Решение № 6461 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез пълномощника И. Манева, срещу решение № 7151/21.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10958/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на УМБАЛ „Софиямед“ ООД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-12-343/06.10.2025г. на директор на СОЗК, с която на основание чл.455, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 - 2025г. (НРД за МД 2023-2025) на лечебното заведение са наложени 24 санкции „финансова неустойка“ в общ размер 6000лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение като незаконосъобразно. В съдебно заседание касатора се представлява от главен юрисконсулт М. Дяков който поддържа жалбата. Ответникът – УМБАЛ „Софиямед“ ООД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт С. Джилджов, оспорват касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-12-343/06.10.2025г. на директор на СОЗК, с която на основание чл.455, ал.3 от НРД за МД 2023-2025 на ответника по касацията са наложени 24 санкции „финансова неустойка“ в общ размер 6000лв, от които: - 12 санкции, всяка в размер по 250 лева, за нарушения на документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл.324, т.8 НРД 2023-2025 и - 12 санкции, всяка в размер по 250 лева, за нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от 330, във връзка с чл. 321, т. 4, буква б) от НРД за МД 2023-2025. От фактическа страна е установено, че със Заповед №РД-25-397/31.07.2025г. управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена извънпланова, тематична проверка на УМБАЛ “Софиямед”, със задача: Контрол по изпълнението на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД 2023-2025. Със същата заповед е възложено проверката да бъде осъществена на територията на СЗОК от служители на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Плевен, в периода 04.08. – 10.08.2025г. За резултатите от проверката са съставени: Протокол № РД-1-N/14.08.2025 г., като в т. 13 от същия е посочено, че са проверени 380 бр. ИЗ по отчетена за първо тримесечие на 2025 год, дейност по КП 20.1 от клиника по кардиология, при което се установило следното: 13.1. Проверката на медицинската документация в И3 № 7797/2025 г. и И3 №10930 установила, че КП са отчетени с четири диагностични процедури, като една от тях е с МКБ код 55113.00 - „М-режим и двуизмерен ултразвук на сърце в реално време", резултата от която е документиран под формата на „декурзус" Проверяващите са приели, че не са спазени изискванията в чл.324, т.8 от НРД за МД 2023-2025, тъй като при извършване на ултразвуково изследване било задължително изготвянето и прилагането на „Протокол за ултразвуково изследване", който съдържа описанието на находката, име на пациента, час и дата на извършване, собственоръчно положено име и подпис или е-подпис (автентификация) на специалиста осъществил изследването. Прието е, че описаното представлява нарушение на документацията и документооборота по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във връзка с чл. 324, т. 8 от НРД 2023-2025 за МД. Извършената ЕХО-КГ е документирана от кардиолог без сертификат за извършване на ехокардиография на експертно ниво, съгласно изискванията по КП № 20.1 от Приложение №17 на НРД за МД2023-2025, което е квалифицирано като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 321, т. 4, буква б) от НРД за МД 2023-2025. 13.2. Проверката на медицинската документация в И3 № 4003; 4178; 8048; 8207; 9980; 109 И; 14790; 15120; 15350 и 15402 e установeно, че КП са отчетени с четири диагностични процедури, като една от тях е с МКБ код 55113.00 - „М-режим и двуизмерен ултразвук на сърце в реално време", резултата от която е документиран под формата на „амбулаторен лист". Прието е, че не са спазени изискванията в чл.324, т.8 от НРД 2023-2025 за МД, в който при извършване на ултразвуково изследване е задължително изготвянето и прилагането на „Протокол за ултразвуково изследване", който съдържа описанието на находката, име на пациента, час и дата на извършване, собственоръчно положено име и подпис или е-подпис (автентификация) на специалиста осъществил изследването. Прието е, че описаното представлява нарушение на документацията и документооборота по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във връзка с чл. 324, т. 8 от НРД 2023-2025 за МД. По посочените ИЗ извършената ЕХО-КГ е документирана от кардиолог без сертификат за извършване на ехокардиография на експертно ниво, съгласно изискванията по КП№20.1 от Приложение №17 на НРД 2023-2025 за МД. Констатирано е нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 321, т. 4, буква б) от НРД 2023-2025 за МД. Съставен е Протокол за неоснователно получени суми № 2-N/2025г., касаещ констатациите по изплатени суми по три броя ИЗ по КП №137. Протоколите видно от отбелязването на последните им страници, са били връчени на управителя на лечебното заведение на 14.08.2025г. Срещу констатациите, отразени в Протокола от проверката с № РД-1-N и в Протокола за неоснователно получени суми № 2-N/2025г, лечебното заведение е представило писмени възражения съответно с вх. № 51-00-3/25.08.2025г. и вх. №51-00-4/25.08.2025 г., които е изложило съображения по отношение на трите броя ИЗ по КП №137. Резултатите от проверката са обобщени в Доклад от 26.08.2025г., изпратен на управителя на НЗОК и на директора на СЗОК, заедно с възраженията на жалбоподателя и събраните писмени доказателства. Административното производство е приключило с постановяване на оспорваната Заповед за налагане на санкции № РД-12-343/06.10.2025г. За да отмени обжалваната заповед, първоинстанционният съд приел, че същата страда от съществен и неотстраним порок във формата, тъй като изцяло е лишена от мотиви за издаването и. Като правно основание за налагане на всички 24 бр. санкции „финансова неустойка“ била посочена нормата на чл.455, ал.3 НРД за МД 2023-2025. Съгласно тази разпоредба когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. От друга страна, според посоченото в т.1 на административния акт, първата група от 12 санкции „финансова неустойка“ се налагали на лечебното заведение за нарушения на документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО. От обстоятелствената част на заповедта не ставало ясно въз основа на кои факти и обстоятелства административният орган е достигнал до извод за допуснати от лечебното заведение нарушения и дали това са нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ или са нарушения на изискванията за работа с медицинска и финансова документация. Ако и доколкото в акта (т.1) било записано, че санкциите се налагат за нарушения на документацията и документооборота, то в този случай приложима е била санкционната норма на чл.457, ал.3 НРД за МД 2023-2025. Съдът не е приел, че мотиви на акта се съдържат в предхождащи го документи и фактическите основания за постановяване на оспорваната Заповед не можели да бъдат изведени от Протокола от проверката с № РД-1-N/14.08.2025 г. тъй като в него се съдържали множество различни констатации, възпроизведени в 20 точки, поради което не ставало ясно въз основа на кои от тези констатации административния орган е достигнал до крайния извод за допуснати от УМБАЛ “Софиямед” 24 нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ. Изброяването на номера на различни истории на заболявания (ИЗ) без последните да били обвързани с конкретни обстоятелства съдържащи не можело да се приеме за такава конкретизация. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Необоснован е изводът на АССГ, че посочването в заповедта на конкретните ИЗ не е достатъчно, за да се идентифицират фактите и обстоятелствата при които е извършено санкционираното нарушение. В обжалваната заповед е посочен протокола от проверката с № РД-1-N/14.08.2025 г., в който в достатъчна степен са описани нарушенията по посочените ИЗ по КП № 20.1, а именно липса на съставен в предвидената форма на „Протокол за ултразвуково изследване" и извършаване на ЕХО-КГ от кардиолог без сертификат за извършване на ехокардиография на експертно ниво. Независимо от това, правилен се явява изводът на съда, че оспорената пред него заповед за налагане на санкции по т.1 е издадена при неправилно приложение на материалния закон. ВАС нееднократно е посочвал, че неправилното определяна на относимата правна норма за налагане на финансова санкция по НРД е основание за отмяна на административния акт. В случая в тази част заповедта е издаден на основание чл.455 ал.3 от НРД за МД 2023-2025, предвиждащ отговорност за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Описаните в т.1 от заповедта нарушения са такива по чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО, за които е предвидена отговорност в чл.457 ал.3 от НРД за МД 2023-2025. Следователно приложена е неотносима санкционна норма, което е довело до незаконосъобразност на административния акт. Правното основание за налагането на санкциите по т.2 от заповедта съответства на описанието на нарушенията, тъй като осъществяването на медицинската дейност по съответната КП от специалист със съответната квалификация е част от изискванията за закупуване и от НЗОК. В същото време съгласно чл. 454 НРД за МД 2023-2025 видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Липсата на мотиви в административния акт относно размера ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Видът и размерът на санкцията, която се определя, е в правомощията на управителя на НЗОК, респективно директора на РЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии и в необходимостта от обявяване на обема на своята дискреционна власт, в която възнамерява да реализира правомощията си по всеки конкретен случай. Санкциите следва да съответстват на целта на налагането на всяка една от тях, както и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. За пълнота следва да бъде посочено, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Това обстоятелство обаче поради липса на насрещна жалба не може да бъде обявено, тъй като би влошило положението на касатора. Проверката в резултат на която е издаден оспорения административен акт е започнала по инициатива на управителя на НЗОК съгласно чл.12 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване и чл.439 ал.1 от НРД за МД 2023-2025 и е извършена от контрольори от друга РЗОК на лечебно заведение на територията на СРЗОК. Съгласно чл.465 ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 когато нарушението е установено от длъжностни лица – контрольори на РЗОК, извършили проверка на територията на друга РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването на заповедта за санкция се прави от директора на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска помощ – обект на проверката, е сключил договор. В случая именно управителя на НЗОК е следвало да издаде заповедта за санкция, а не директора на СРЗОК. В крайна сметка достигайки до извод за основателност на сезиралата го жалба и незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, отменяйки заповедта за налагане на санкции и присъждайки разноски съобразно изхода на спора, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се следват разноски за настоящата инстанция, които следва да бъдат присъдени, съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като възлизат на 50 евро за касационната инстанция. За първата инстанция разноските са присъдени от АССГ. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,