Решение № 7042 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2014 г.

Решение № 7042 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Туринфо" ЕООД срещу решение № 2153 от 03.12.2013 г. постановено по адм. дело № 793 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател "Туринфо" ЕООД, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Отправил искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000008 от 18.11.2011 г. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Началник отдел "Приходи" при община Банско, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави без уважение касационната жалба по съображения подробно изложени в представена по делото писмена защита. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Туринфо" ЕООД срещу АУЗД № АУ000008 от 18.11.2011 г. издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" в община Банско Николина Толина, с искане за прогласяване на неговата нищожност и е осъдил дружеството да заплати по сметка на община Банско направените по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е изложил, че с АУЗД № АУ000008 от 18.11.2011 г., издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" в община Банско Николина Толина са установени задълженият за данък върху недвижими имоти по декларация по чл. 17 ЗМДТ вх. № 5101000261 от 22.08.2006 г. за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и за такса битови отпадъци за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер 36 134, 76 лв. и лихва за просрочие 6 751, 96 лв. Акта е връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 06.12.2011 г. С жалба вх. № 33-02-935/25.03.2013 г. до началника на отдел "Приходи" при община Банско дружеството е оспорило валидността на АУЗД с искане за прогласяване на неговата нищожност, по която жалба решаващият орган не се е произнесъл. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а разгледана по същество същата е неоснователна. Приел е, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), поради което не е нищожен. За да достигне до този извод съдът е изложил, че със заповед № 09-2 от 06.01.2005 г. на кмета на община Банско, същият е овластил с правомощия да издава и връчва съобщения и документи, свързани с определянето на данъчни задължения по ЗМДТ подписалия акта общински служител Николина Толина - старши специалист в отдел "Местни данъци и такси", поради което последната е оправомощена да издава актове за установяване на местните данъци по ЗМДТ, в това число данък недвижими имоти. Макар и издадена на основание отменения Данъчен процесуален кодекс (ДПК), правните последици на заповедта не са отменени, доколкото правният режим на установяването на местните данъци относно компетентността на общинската администрация е запазен и при действието на ДОПК. Както към 2005 г., така и понастоящем местните данъци се установяват и събират от служители на общинската администрация, определени от кмета на общината. При действащия правен режим на установяване на местните такси, в сила от 01.01.2011 г., валидността на волеизявлението за определянето им предпоставя нарочна писмена заповед на кмета на съответната община за възлагане на правомощията по чл. 4, ал. 3 вр. чл. 9б от ЗМДТ. Такава заповед по чл. 9б вр. чл. 4, ал. 3 и ал. 3 от ЗМДТ за издаване на оспорения акт е представената по делото. Тя е издадена на основание чл. 237, ал. 3 и ал. 4 от ДПК (отм.), с която на издателя на акта са възложени правомощия на данъчен орган, свързани с данъчни задължения. При действието на ДПК и доколкото с изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) е запазена разпоредбата на чл. 4, ал. 4, съгласно която служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината и имат правата и задълженията на органи по приходите, то следва да се приеме, че определените със заповед на кмета служители, които имат правата и задълженията на данъчни органи, стават служители, които имат правата и задълженията на органи по приходите (ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.). Те са компетентните органи да установяват задълженията за местните данъци, а от 2011 г. и за местни такси. Тези законодателни промени не изискват издаването на специална заповед за събиране на местни такси от данъчните органи, доколкото това овластяване е по силата на закона. С оглед изложеното съдът е приел, че представената от ответника заповед на кмета на община Банско удостоверява правомощия на издалия акта за установяване на задължението за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци служител Толина, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 9б от ЗМДТ. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според . 3 от същия закон в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Съгласно ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на кмета. Видно от чл. 9б от ЗМДТ установяването на местните такси по този закон и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на . 1 - 5 от ЗМДТ. От цитираните разпоредби следва единственият възможен извод, че компетентен да установи задължението за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци е служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. Както правилно е приел съдът във връзка с доказателствата по делото, в случая органът по приходите издал конкретния оспорени АУЗД е служител на общината, определен със заповед на кмета т. е. налице е материална компетентност на издателя на акта. Независимо, че не е представена заповед на основание ЗМДТ, с която се определят служителите на общината, които имат правата и задълженията на органи по приходите, такива правомощия са възложени на конкретния служител с предишна заповед. Неоснователен доводът в касационната жалба, че към датата на издаване на заповедта главният данъчен директор е бил органът, който е разполагал с правомощие да възлага на служители на общинската администрация правомощия на данъчни органи по реда на ДПК, а не кметът на общината. Съгласно чл. 237, ал. 4 от ДПК (отм.) главният данъчен директор може да възлага на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската администрация правомощия на данъчните органи по този кодекс, отнасящи се за данъчни задължения по ЗМДТ. Тоест, лицата на които са били възложени правомощия на данъчни органи съгласно посочената разпоредба, различни от кметовете на общините, е трябвало да са служители "оправомощени от тях", т. е. - от кметовете, а не от главния данъчен директор. Както правилно е посочено в касационната жалба с изменението на чл. 9б от ЗМДТ (ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) кметът на общината вече не е компетентният орган по установяването на местните такси. Неоснователно се явява обаче наведеното в нея твърдение, че след посоченото изменение е следвало да бъде издадена нова заповед за определяне конкретни служители, които да установяват задължения за такси. С посоченото изменение на ЗМДТ редът за установяване на местните такси е станал идентичен с този за установяване на местни данъци, а конкретни служители, които да установяват задължения за данъци вече са били определени. Предвид изложеното административният съд правилно е приел, че обжалвания АУЗД не издаден от некомпетентен орган и следователно не е нищожен. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 648, 00 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева), представляваща адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение