Решение № 3293 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2020 г.
ВАСIII отделение11.03.2021 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1160/06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 226/2020 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е оставен без разглеждане предявения от [фирма] иск, [община] да бъде осъдена да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3363/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 145/01.02.2019 г., издадено от заместник-кмет "Транспорт" в [община] и е прекратил производството по делото в тази част. ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, ап. 7, представлявано от управителя З. Дечкин да заплати на [община], съдебни разноски пред настоящата касационна инстанция в размер на 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалван
Мотиви
Решение № 3293 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Николов против Решение № 1160/06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 226/2020 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е оставен без разглеждане предявения от [фирма] иск, [община] да бъде осъдена да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3363/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 145/01.02.2019 г., издадено от заместник-кмет "Транспорт" в [община] и е прекратил производството по делото в тази част. Касаторът счита решението за незаконосъобразно и неправилно в тази част и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на административния съд в тази част, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и бъде осъдена [община] да заплати имуществени вреди в размер на 500 лева. Ответникът – [община] в представено по делото писмено възражение, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Кинаева, счита подадената касационна жалба за неоснователна и моли решението в оспорената му част като правилно да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита решението в обжалваната му част за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд – Пловдив, на основание чл. 1 ЗОДОВ е осъдена [община] да заплати на [фирма] обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 700 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по АНД № 1983/2019 г. по описа на Районен съд (РС) – Пловдив във връзка с отмяна на Наказателно постановление № 145/01.02.2019 г., издадено от заместник–кмет "Транспорт" в [община], като е оставил без разглеждане предявения от [фирма] иск, срещу [община], да бъде осъдена да плати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3363/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е приел исковата молба в тази част за недопустима, като е приел, че съдебното заседание по КАНД № 3363/2019 г. пред Административен съд – Пловдив е проведено на 12.12.2019 г., т. е. след приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди , в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания се създават ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание: "
В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. ". Направил е извод, че наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от същия закон и обосновава извод за недопустимост на обсъждания иск, като е оставил без разглеждане исковата претенция в тази част и е прекратил производството по делото. Решението в оспорената част е правилно. Решението в останалата част не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство пред ВАС. Безспорно по делото е, че към датата на последното съдебно заседание, проведено на 12.12.2019 г. по КАНД № 3363/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, (на което процесуален представител на ищеца не е присъствал, видно от протокол от проведено съдебно заседание на л. 22 от КАНД №Ж 3363/2019 г.) вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 03.12.2019 г. /, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, предвид изхода от спора – отмяна на обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е имал правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от него разноски. Обстоятелството, че не е поискал присъждане на разноските направени пред касационната инстанция, не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на касатора не прави иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ допустим. Върховният административен съд счита, че като е приел, че с посочените законодателни промени е създаден нов ред за търсене на разноски, както и обстоятелството, че настоящият касатор не е реализирал правата си да предяви претенции за разноски в рамките на касационното производство по отмяна на наказателното постановление и е оставил без разглеждане жалбата му в тази част, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт. С оглед изложеното и като краен извод съдебното решение в оспорената част е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. При този изход от спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.