.04.1985 г. до 31.12.1999 г. от първа категория труд, съобразно Решение № 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2169/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив не се установява сбор от осигурителния му стаж и възраст 100, поради което не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО пожизнено. При така представените от касатора документи сборът от осигурителния му стаж и възраст 100 се достига от него на 29.06.2016 г., което е след отменените по съдебен ред решение от 24.07.2015 г. и разпореждане от 25.03.2015 г. на пенсионните органи. Едва на 21.11.2017 г. касаторът е представил нови доказателства - диплома за завършено висше образование, издадена от "Рижский институт инженеров гражданской авиации" в гр. Рига, водещо до признаване на периода на обучение за стаж, поради което от пенсионния орган е признато право на пенсия за ОСВ от датата на заявлението - 27.11.2014 г., но изключва обезщетение за законна лихва от 29.06.2016 г. до 31.01.2018 г. поради липса на пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и вредоносния резултат. Освен това от бездействието си за представяне на всички документи, установяващи осигурителен стаж касаторът не може да черпи права, включително и по отношение на претенциите му за лихви за процесния период. До постановяването на нов административен акт на пенсионния орган, с който на ищецът се отпуска право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и до влизане на този административен акт в сила, исковата претенция в настоящото производство представлява само правно очакване. Подобно нереализирало се правно очакване, обаче, не съставлява основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки благоприятния изход от спора за НОИ - София и своевременно направеното от процесуалния му представител искане за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ /в редакцията й към датата на предявяване на исковата молба/, във вр. с § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /бр. 94 от 29.11.2019 г./, ответникът няма право на претендираните разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение